Продуктите от пасищно отглеждани животни са носители на природното богатство от региона

Иванка Климова е управител на мандра „Ку-братско". Тя бе една от изложителките на фермерски храни по време на изложението „Фудтех" в международния панаир  в Пловдив. С усмивка на лице разказва за увлекателната история на създаването на фермата.

Иванка е снаха на известната зърнопроизводителка от Лудогорието - Мариела Йорданова. В едно от стопанствата ѝ, това в Кубрат, се е нуждаела от „чистачи", които да чистят двора от храсти и плевели. Решили да поверят задачата на едно магаре и две кози, които така или иначе могат да пасат всичко. „В началото нямаше работна ръка и модерна техника, стопанският двор беше с много свободна площ, която е изоставена. Това са драки. Магаретата и козите това не ги спира", разказва Иванка. Само че било

грешка на доставчика, че

получили не две кози,

а двадесет и две

За тях е трябвало да се грижи работник. Намерили овчар, който дошъл с овцете си и с още едно магаре. И така стадото станало още по-голямо и разнообразно. С течение на времето броят на животните достига над 400, и те започват да произвеждат големи количества мляко.

Двете магарета още са там. Работата им е да пасат и да помагат в косенето на тревата, защото площта на стопанския двор е голяма. Там, където овцете и козите не могат, магаретата да „изкосят".

„От малкото мляко, в началото си правехме продукти за лични нужди. Всички наши близки, които са идвали на семейни празници и са яли от него, са ни казвали, че е много хубаво и че трябва да го продаваме. Но ние винаги сме гледали скептично. Много е далече от зърнопроизводството", допълва снахата на Йорданова.

Само, че обстоятелствата и трудностите ги провокирали. Затова от една страна са им благодарни, защото така затворили цикъла. Ако трябва да продадеш на жълти стотинки, е смешно, смята Иванка.

В момента „Ку-братско"

обработва около 250 литра козе мляко

два пъти седмично и по още толкова овче

С броя на животните фермата расте и откъм работна сила. Шест служители се грижат за животните в обора. „Слава Богу, намерили сме в района последните, които разбират от животновъдство и се грижат за животните", коментира тази така трудна задача за съвременния български фермер. В мандрата работят още две жени заедно с Иванка. Малък ни е колективът, но сплотен, радостна е тя.

Породите са Аваси и Лакон при овцете, Българска бяла млечна и Англо-нубийска са козите. „Насочили сме се повече към млекодайни, като са с добри показатели за месото. Показателите на тези породи ни допадат за вкуса, който търсим", обясни младата стопанка. Отглеждат животните пасищно. На територията на самия стопански двор и около него има достатъчно пасищна площ.

През лятото пасат всеки ден, когато времето позволява. Неизбежно има и оборно хранене. „Но храната, с която ги храним, отново е отгледана от нас и е прибрана от нас. Това, че си отглеждаме храната, гарантира качеството на фуража", увери Климова.

Мандрата е била направена по инвестиционен проект по селската програма. Причината да я изградят, била ниската изкупна цена на млякото от мандрите – под цената на бутилка вода. Борбата и чакането и тогава били тежки. Реално две години е отнело да бъде одобрен проектът. „Ние вече я бяхме доставили, докато я одобрят. Вече се беше променила доста и пазарната стойност", казва тя.

Въпреки това,

отново са кандидатствали и са одобрени

за проект по 4.1 за разширяване на обора,

защото имат желание да го подобрят и да направят големи доилни зали, малко по-модернизирано.

Името е хрумка на дъщерята на Мариела Йорданова - Мария. Майката има три деца. Двамата ѝ синове са двете основно действащи лица във фермата. Затова е „Братско". А „Ку-" идва от Кубрат, мястото, където се намира фермата. „Реално дълго време се чудихме как да я кръстим, искахме да е свързана с мястото, защото в България продуктите от пасищните животни имат различен вкус, заради билките, които пасат", разказва снахата в семейството, която управлява мандрата и допълва, че по този начин ориентират потребителите откъде идва техният продукт и какъв вкус ще очакват. В Лудогорието има доста билки. Това дава вкус и малко по-висока масленост в някои моменти през лятото, обясни тя.

Малко потребители знаят, че в различните краища на страната като пасат животните, сиренето има различен вкус.

Каквато е сега, така и занапред целта на фермата ще е една – да произвеждат продукта, който слагат на масата си. „Това, с което се храним, да храним и хората. Затова казвам на клиентите, че тяхното мнение ни е най-важното, защото те са най-големият ни критик", увери Иванка.

Питаме я как се развива животновъдството в Лудогорието: Допреди чумата при свинете, имаше доста животновъди в нашия район. Но вече останахме много малко. Причината е също в това, което се случва с изискванията.

Трябва да има административно облекчение

Не може да изискваш документация за 200-300 животни, стопаните трябва да не спят, за да попълват. На терен никой министър не е дошъл да пасе овцете. Много са изискванията и това е което съсипа животновъдния сектор в страната, смята Иванка.

А пък сухото мляко, което се използва в мандрите, помага да не се изкупува прясно мляко, включително и при кравето.