Хранителното меню е много важно

Съвременните добри практики за отглеждане на културните растения включват и балансирано хранене, чрез което им се подават не само важните макроелементи, но микроелементи.

На макроелементите – основно азот, фосфор, калий, калций, магнезий, обикновено се акцентира. Градинарите знаят за ползите, които оказват на овощните дръвчетата и ги торят с тях.
На микроелементите по-голямо внимание се обърна едва през последните няколко години. Те са също много важна част от хранителното меню и не бива да се пренебрегват от овощарите.
В практиката микроелементите се подават чрез листно внасяне по време на вегетацията на културите. Обикновено торовете са комбинирани, съдържащи различи елементи. Най-често това са бор, желязо, манган, цинк и др., които са в различни съотношения в отделните комбинации. Например тор, който с много по-високо съдържание на желязо, се препоръчва при сериозен дефицит на елемента, когато се стига до хлороза по дръвчетата.

1. Бор

Борът се усвоява от корените на растенията като анион. Елементът подпомага меристемната активност, диференцирането на плодните пъпки, кълняемостта на прашеца, завързването на плодовете, както и придвижването на въглехидратите.
Калциевите йони потискат постъпването на бора в растенията, а повишеното им усвояване понижава количеството на водоразтворимия бор. На това реагират младите листа, които проявяват симптоми на недостиг.

Азотното хранене също влияе върху степента на проявление на борен недостиг.

Липсата на бор води до поява на корковидни образувания и деформации по плодовете, напукване на плодовото месо, затруднява образуването на завръзи, тъй като е възпрепятствано оплождането на цветовете. Освен това може да предизвика скъсяване на междувъзлията на летораслите.Симптомите на недостиг се появяват първо по върховете на летораслите.

Излишъкът на бор също влияе на дръвчетата. По-чувствителни са костилковите видове. Те натрупват този излишък в кората и плодовете, много рядко в листата.

2. Желязо

Желязото влиза в състава на голям брой дихателни фермени, необходим е за образуването на хлорофил, затова има голямо значение за дишането, обмяната на енергия и фотосинтезата.

Недостигът на желязо предизвиква желязна хлороза. Симптомите са лесно разпознаваеми. Зеленият цвят избелява, като това най-силно се проявява между нерватурата на листата. Хлорозата започва от връхната част на летораслите.

Неинфекциозното заболяване се изразява във видим недостиг на хлорофил в растенията, вследствие на което листата пожълтяват.
Недостигът се проявява по силно на почви, които са варовити, тъй като калцият в тях блокира усвояването на желязото.

3. Манган

Манганът подпомага редица ензимни реакции, важен е за нормалното протичане на фотосинтезата и влияе върху образуването на въглехидрати.
Мангановият недостиг се наблюдава по рядко по овощните дървета. Най-силно се проявява на силно карбонатни почви.
Липсата на манган при овощните дръвчета се изразява в проява на характерна хлороза.

4. Мед

Медта участва в ензимни процеси и подпомага транслокацията на аминокиселините. При слаб дефицит на елемента се задържа растежът и се понижава добивът, а когато е силен – се проявяват видими признаци на глад. Такива са: хлоротичност, завиване и некроза на връхните листа, загиване на върховете на летораслите. Те могат да доведат дори до загиване на дръвчетата.

5. Цинк

Цинкът се включва в редица ензимни реакции, влиза в състава на ферменти и влияе на синтеза на ауксини и гиберилини.

Признаците на недостиг на цинк се изразяват в развитие на дребни листа – т. нар. дребнолистие и хлоротични петна между нерватурата. Тъй като растежът е затруднен, междувъзлията са къси и листата оформят розетка.

Излишъкът на фосфор в почвата затруднява постъпването на цинка в растенията. Нарушава се баланса между двата елемента и често се стига до цинков дефицит.