Полярността при лозата е явление, което се проявява често и доста силно напредва.

То се състои в това, че високо разположените и крайните пъпки се развиват твърде по-силно от останалите.

Логиката е, че ако плодната пръчка се привърже вертикално, леторастите от връхните една-три пъпки /очи/ се развиват по-буйно, тези под тях - по-слабо, а пъпките в основата въобще не дават знак, че ще се развият.

За лозарите полярността е твърде нежелателно явление.

То предизвиква твърде бързо издигане на главините а освен това и неравномерен растеж на леторастите, и най-вече довежда до това, че една част от пъпките не покарват...

Чрез полярността си лозата се мъчи да прояви най-голямата си растежна сила, и то на всички части, които пространствено са най-отдалечени от основата й.

Но докато за дивата лоза това е едно добро качество, то за културната - не, защото предполага по-силен растеж на връхната част, по-буйно развитие и по-голяма родовитост само на връхните очи по пръчките.

Затова се предприемат мерки за подтискане на полярността

Те се постигат чрез резитбата на чепове, за да се удължават рамената бавно.

Втори начин е превиване на плодните пръчки, при което се дава предимство на леторастите, изкарали под прикривената част - но при този метод може да се прекъсна проводимостта на соковете.

Успешна срещу полярността е резитбата на плодни пръчки с 8-12 очи и чепове с по 2 очи, която е от най-масовите.

Тя е сравнително най-подходящ и безвреден начин, затова широко се прилага.

Т.е. срещу полярността помагат:

къси чепове с по 1-2 очи,

извиване на плодните пръчки дъгообразно или хоризонтално,

оставяне едновременно на чепове и на плодни пръчки.