17° C, разкъсана облачност
Учени съветват да събираме дъждовна вода, защото годишните валежи се разпределят неравномерно и падат като екстремни
Покрай Световния ден на водата, който честваме на 22 март, неотдавна „Климатека" – информационна платформа за въздействието на климатичните промени у нас и по света, организира пресконференция на тема „Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?" с анализ на проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов.
Там стана ясно, че България разчита почти изцяло на водните си ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение на територията на страната. Останалите са от река Дунав, но имат по същество транзитен характер и не могат да се използват за питейни цели.
Балансът между валежи и изпарение обаче е все по-нарушен от въздействието на климатичните промени. Те могат да доведат до риск от възникване на водни дефицити.
Много по-голяма част от годишните валежи сега падат като екстремни, вместо да се разпределят по-равномерно през годината. Това увеличава рискът и от внезапни наводнения. Сезонните модели на валежите стават все по-непостоянни, което засяга селското стопанство, продоволствената сигурност и поминъка ни.
Освен това високата температура на водата в Средиземно и Черно море през втората половина на лятото, съчетана със започващото намаляване на температурите над сушата, води до активно образуване на циклони, които дестабилизират времето и са съпроводени с проливни дъждове, наводнения и бурно вълнение.
Глобалното затопляне ускорява кръговрата на водата, увеличава количеството на валежите и променя разпределението им по сезони и по интензивност. А пък по-голямото количество водни пари е причината за повече и по-интензивни валежи с тенденция за увеличаване дела на екстремните, обобщиха проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов.
У нас има риск от възникване
на воден дефицит
Водопотреблението на човек е около 100 л/ден, като нараства постепенно от 99 л през 2018 г. до 103 л през 2022 г. Индексът на експлоатация на пресни водни ресурси служи за оценка на натиска върху тях. Предупредителният праг, който отличава районите без стрес от тези с недостиг на вода, е 20%, като при индекс под 10% няма стрес на водната екосистема; докато при индекс между 10–20% има нисък стрес. Общият индекс за България в периода 1991–2018 г. е под 10%. От 1981 г. насам най-висок стрес е имало през 1990 и 1991 г. със 10,2 и 8,1% съответно.
Процентът от населението, което е било на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода, е бил 3% през 2017 г. и 1.1% през 2018 г., като най-засегнатите области са съответно 28,2% в Габрово; 13,1% в Търговище и 7,8% в Сливен.
Въпреки че няма натиск върху водните ресурси на национално равнище, занапред може да се наблюдава недостиг на вода в определени райони с недостатъчни ресурси, висока гъстота на населението и интензивни промишлени дейности, както и други фактори, алармират те.
Да събираме дъждовна вода и да поливаме капково. Този съвет за „Хоби фермер" отправиха проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов към градинари и виладжии.
На много места кладенците и сондажите също са решение, тъй като това е независим водоизточник, допълни проф. Гачев. Изграждането на пречиствателни съоръжения, които позволяват повторно използване на водата, също е добро решение. Ученият даде за пример хижа в Гърция, която използва дъждовната вода за тоалетните.
Кметовете и местните власти също трябва да работят за ремонт и поддръжка на водопреносната инфраструктура и решаване на ВиК проблемите, защото изтичането на прясна вода е един от големите недостатъци на българската провинция. Някои общини са се възползвали и от програмите за воден цикъл – те решават именно това. Според учените въпреки че определянето на загубите обикновено е трудно начинание, е известно че около 55–60% от водата се губи в процеса на доставка до потребителите, като по някои оценки достига и до 70%.
Редовното почистване на речните корита от растителност и отпадъци, забрана за строителство на ниските места в близост до речните течения, поддръжка на чистотата и състоянието на отводнителни шахти и канали, също са от голямо значение.
Гората е най-доброто средство
за предпазване от наводнения
и почвена ерозия. Тя съдейства за по-равномерно оттичане на валежните води и за овлажняване на местния климат и намалява ефектите от засушаването на местно ниво. Най-голяма предпазна роля от наводнения имат добре развитите и пълноценни гори.
Равните терени не са толкова застрашени от обилните валежи, както терените на наклон.
Вредното въздействие от ерозията (в следствие на поройни дъждове) на наклонени терени в дворовете може да се избегне чрез терасиране, както и с изкопаване на малки каналчета напречно на наклона (вместо тераси).
Другото, което помага, е да има гъста тревна покривка, както и да се насадят ерозионно-устойчиви видове дървета. Най-характерното дърво, което използват за предпазване от ерозия, е Салкъм – Американска акация. Такива ги посаждат край пътища и железопътни линии, защото имат много добър корен, бързо израстват и задържат склона, така не позволяват ерозия. Дървесината му също е много интересна, използват я за екопътеки, от нея правят парапети, мостчета и други. Дървесината е изключително устойчива на вода.
По същата причина садят на много места у нас борови гори. Твърди се, че за горите, които са били засадени навремето, не са подходящи на климатичните условия. Те по принцип са подходящи за по-високо надморско равнище. Обаче той бързо израства и когато теренът тръгва да ерозира, борът е решение. Първо, че боровете не са придирчиви към влага, бързо се хващат, израстват и спират ерозията. А когато имаш ерозирал терен, най-важно е да спреш ерозията и след това да мислиш за климата и екологията. Така, че с мисъл са садени навремето боровите гори.
Вече, когато те пораснат, и земята се стабилизира, имаме екологичният ефект – започват да стават вредни. Боровата гора е суха, тя не може да задържа влага, защото тя не пие. Като не пие, не отделя. Там, където са посадени борови гори, климатът става сух. Съответно над боровата гора не се формира влага, не се отделя от растенията. Така, че
в дългосрочен план боровете не са решение
В един момент, след като са подобрили ерозията, те трябва да се заменят с нещо друго. най-добре широколистни дървета от местни видове. Освен това борът с течение на времето вкислява почвата. той отделя киселини, които намаляват pH на почвата и я правят доста по-трудна за отглеждане на други култури.
Проф. Гачев информира още, че затоплянето на климата доведе до масовото съхнене на борови гори у нас в по-ниски локации. Студените зими убиваха короядите, които изяждат дървото отвътре, а когато се удължи топлият период, вредителите започват да се възпроизвеждат все повече. Вече не може от само себе си да се контролира разпространението на вредителите, това са т. нар. каламитети. Топлото време няма как да ги ограничи. Обаче науката не може да даде ясен отговор кое е по-добре – дали да оставим да изсъхнат дърветата, или да ги изсечем, защото така може да се разпространят вредителите.
Коментари