Проблемите и нуждите на земеделието в Европейския съюз коментира известният икономист в областта на селското стопанство, доктор от университета в Гьотинген - Германия, Алфонс Балман. Той е и директор на Института за аграрно развитие в страните с преходна икономика 

Алма Давидова

Разнобой в ЕС

В европейското общество няма съгласие за понататъшното бъдещо развитие на земеделието, отбелязва икономистът и дава конкретни примери:

Например в ЕС така и не се реши, може ли да се използва глифозат или не. На 30 юни Еврокомисията взе решение, да “постанови” как ще се ползва този хербицид чак след година и половина. За толкова време ще са готови данните от изследването на Европейската агенция по по химикалите, които трябва да отговорят предизвиква ли глифозатът онкологични заболявания или не...

Няма единство в Европа и относно използването на ГМО. Неотдавна повече от 100 нобелови лауреата излязоха в защита на използването на ГМО, подлагайки на критика действията на екологичните организации.

Остро стои и проблемът за дълговете на агрокомпаниите. Нашумя техническият дефолт на украинската компания “Мрия”, която не можа навреме да погаси своите дългове. Неотдавна в Германия имаше подобен случай, когато на 6 юни компанията KTG Agrar не можа да плати процентите по дълга си, в резултат на което, стойността на една акция падна от 11 евро на 5 евро.

Европейското общество и проблемите на агробизнеса

За съжаление нивото на разбиране в обществото пада, коментира Балман и дава пример с Германия, където все повече се раздалечават социум и агробизнес. В резултат бизнесът губи социалната си ефективност.

Обществото е недоволно, че селското стопанство получава твърде много финансова помощ. Това са както преките субсидии, така и косвената помощ във вид на специален данъчен режим и субсидиите за селските райони. А междувременно ситуацията е такава, че 20% от агрокомпаниите обработват 80% от земята и прибират 80% от печалбата.

Но в същото време около 55% от трудоустроените специалисти в селското стопанство на Германия работят в семейни ферми, в Бавария - повече от 80%. Така независимо от относително ниската ефективност, работата на малките стопанства е важен социален фактор. И с това е принудена да се съобразява държавата, която помага на малките ферми да се държат на повърхността.

Инвестициите в агросектора

Поради развитието на агротехнологиите, потребностите от инвестиции постоянно растат. В сферата на земеделието много е остър проблемът с достъпа до капитал. Сега например за създаването на едно работно място в селското стопанство на Германия трябват инвестиции от 500 хил евро.

В сферата на иновациите малките стопанства в Европа съществено изостават от големите и от чуждите.

В САЩ например 60% от свинското се произвежда във ферми с повече от 500 животни. А например семейната млечна ферма произвежда 7 хил. литра мляко от крава, докато индустриалната произвежда повече от 9 хил. литра. При производителите на зърно не е такава голяма разликата, но големите стопанства са по-печеливши.

Поради голямата глобализация конкуренцията постоянно расте. И за да удържаш своето място на пазара, трябва постоянно да вървиш напред, ставайки все по-иновативен. Който не прави това, се оказва губещ.

Иновациите и европейските фермери

В много страни от ЕС, за съжаление, преобладава романтичният образ за фермера и за този образ се отделят милиарди във вид на дотации и субсидии, споделя своите наблюдения аграрикономистът. Всичко това води до негативни резултати. Например земя в Европа се купува ,за да се получават субсидии, а не за да се инвестира в ефективно селско стопанство.

В резултат арендата за хектар земя в Източна Германия прехвърли 1000 евро, което направи агробизнеса още по-губещ. Според мен по този повод трябва да има обществено обсъждане, казва Балман.

Много фермери трябва да разберат, че за да запазят своята ефективност, трябва да вложат значителна част от субсидията.

В същото време държавата, инвеститорите и различните вериги и потребители са длъжни да изработят нов обществен договор за това как да се помогне на селото и семейното фермерско движение да развие конкурентоспособността си и иновациите.

Рисковете на пазара на ниви

Аз съм привърженик на колкото се може по-малка намеса на дъжавата в отрасъла.

Но лошо подготвеният пазар на земята може да повлияе негативно на ефективността на селското стопанство.

Липсата на ограничения може да доведе до това почти всички инвестиции на стопанствата да се насочат към закупуването на земя, а не за развитието на ефективно производство. Губейки огромни суми, за да разширяват нивите си, те рискуват да загубят време и пари, изпускайки да внедрят нови технологии. Така ще са по-слабо конкурентни на световните пазари.

Освен това се получава спекулативен балон, земята прекомерно поскъпва и много фермери не могат да си позволят вече да я купуват.

Единствените, които печелят в тази ситуация, са посредниците, които ще препродават земята.

В крайна сметка всичко това може негативно да повлияе на земеделието и инфраструктурата в селските райони.