Светът познава 68 вида

Не са много растенията, които предлагат толкова блага на стопанина, а същевременно изискват толкова малко в замяна. Такава е и черницата, която от половин месец вече ни дава своите сладки плодове.
Дървото е едно от най-бързо растящите в умерения климат, по-често е ниско, но според вида си може да стигне 20 метра. Рядко го нападат вредители и болести. А освен за хората, черницата е и любима част от менюто на дребни гризачи, калинки и домашни животни.
Родината на черницата е Китай, като днес светът познава 68 вида. "Първородната" е бялата, местен вид в Северна, Източна и Централна Азия, използвана за хранене на копринените буби. Черната е родом от югозападна Азия, донесена в Европа още през античността, където продължава да се отглежда заради плодовете си. Червената черница е хибрид от източна Северна Америка.

Черна, бяла и червена

Цветът на плода не винаги идентифицира черничните видове, затова можем и да се объркаме. Белите (Morus alba) например могат да дадат и виолетови или черни плодове. Плодовете й обикновено са много сладки.

Плодовете на червената черница (Morus rubra) обикновено са наситено червени, почти черни, а в най-добрите сортове има аромат, почти равен на този на черната черница.

Плодовете на най-често срещаната у нас черница - черната (Morus nigra), са едри и сочни, с добър баланс на сладост и тръпчивост. Последната се различава от бялата по листната повърхност, чиято долна страна е косместа. Плодове на черната черница е сигурно, че ще оцветят пръстите ви.

Плодовете на бялата и червената черница са по-трудни за разграничаване, но сигурен начин да ги разгадаете е по вида на листата. Червената има грапави листа, подобна по текстура на фина шкурка, докато тази на бялата имат гладка и лъскава повърност.
Случва се червена и бяла черница да се хибридизират, получават се дървета с междинни характеристики и това може да ни обърка.


Обича слънце, но издържа до -36 градуса

Черницата обича слънце. Толерантна на суша, тя чудесно вирее в континентален климат с горещи лета.
В същото време е много издръжливо дърво, понасящо температури до минус 36C. Morus alba е най-студоустойчива.
Черниците са адаптирани към груби, средни и фини почви, като понасят диапазон на pH от 5,0-7,0, с предпочитание топла, влажна, добре дренирана глинеста почва.

Растенията са устойчиви на засушаване, но растат най-добре и дават високи резултати в райони с валежи между 600-1500 мм на година. У нас - със средногодишни валежи от 500-600 мм, те растат добре без напояване.

Имаме и чудесни високопродуктивни сортове, а устойчви на разнообразни температури и резистенти на болести са Кинриу, Враца 18, Враца 24, Кокусо 21, Кокусо 27.

Като млада черницата е бързо растящо дърво, което го прави идеален избор за нова градина. При засаждането имайте предвид, че дърветата ще станат големи и ще оставят тежка сянка. Също така плододаването на черницата е продължително и може да е невъзможно да се събере всичката реколта. Затова е добре тя да бъде на място, където падането на плодовете няма да бъде неудобство. Най-добре е да надвисва над животновъдното стопанство в задния двор, където на плодовете й, ще се радват кокошки и прасета.
Калемите са надежден начин за размножаване на черници, приемат се най-добре в края на есента или началото на пролетта.

Плодовете са витаминозна бомба

Те съдържат голямо количество витамин С и желязо, имат тонизиращо, антибактериално, антиоксидантно и противовъзпалително свойство.
За разлика от много други овошки, чиито плодовете узряват почти наведнъж, черницата е с обратното предимство - плодовете й узряват за продължителен период от време. Периодът на плододаване може да бъде от 6-8 седмици.
Берете плодове, когато са черни и узрели, тъй като плодът не узрява след набиране.
Плодовете на черните черници на места в страната се използват и за направата на вино и ракия.


Листата и клоните стават за фураж 

Те са чудесна храна за домашните животни (говеда, кози, прасета и зайци) и се използват за това в цял свят, особено в райони с лоши почви и ниски валежи, където не винаги има прясна храна.
Листата съдържат между 18-25% протеин (съдържание на сухо вещество) и имат висока смилаемост (70-90%). Добивите на листата и стъблата, използвани за фураж, варират от 3,2 до 21 т/дка за година.


Озеленяват, стават за огради и кошници

От клоните на черницата се произвеждат различни занаятчийски изделия, включително и спортни уреди (например стикове за хокей или тенис ракети). Тънките клони могат да бъдат вплетени в кошници и огради.
Черницата има сравнително прави здрави клони, които се използват за колове и дървени подпори. Устойчивостта на резитба, ниските й нужда за вода и толерантността й към замърсяване я прави много подходяща за градски условия - улична сянка и разкрасяване. Често се отглежда край пътища и алеи като декоративно дърво.
Видът е полезен при ерозия на почвата, може да увеличи плодородието чрез падналите плодове.


Лекарство е не само при простуда

Лечебните възможности на черницата и не само на плода й са многобройни.
Така например кората успокоява болки в стомаха, а листата и клонките могат да се използват за лечение на тежки настинки, кашлица, зачервяване на очите, ухапвания от насекоми и рани.
Плодът лекува язва, болки в гърлото, меланхолия, зъбобол, диабет, бъбречна недостатъчност, предотвратява образуване на афти, гингивит, подсилва и защитните сили на очния нерв, смъква висока кръвна захар и висок холестерол, успокоява болка и възпалени венци.
Китайците използват плодовете на черницата от векове и като афродизиак.


Съхранение на дудите
Черниците имат едни от най-нетрайните плодове - дудите, за това и рядко можем да срещнем да се продават. В хладилник издържат само 2-3 дни. За да се възползвате цяла година от лечебните им свойства, може да ги сушите, да направите сладко или да ги замразите във фризер.
За да не променят вкуса си и да се съхранят максимално полезните съставки, използвайте форма за лед. Напълнете празнините с вода и във всяка пуснете по 1-2 плодчета.


Любопитно

В Корея приготвят чай от пресни или сушени листа на черница. Те са високо хранителни и съдържат витамини B комплекс (с изключение на B12), витамин C (200-300mg/100g), витамин D и флавоноли. Понякога ги ядат като зеленчук.

В няколко града в САЩ като Ел Пасо в щата Тексас и Феникс в Аризона е забранено засаждането на черница. Причината - счита се, че прашецът й е причина за увеличаване на сенната хрема.

У нас черницата, както ореха и вековните дървета, е със специален статут на закрила, за чието отсичане има по-особени процедури. В различните краища на страната ни черниците ги наричат дуди, дудули, бубонки, църници или моренки.