Мярката намалява ерозионните процеси и подобрява влагозапасеността на почвата

Основен въпрос при усвояването на наклонените терени и заемането им с лозя след връщането на земята на нейните собственици е запазването ѝ от ерозия.
Едно от препоръчваните мероприятия в това отношение е мулчирането, което освен с противоерозионните си действия се отразява и върху развитието на растенията, на водния и температурния режим на почвата, заплевяването и др.

Мулчирането е познато на практика още от началото на 19 век. В САЩ широко използват мулчирането на почвата с растителни отпадъци от житни и други култури. В Босна и Херцеговина мулчират откосите на терасите с окосената от тях трева. Редица изследвания в Русия и Румъния посочват случаи на положителното му влияние върху лозовите насаждения.

У нас в средата на 19 и началото на 20 век това мероприятие е било познато в редица райони на нашата страна – Плевенско, Казанлъшко, Грудовско и др., като се е извършвало разхвърляне на излишната слама, или останалия от вършитбата осил, плява и други растителни остатъци върху ливадите за запазване на влагата в почвата и за терена.
В зеленчукопроизводството покриването на почвата с оборски тор е повсеместна практика, която покрай другото се прилага за запазване на влагата и

за предпазване на почвата от напукване

Мулчирането е намерило широко разпространение при отглеждането на ягодовата култура, главно за предпазване на плодовете от замърсяване с почва. Трябва да се отбележи, че мулчирането рядко се практикува в лозята.

Опити се провеждат през 60-те години на 20 век в Плевенския регион, върху излужен чернозем със слаба и средна степен на ерозия на наклони от 10 до 14 градуса на лозя, засадени със сорт Каберне Совиньон. Там бе реализирано ивичесто мулчиране през едно и три междуредия в края на април и началото на май след първо окораване. В този случай е бил проследен противоерозионния ефект на мулчирането и отражението му върху влагата, температурата и степента на заплевяване на почвата, и влиянието му върху растежа на младите лози.

При извършени по-нови изследвания у нас е доказано, че при прилагане на цялостно мулчиране с 800 кг/дка слама,

количеството на течния и твърдия отток е около 10 пъти по-малък

спрямо контролата (немулчираната площ лозе). Големият водозадържащ ефект на мулча се обяснява със способността на рехавите мулчиращи материали на пшеничната слама за задържане на значителни количества вода. След насищане на мулчиращия слой, излишната вода влиза в съприкосновение с почвената повърхност значително по-бавно. Това обстоятелство влияе по-силно за увеличаване на количеството на попитата от почвата вода, отколкото затрудняващата дейност, което предизвиква уплътняване на почвата в следствие на мулчирането. При тези условия се разрушават малък брой почвени агрегати от преки удари на водните капки. Всичко това обуславя увеличена филтрация на водата в почвата през първите години след ригелването.

Добър противоерозионен ефект има ивичестото мулчиране на по-късо разстояние - 1,60 м, отколкото на 5 метра. То бе изпробвано в опит, заложен в с. Лик, Врачанско. Там мулчираните ивици, които са разположени напречно на склона, играят успешна роля на буфер.
Някои автори като Мержаниан., А. Ончев, доказват, че мулчирането повишава влажността в горните почвени слоеве. В случая, по-високата почвена влажност непосредствено след мулчирането се дължи на отстраняването на влажността за изпарение и от друга на запазената почвена влагоемност.

След мулчиране, по принцип в лозето се извършват различни операции – пръскане, връзване, кършене, култучене - в следствие на което повърхностния почвен слой се отъпква силно. Това уплътняване се премахва с една почвообработка. Мулчът от слама

предпазва почвата от много голямо затопляне

а през нощта - от силно излъчване и изстудяване. По този начин през месец май, юни, юли и август средните месечни температури под мулча са по-ниски.

Според Мержаниан, мулчирането засилва растежа, увеличава реколтата и ускорява узряването на гроздето. Но изследванията на Н. Ончев показват намаление на растежа и добива, вследствие на мулчирането през втората и третата година от отглеждането на лозите. Повишение има само в захарното съдържание на гроздето.

Наши изследвания на сиви горски почви, ерозирани в района на с. Лик, Врачанско, показват също намаление на растежа в следствие на мулчирането, като през втората година разликите в прираста е 2-3 пъти по-нисък спрямо немулчираните варианти. С увеличаване на наклона, угнетяващото влияние на мулча се засилва. Това може да се обясни с голямото заплевяване, влошаване на температурния режим и някои водно-физични свойства на почвата.

От 1 декар мулчирано лозе може да се получи около 550-600 кг/сено

което се равнява на среден добив сено от 1 декар ливада.
Най-разпространени плевели са ловетицата и троскота. Мулчирането като агротехническо мероприятие не дава възможност за редовни обработки на почвата. Това довежда до силно заплевяване, уплътняване на повърхностните почвени слоеве и влошаване на аерацията, водопроницаемостта и влагоемността на почвата. Наред с всичко това, съдържанието на подвижните форми на азота намаляват, което е важен фактор за потискане на растежа. Според Пешаков и Ончев, денитрификацията и биологичната акумулация на миниралния азот са протичали по-интензивно, в резултат на което настъпва и азотното обедняване на почвата.

...

ПОЛЗИ И НЕДОСТАТЪЦИ

* Мулчирането е безспорно водорегулиращо и противоерозионно средство. То намалява ерозията на почвата около 10 пъти при наклон до 14 градуса.

* Ивичното мулчиране през междуредия осигурява задоволителна почвозащита при наклон до 14 градуса.

* Почвената влага е по-висока спрямо немулчираните площи, само за месеците май, юни, юли, а след това намалява.

* Мулчирането намалява температурата в повърхностните слоеве през вегетацията, което се отразява върху растежа на лозите.

* Мулчирането не може да спре развитието на коренищните плевели.

* Средният прираст на лозите е 2-4 пъти по-малък в сравнение с немулчираните площи.

* През първите две години от създаването на ново лозе, поради развитието на плевелна биоценеза, мулчиране не се препоръчва.

* При ивичесто мулчиране се запазва необходимия противоерозионен ефект, като позволява частична обработка на почвата, с което се намалява заплевяването.