В края на лятото и началото на есента, през периодите с неустойчиво време и чести превалявания, при по-късно зреещите овошки се повишава рискът за развитие на болестта късно кафяво гниене.

Късното кафяво гниене се причинява от гъбния патоген Monilinia fructigena Признаците на болестта са кафяви, бързо разрастващи се петна по повърхността на плодовете. При влажно време петната се покриват със спорообразуващи туфи в концентрични кръгове, плодове загниват и бързо окапват.

Дюлята е един от най-късно зреещите овощни видове и много често се напада от късно кафяво гниене. Това налага растителнозащитните пръскания да продължат до началото на есента. За профилактични пръскания срещу патогена се препоръчват контактни медсъдържащи фунгициди. При констатирана зараза с късно кафяво гниене се налага употребата на системни фунгициди: Ревиона – 0,1% (разрешен до 20.03.2030), Луна Експирианс – 0,07%.

През септември приключва вредната дейност на голяма част от неприятелите по овощните култури. Късно излюпените гъсеници на ябълковия плодов червей (пеперудите от второто поколение на ябълковия плодов червей летят и снасят яйца до средата на септември) често причиняват повреди (късна червивост) по плодовете на есенните сортове ябълки. При плътност на неприятеля надвишаваща икономическия праг на вредност (1,2-1,5% нови вгризвания в плодовете) се препоръчва третиране с някои от следните инсектициди: Афърм 095 СГ – 0,02%, Карате Зеон 5 КС – 0,02%, Сиванто Прайм – 0,09%. Ламдекс – 0,07% и др. С посочените инсектициди се унищожават и други вредители (бълхи, кръгломиниращи молци и др).

През третото десетдневие на септември в крушовите насаждения трябва да се следи за появата на крушовия пъпкопробивач. Борбата срещу този неприятел е ефикасна само срещу възрастни индивиди, в началото на есента, преди бръмбарите да са снесли яйцата си. По-късните третирания срещу крушевия пъпкопробивач са безрезултатни. Ларвите се развиват в пъпките и нанесените вреди се проявяват късно през пролетта. Повредените пъпки покафеняват, изсъхват и окапват.
Третиране срещу крушовият пъпкопробивач се провежда в началото на есента, при плътност на неприятеля над икономическия праг на вредност ( 6-8 бръмбара на едно дърво), с някои от инсектицидите посочени за борба с ябълковия плодов червей.

През втората половина на септември започва беритбата на есенните сортове ябълки и круши.

Тя трябва да са извършва в най-благоприятните за дадения сорт срокове. Плодовете в беритбена зрелост се отделят лесно от носещата ги дървесина, съдържанието на зелените пигменти намалява, а се увеличава на жълтите и червените. Преждевременно обраните плодове нямат типичните за сорта органолептични показатели, по-лесно се спарват и по тях по-често се образуват горчиви подкожни ядки. Късно обраните ябълки често добиват брашнеста консистенция. За да е успешно съхранението на плодовете е необходимо те да са здрави и да се използва дезинфекциран амбалаж.

През септември се засаждат нови ягодови насаждения. Предвидените за целта площи трябва са се почистят от растителните остатъци. С основната обработката на почвата (на дълбочина 20-25сm) се внасят минерални торове (подходящ е комбиниран тор NPK), а при възможност – и оборски тор (1-2t/dka). Торовите норми се определят след почвен анализ.
При засаждане на ягоди се използват различни схеми. Най-често се прилага редовата схема при междуредово разстояние 50-60сm и 15-20сm между растенията в реда.
Редица болести и неприятели по ягодата (бели и червени листни петна, коренови хоботници, ягодова нематода, ягодов акар, вирусни болести и др.) се пренасят чрез разсада и от изключително важно значение е посадъчният материал да е здрав. Преди засаждане коренчетата на ягодите се изрязват до свежа тъкан без да се съкращават прекомерно. Растежният връх на растенията при засаждането трябва да остане над почвената повърхност.