Луковичните цветя са истинско съкровище. Те ни радват с красивите си цветове, които се появяват от ранна пролет до късна есен.

Вероятно няма човек,който да не се възхищава на цъфналите кокичета и да не ги свързва с отиващата си зима.

Ето кратък списък на някои цветя, не само луковични, които трябва да засадите в следващите месеци (септември - октомври).

Кокиче

Кокичето е сред най-ранно цъфтящите пролетни цветя. Достига височина 20-25 см. Сади се на дълбочина 10-12 см. през септември. Най-красиво е когато се сади в групи поне по 25 броя.

Минзухар

Минзухарът предпочита дълбока, но влажна и песъчлива почва. Засажда се в началото на септември на дълбочина 6-8 см. и на разстояние 7-8 см.

Лале

Лалето достига височина от 20 до 70 см. То изисква топли и слънчеви места, но расте добре и на полусянка.

Най-подходящи са глинесто-песъчливите почви. Дълбочината на засаждане по правило трябва да е три пъти дължината на луковицата.

Нарцис

Нарцисът е не само много лесен за отглеждане, но има много разновидности - сортовете му са доста различни по цвят и форма.

Луковиците на нарциса се засаждат на дълбочина 10-15 см. Расте на слънчево или полусенчесто място на разстояние 20 см.

Мускари

Известни са още като кукувиче грозде. Достигат височина 15-20 см. Почвата трябва да е влажна и добре отцеждаща. Растението образува килими.

Декоративен лук

Луковиците се засаждат рано на есен, на дълбочина четири пъти диаметъра на луковицата. Малките - на разстояние 8-10 см., а по-големите на 20 см.

Ирис

Тази група растения има голямо видово разнообразие. Някои достигат 1 метър височина. Изискват сухи отцедливи почви и открити слънчеви места. Засаждат се на разстояние 25-30 см.

Зюмбюл

Растенията виреят добре на лека, песъчлива почва. Цъфти от края на март до май. Достига 20-30 см височина. Засажда се на 12 см. дълбочина.

Ходжово лале

Другото име на това нестандартно растение е императорска ведрица. То не се пресажда всяка есен, но е добре да се разрежда през 3-4 години. Растенията трябва да са на лека, пропусклива, но богата на хранителни вещества почва.

Незабравка

Родът Незабравки се състои от около 50 вида, произхождащи от влажни места с умерен климат в Европа, Азия и Америка. Между тях има едногодишни, двугодишни и многогодишни тревисти растения. Височината им достига между 10 и 40 см. Повечето видове се развиват добре и на слънце, и на сянка. При суха пролет трябва да се поливат.

Иглика

Отглежда изключително лесно и дори и да не се полагат особени грижи за нея цъфти всяка пролет. Желателно е редовно поливане през лятото. Разделянето на туфите при игликите се налага, когато навършат 3-5 години. Ако растат дълго на едно място без пресаждане, цъфтежът забележимо намалява, а коренището се оголва.

Теменужки

Теменужките обичат богатата на хумус почва, с голямо съдържание на изгнили листа и тор, които обикновено се добавят през пролетта. В края на август се засаждат на постоянно място. Най-подходящото разстояние между отделните растения е 20-25 см.

Момина сълза

Обича леки сенки, достатъчно влага, глинесто-песъчлива, добре отцеждаща се и достатъчно хранителна почва, която бързо се затопля напролет. Размножава се чрез делене на коренищата, когато наесен изсъхне надземната част и се разсаждат в лехи с разстояние 30 см между редовете и 5-6 см между растенията. Всяко растение за посаждане трябва да има един или няколко кълна и част от коренището, като горната част на кълновете се заравя на дълбочина 1,5-2 см.

След посаждане и през лятото се поливат обилно.

Анемония

Анемонията се размножава главно вегетативно - чрез резници от коренищата, които трябва да бъдат най-малко с един вегетационен връх. Резниците се накисват във вода за няколко часа и се засаждат през септември в студени парници на разстояние 10х15 см и на дълбочина 5-8 см.

Парникът се поддържа влажен, като се покрива със стъкла и рогозки, а при ниски температури - със слама. При засаждане в саксии след появата на листата растенията се внасят в оранжерии при температура 4-8 С. Коренищата се изваждат през май след прецъфтяването.