От земеделие милиардер не се става. До неотдавна българските фермери се смееха на това твърдение, но като че ли вече разбират за какво става дума

Ася Василева

Зърнопроизводството е печеливш бизнес. Зърнопроизводителите дори получиха леко обидното име “зърнари” от останалите си колеги. Неофициално се говореше, че от 10 -ина хиляди декара печалбата е 1 млн. лева. Появилите се съпътстващите бизнеси като хотели, мандри и други материални придобивки като че ли доказват, че това е така.

И дори при сегашните цени - 24-25 до към 27-28 ст. за кг на пристанище, говорят, че очевидно пак има някаква печалба. Друг е въпросът как се разпределя тя по веригата производител-търговец-комисионер. Редица наблюдатели са категорични, че някъде в тази сума е равновесната цена на пшеницата. И никакво чудо не може да се очаква поне в близките години.

След като това се знае и вече трета година цените са затворени в този нерадостен на пръв поглед кръг, защо продължаваме да произвеждаме пшеница?

И не само произвеждаме, но дори тази година площите, заети с културата са се увеличили. Изглежда, че логика няма.

Очевидно истерията от преди 3 години, когато цените стигнаха безумни стойности, вече свърши. В един разговор проф. Николай Ценов казва, че разходите по отглеждане на пшеницата са се вдигнали с 20-30 на сто, а след четири фунгицидни пръскания са стигнали 160 лв за дка. Като добавим и добруджанската рента, която е между 80 и 100 лв, излиза, че производителите от сега са вече на загуба. Не е ли настанало времето, когато изхождайки от цената 25-26 ст., всичките им действия да бъдат насочени в посока намаляване на разходите. И не да им говорят за един или друг препарат или сорт колко е пластичен, а само за пари и стойност. Не е ли дошло времето някои операции да не стават самоцел, а да се мисли само за цената на произвежданото зърно, която може да им донесе печалба.

Виждаме, че субсидиите за техника, които допринасяха за по-евтината продукция, вече спират. Виждаме, че новата техника, която купуват зърнопроизводителите, става все по-скъпа, поради повишените изисквания към нея. Виждаме, че САЩ се отказаха от въвеждането на стандарта Tier V в името на по-ниската цена, но не и Европейския Съюз. Време е търговците да говорят единствено и само за цени при направени разходи, които не могат да надхвърлят 25 ст. за дка.

Чудо не може да стане. Особено в света на зърнопроизводството. Бури и огромни земетресения не се случват толкова често и в големи мащаби. Гладни хора по света колкото искаш, но мераклии да им плащат храната няма толкова много.

В света на животновъдството е малко по-различно. Преди време посетих един датски фермер, който отглежда малки прасенца за разплод. На неговата стена висеше диагарама, на която беше отсечено - себестойност, разходи, приходи, рентабилност. 2 години човекът беше на чиста загуба. На третата изведнъж бе регистрирал огромни печалби. Попитах го как така. А той отговори - случи се чума в съседна Германия, а там, както знаете, прасетата не се ваксинират и всички германски ферми бяха изгорени. Така че се е намесил на опразнения пазар и е получил добри печалби. Но едва ли е разчитал само на това някога да му се случи чудо. Както ми сподели и до ден днешен банката предпочита да дава кредити на жена му, която е фелдшер, отколкото на него, тъй като и той не е защитен от някое заболяване.

Не че нашите фермери не си правят сметката. Не са малко тези, които преминаха към покупката на техника втора ръка. Правят си сметка какъв тор, препарат и други средства за производство да купят. Лошото е, че този стремеж за по-ниски цени използваха и на пазара се намърдаха и фирми, които внасят т. нар. препарати ментета. Друг е въпросът доколко те са ментета и какъв ефект имат фермерите от тях. Но, след като ги купуват, очевидно по-ниските цени им вършат работа, а пък и вносителите можаха да реализират такива печалби, че да заведат производителите да видят крокодилите в Нил или чудовищата в Лох Нес.

Много добре знаят че всичко това е забранено и преследвано от закона. Но много добре знаят и че такива платежоспособни фирми трудно могат да бъдат хванати от контролните органи.

А как се познават тези фирми? Много просто. Известни дистрибутори изведнъж престанаха да рекламират. Ясно е, че става дума за разговори на четири очи с ключови фермери.

Явно е дошло времето за всеки фермер да започне много добре да си прави сметката. И не толкова да прикрие някакви печалби, а най-вече какви и колко инвестиции да направи така че да влезе в цената 24-29 ст. за кг пшеница.

Ако припомним датския опит на службите на съвети в земеделието, ще видим, че 50 на сто от тяхната дейност е свързана точно с такива сметки и изчисления. Това е основният акцент на тяхната дейност.

Винаги могат да се случат неочаквани неща, но бизнес планът се превръща в светая светих на всеки един фермер. Не е тайна, че фермери милиардери по света няма и годишната им печалба се измерва с далеч по скромни стойности. По всичко личи, че времето на субсидии, безплатни пътувания и разни други екстри и за нашите фермери свършва. Време е и те да закачат на стените си графики - разходи, цени, печалба и да не чакат чудеса.