Какво да засадим и засеем?

Този път ще оставим настрана типичните и широко разпространени из градините ни билки. Ще се заемем с онези, подценените, забравените, неизвестните.

Важно е да отбележим, че вече събудената природа дава много от даровете си през този месец.

Цъфтят пролетен горoцвет, коридалис, циклами, синчец, пулсатила, медуница, различни виоли, лечебната иглика, подбел и много, много други билета.

Разходката сред природата е зареждащо приключение, но бъдете отговорни!

Ако берете диви билки, първо се уверете, че самите растения не са застрашени от изчезване или под закрила, а находището не е в защитена територия. Второ, не прекалявайте с количеството - не повече от една трета, за да се запази популацията.

Пазете природата!

Ако не познавате растенията, не ги късайте само защото са красиви! Снимайте! Питайте! Радвайте им се, но не ги унищожавайте...

Черен оман за ъглите в двора

Богат източник на нутриенти, подходящ за тор и мулч

Без претенции за условията, черният оман (Symphitum officinale) е подходящ за всяка градина, а по-конкретно за онези ъгълчета от двора, които по навик неглижирате. Сенчести, скрити, с не много плодородна почва по една или друга причина...

Тои има и още много имена. А и много ползи. В народната медицина се използват корените и листата, но, забележете, предимно за външна употреба!

В градината симфитум е отличен съсед на овощните култури, но не и за зеленчуци, билки и други по-малогабаритни растения, защото има склонност да ги подтиска.

Буйното развитие на надземната маса го превръща в чудесен източник на зелена суровина за компост или мулч. Натрупаните нутриенти бързо се разграждат и се усвояват лесно от растенията.

Семената му могат да се засяват директно през пролетта, а скоро след това се появяват и цветовете. Те са красиви, привличат полезни насекоми и пчели.

Красавец, но отровен

Сее се директно от ранна пролет до есента

Адонисите са горди членове на семейство Лютикови.

У нас се срещат 6 вида от рода, но ще ви разкажем за пролетния горицвет конкретно, защото е уловил слънцето в цветовете си.

Adonis vernalis е тревисто, многогодишно и много красиво цветенце с височина до 30 см, известно у нас с много имена.

Трудно се култивира от семена, защото периодът на покълване е много разтеглен. Може да отнеме 4 месеца. Рядко се срещат растения, засадени в саксии, но все пак ги има.

Пролетният гороцвет предпочита слънчево до частично засенчено място и варовити, песъчливи почви, влажни, но и с добър дренаж. Цъфтежът е ранен и впечатляващ.

Билка в него са цветоносните стъбла и цветовете, събрани по време на цъфтежа. Сушат се на сянка и се употребяват за усилване на сърдечната дейност, понижаване на кръвното, разширяване на кръвоносните съдове. Лечението става по лекарско предписание и под наблюдение, защото е силно токсичен!

Лапад и киселец = спанак

Засяват се след последния мраз

Не си мислете, че искаме да заместим спанака, напротив! Но... пресните, млади листенца на лапада и киселеца ще внесат разнообразие в менюто ви. До тях се нарежда и копривата. Ммм... супичка!?

Познати са над 150 вида румекс (Rumex), каквото е латинското име на семейството. У нас са около 20. От тях киселецът и спанаковият лапад се срещат и употребяват най-често.

Билките не се появяват случайно! Всяка от тях идва в точния момент, а тези двете (всъщност, трите, заедно с копривата) са известни с това, че тонизират тялото и борят пролетната умора.

Имат и други качества, но тези са напълно достатъчни, за да ги сложите на трапезата си. Новите сортове пък имат и декоративен ефект.

Румексите могат да се засяват директно в градината или първо да се прави разсад. Времето за покълване е една-две седмици при температура 20 градуса. Ако си правите леха, предвидете по трийсетина сантиметра от растение до растение.

Дивият чесън е богатство

Не случайно мечките го ядат след зимен сън

Див чесън, див лук, мечи лук, левурда са все имена, с които можете да срещнете това растение. Разпространено е естествено у нас и в цяла Европа, както и в Русия.

Листата на левурдата имат аромат на чесън. Формата им е елипсовидна, а от една луковица се развиват до 3 листа.

Април е месецът, в който се появяват първите бели цветове, но тогава ароматът на листата намалява.

Всички части на растението се консумират, но най-вече листата, събрани през пролетта и луковиците- през есента.

Според някои последни проучвания превъзхожда чесъна по качества и лечебни свойства.

Не се втурвайте да събирате от гората. Много по-рационално и ефективно ще е да си отгледате сами.

Купете си семена или направо луковици. Засадете/засейте ги на слънце или шарена сянка. Почвата да бъде хранителна, не много влажна.

Съветваме ви да отглеждате левурдата самостоятелно. Тогава декоративният ефект ще е оптимален, а и по-лесно ще я държите под контрол, предвид факта, че има склонност да се самозасява.

Градинари, не забравяйте, че в градините ви вече има и нарочени за плевели растения, които имат повече от лечебни свойства. Такива са глухарчето, чийто цветове са голяма подкрепа за пчелите, а стават и за сироп), белис или т.нар. паричка (относно пчелите важи същото, а като билка се използва при кожни наранявания), досадните врабчови чревца пък са много богати на витамин С. Та... не плевете, променете възгледите си!