Това е у нас европейската субсидия за земеделието, коментира Стилиян Гребеничарски, анализатор от ИнтелиАгро

Интервю на Алма Давидова

- Напоследък много се дискутира какъв е реалният ефект на субсидиите в земеделието - у нас и в глобален план. Какви са наблюденията Ви на експерт по тази тема?

- Една от важните цели на субсидиите по принцип е да се поддържат ниски цени на земеделската продукция и по този начин да се противопоставим на бедността в глобален план.

Но всъщност е спорно, доколко изобщо субсидиите поддържат ниски цени, особено на борсово търгуваните суровини. Защото при тях са напълно различни факторите, които определят тръжната цена.

На практика богатите страни, тези които разполагат с достатъчно голям публичен бюджет, за да субсидират местното земеделие /ако приемем, че по този начин наистина се постигат ниски цени/ успяват да го направят. По-бедните, развиващите се, където селското стопанство определя по-голямата част от дохода и земеделието е определящо, нямат ресурс за субсидиране. По този начин ниските цени удрят развиващите се страни и засилват бедността в тях.

- Казвате, че борсовите суровини, каквото е и зърното, се подчиняват на други закони. Ако те са субсидирани как се отразява това на агропазара?

- Това е едно друго интересно явление - съществува субсидия за производството на зърно. Но част от нашият износ се насочва към страни, богати на петрол с изключително добри макроикономически показатели. Излиза, че ние със средства на данъкоплатците субсидираме тези достатъчно развити страни. Това всъщност не е само проблем на България,а проблем на Европа и света и изкривява изключително много пазара.

- Но възможно ли е толкова рисков сектор, като земеделието да съществува без подпомагане и какво би се случило при подобен сценарий?

- Утопично е да мислим, че изведнъж ще изчезнат субсидите. Но Европа например постепенно се ориентира към пропазарни мерки. Субсидията на произведено количество, /за което българските производители настояват доста често / стимулира свръхпредлагане, а в дългосрочен план и пренасищане. Зтова се върви от подкрепа за произведено количество към подкрепа на дохода и площите, а после и към подкрепа на инвестиционни мерки, каквито са във втори стълб на ОСП. Така че този процес малко по-малко се случва.

Пример за това е Нова Зеландия, която още през 80-те години прекратява всякави плащания на публични средства към земеделския сектор. В резултат той значително нараства с всяка година. Селското стопанство там е и най-важният експортен сектор на страната. Така че, въпреки липсата на субсидии, страната е напълно конкурентоспособна. Дори и България понякога внася новозеландско агнешко. Европейската субсидия, конкретно в България, е като едни прекрасни лачени обувки, с които се опитваме да ходим в тинята...

Освен това световната търговия се либерализира. Ограниченията все повече намаляват.

- Кои са главните структурни проблеми, които нашето земеделие трябва да пеодолява?

- Проблеми има много и те са трупани с времето.

Например напоявнето е изпаднало в безвремие от десетилетия, а то е в състояние да даде изключително висока добавена стойност - не може да има интензивно земеделие без напояване.

Друг проблем е структурата на самите стопанства. Докато зърнопроизводството и маслодайните култури се окрупниха значително, то не такава е ситуацията във зеленчукопроизводството и животновъдството.

Това вече предизвиква лавина от проблеми.

- Какъв е начинът малките стопанства да се доберат до пазара? В много други държави това се случва, посредством кооперирането.

- Малките, разпокъсани стопанства не могат да формират големи еднородни партиди за износ и нямат достъп до високоплатени пазари.

В същото време тези стопанства отказват да си сътрудничат и да се сдружават. Ако се кооперират те ще Формират един общ маркетинг. Предварително ще съгласуват какво да се сади и отглежда - примерно определен търсен сорт. Така ще намират и единен, изгоден пазар.

- Няма фермер, който да не се е оплакъл от липсата, недостига или от квалификацията на работната ръка. Как ще коментирате проблема с кадрите в нашето земеделие?

- Сериозен проблем е и работната ръка...на всякакви нива. В много случаи земеделието ни не е достатъчно механизирано и разчита на нискоквалифицирани кадри. Освен от тях, вече започва да се усеща недостиг и на висококвалифицирани кадри от всякакъв профил - агротехнически, растителна защита,в сферата на животновъдството, а също и на мениджърски...

Земеделието е модерен бизнес - навсякъде по света то се нуждае от хора с визия и с добра икономическа и мениджърска подготовка.

Като проследяваме този проблем с работната ръка и човешките ресурси всички индикации показват, че той у нас ще се задълбочава и в бъдеще.Това всички го виждат от години...