Решението е съмишленици, обединени в Национална земеделска камара, предлага Стайко Стайков


Стайко Стайков е председател на Управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи от февруари 2015 г. От 2010 година е изпълнителен директор на „Ставен“. Собственик е на Винарска изба „Шато Ботево“/ Тракийска низина

- Каква е оценката ви за българския агробизнес днес?

- Българското земеделие независимо от множеството предизвикателства се разви качествено през последните години. Фермерите придобиха опитност в пазарна среда. Развиха стопанствата си и се убедиха в предимствата да обработват собствена земя.
Техниката бе почти изцяло подменена с нова и модерна, позволяваща да се реализират икономии от мащаба с много по-голяма добавена стойност.

Навлязоха нови култури, които оптимизират добивите и донякъде смекчават негативните климатични промени.

Все повече изоставени земеделски земи бяха почистени и облагородени до състояние годно за земеделие. По този начин се доближаваме уверено към количеството земеделска земя обработвана до 1990 г.
За съжаление има редица интегрални проблеми, с които държавата, земеделците и собствениците не можаха да се справят за близо 30 г. Такива са раздробеността на земеделската собственост, лошото състояние и неизяснената собственост на хидромелиоративната инфраструктура, не на последно място и недостатъчно осъзнатата нужда от обединение на сектора.

- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес ще предложите?

- Фундаменталният проблем пред земеделският бранш в България е липсата на обединение. Решението е съмишленици, които обединени в Национална земеделска камара да се борят за национален идеал. Идеал, които да си постави за цел в ускорени срокове българският фермер да настигне средното ниво на доходи и конкурентоспособност на своите европейски колеги от старите страни членки.

Българската законодателна и изпълнителна власт да имат един легитимен партньор, с който заедно да начертаят пътя за развитие на сектора. Да се борят за националните интереси.

Българският земеделец да има представителство в сърцето на Европа, там където се формулират и взимат важните решения. В европейските институции и паневропейските неправителствени организации (НПО).

Към момента Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) е единственият български представител, член на подобна неправителствена организация. БАСЗЗ е член на Европейската организация на собствениците на земи.

От друга страна най-влиятелната европейска неправителствена организация в земеделието Copa - Cogeca (Конфедерация на земеделските организации и кооперативи в ЕС) няма български представител.

- Каква зелена практика бихте избрали/препоръчали с гаранция за по стабилен фермерски доход?

- Бих дал пример със зелена практика, която е насочена към намаляване на риска от недостиг на вода за напояване на земеделските култури. Недостига на вода (питейна и за напояване) е глобален проблем и риск. Респективно рефлектира върху цивилизационното ни оцеляване и не случайно съществува термин „войни за вода”.

Такава практика е повторното използване

на водата за напояване

в селското стопанство. През 2019 г. Съветът на Европейския съюз постигна съгласие по позицията си (общ подход) по регламент, който улеснява използването на градски отпадъчни води за напояване в селското стопанство. Тези нови правила ще способстват за адаптирането на Европа към изменението на климата. Регламентът, който е изцяло съобразен с кръговата икономика, ще подобри наличието на вода и ще насърчи нейното ефективно използване. Осигуряването на достатъчно вода за напояване на земеделските площи, особено при големи горещини и тежки суши, може да допринесе за предотвратяване на дефицита на селскостопански култури и недостига на храна.

Повторното използване на рециклирани води е по-благоприятно за околната среда от алтернативни методи на водоснабдяване като пренос на водни ресурси или обезсоляване. Предложените нови правила ще бъдат от голяма полза за региони, в които търсенето на вода все още превишава нейното наличие, независимо от превантивните мерки за намаляване на търсенето.

В момента България разработва своя Стратегически план (СП) за новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Скоро бяха приети потребностите. Радостно е, че възстановяването и модернизацията на хидромелиоративната инфраструктура е залегнала като потребност по две цели. Дори е направена крачка напред, като в Специфична цел №1, Потребност №6 е залегнало и изграждане на зелено на напояване на ниво стопанство.

Моментът е изключително важен и от разработения СП, дефинираните специфичните цели и потребности, предстоящите интервенции и т.н. зависи бъдещето на българското земеделие за следващия седемгодишен програмен период на ЕС.

- Как си представяте развитието на агросектора през следващите години?

- Представям си го обединен, който в партньорство с държавата да защитава националния интерес.

Българският фермер да седи гордо до своите европейски колеги.
Бих желал от свое име и в качеството си на председател на Управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи да честитя 30 г. юбилей на доайена на земеделските печатни медии в България, вестник „Български фермер”.
Вярвам, най-доброто предстои!