Алма Давидова

Една тревожна прогноза отново поставя на преден план въпроса, доколко ефективна е системата на ЕС за субсидиране.

За две години селскостопанските производители в Германия ще изгубят 50% от приходите си. Ще продължи спадът в цените на млякото, месото и на зърнените култури, очакват от Немската асоциация на фермерите.

Дълго продължилият спад в световните цени на суровините (включително и на тези в земеделието) педизвиква верижна реакция. След зърното падат и изкупните цени на млякото и месото, а това логично рефлектира и върху цените на земята и арендата.

Дори и в страни с голямо подпомагане на фермерите (като например Германия и САЩ) кризата ги кара да намаляват инвестициите и да стягат коланите. Какво остава тогава за страни като нашата.

Показателни са данните на Земеделския съюз в Германия, че по-малко от една трета от фермерите там смятат да правят инвестиции през първото полугодие на 2016-та.

А в известната със субсидирането на фермерите си Америка, Антони Буш, който обработва повече от 1400 акра земя с царевица, соя и пшеница, твърди че бумът в земеделието е останал вече в миналото и се готви за тежки времена...Разходите и заемите му растат, но той все пак е оптимист, че земеделието ще остане конурентоспособно.

На фона на променящите се условия за агробизнес по света и у нас все повече експерти твърдят,че ако говорим за пазарна икономика, всяка намеса по отношение на търсенето и предлагането, с каквито и да било субсидии или други мерки, е на практика пречка пред свободната търговия.

Анализирайки кризата с ниските цени на суровините и експертите от Софийска стокова борса коментират, че това изисква бърза либерализация и модернизация на пазарите.

Разбира се, рисков бизнес, като земеделието е трудно да мине без подпомагане, въпросът е то да е възможно най-ефективното.

В този контекст добре е да се замислим върху изказването на немския земеделски министър Кристиян Шмид, че Общата селскостопанска политика, не трябва да се разглежда като "експериментално поле за социална политика", а да бъде двигателят за развитието на селскостопанския сектор и биоразнообразието.