Жени Владинова

Това е професионалното мнение на Цветан Симеонов, управител на ферма край Алеко Константиново. Живеем във време, в което разходите ни за живот определят мястото ни в статистически графи за стандарт - на ръба на оцеляването, минимален, среден, над средния за страната. И естествено, след като хората живеят по категории, не е чудно, че същото се отнася и за животните, които фермерите ни отглеждат. Там също преди години фермите се категоризираха и вече е много трудно някой от животновъдите да успее да прескочи бариерата в посока нагоре. Напротив, все по-често научаваме как добре работещи млечни ферми постепенно затъват в дългове. Изходът за тях е един-единствен -

разпродажба на хубави млечни животни на минимални цени

за да се покрият всички задължения и фалит. Тъжно, нали? И това става в ситуация, в която в държавата ни има недостиг на качествено краве мляко.

Неправилно е твърдението, че млякото на българските ферми е нискокачествено, напротив, болшинството от тях произвеждат качествена продукция, но в по-малки количества. А това е естествено, защото и фермите са малки. И в Швейцария млечните ферми са малки, но са изключително печеливши, нали?

Още за фермата от Алеко Константиново четете в новия брой на "Български фермер"