Ранно кафяво гниене

Болестта се проявява още през пролетта и засяга цветовете, листата и летораслите. Най-характерният симптом е опожаряването на цветовете. Нападнатият цвят изсъхва, а заразата преминава към клончето. Цялата връхна част на клонката увяхва и изсъхва.
Болестта се развива и по плодовете - от завръзи до узряване. По тях се забелязва кафяво закръглено петно, под което тъканите са кафяви и загнили.
Развитието на болестта става при влажно и хладно до топло време.

Борбата срещу ранно кафяво гниене включва агротехнически и химически мерки. Черешовите дръвчета трябва да се третират няколко пъти по схема: преди цъфтежа, по време на цъфтежа, след прецъфтяването, както и две седмици по-късно, ако има нужда.

Късно кафяво гниене 

Болестта се проявява по плодовете от наедряването на завръза до беритбата. По нападнатите плодове се забелязват спори на гъбата, които са с кафеникав цвят. Те обособяват концентрични пръстени, които постепенно обхващат целия плод. Плодовете, които са нападнати по-рано, остават по клонките, където се мумифицират.

Борбата срещу късното кафяво гниене се явява като продължение на ранното. Много често се използват едни и същи продукти за растителна защита.

Бактериална сачмянка

Болестта напада и череша, и вишна. Причинител е бактерия, която се запазва в заразените леторасли, а през пролетта се разнася от дъжд и насекоми.
По листата се появяват закръглени до ъгловати петна, които първоначално са дребни, жълто-червени, с кафяв център. При силно нападение листата пожълтяват и окапват.

Петната по летораслите са вдлъбнати, има смолотечение. По плодовете се образуват червени точки, които се сливат и образуват вдлъбнати петна, напуквания и смолотечение.

Бяла ръжда

По листата се образуват пурпурни точки, които се разрастват в петна, с некротирали тъкани. От долната страна, във влажно време, се формират бели купчинки, които наподобяват бяла ръжда. Листата жълтеят и окапват, заразата се запазва в тях.

Като част от борбата срещу болестта е унищожаването на окапалите листа през есента. През вегетацията се правят няколко пръскания. Първото е веднага след прецъфтяването, а следващите - през две седмици.

И 3 важни неприятеля

Черешова муха 

Неприятелят, който напада и вишната, причинява червясване на плодовете. Развива едно поколение през годината и зимува като какавида в почвата. Летежът на мухите започва, когато температурата на почвата на дълбочина 5 см е над 10 градуса.

Първоначално мухите се хранят с медената роса, отделена от листните въшки, със сок от листата и плодовете. Мухите са активни и снасят яйца при температура над 15 градуса. Женските насекоми снасят яйца под кожицата на плода. Ларвите повреждат месестата част. След като завършат развитието си се връщат в почвата, където какавидират и зимуват.

За да се води ефективна борба, важно е да се установи летежът на мухите. Проследяването им се установява с жълти лепливи уловки, които могат да се намерят в агроаптеките или да се направят с подръчни средства.

Пръскането може да се определи и според фенофазата на плодовете. Често началото на яйцеснасянето съвпада с избистрянето на плодовете при жълтите сортове и появата на леко порозовяване на червените сортове. Второто третиране се прави след 10 дни.

Вишнев хоботник 

Появява се в градините рано през пролетта. Отначало се храни като надупчва листните и цветните пъпки, а по-късно поврежда младите плодчета, като ги нагризва.

Ларвите на хоботника се вгризват в ядката и изяждат вътрешността ѝ.

Борбата е насочена срещу възрастните, като се третира във фенофазите бял цветен бутон или след окапване на венечните листенца.

Черешова листна въшка 

Листните въшки се заселват върху младите листа на връхните леторасли. Въшките се размножават много бързо и образуват огромни колонии. Те смучат сок от растителните части. Вследствие на повредата спира растежът на главната жилка, а листът се завива.