Хей, градинари, искате ли да увеличите бързо и бюджетно числеността и разнообразието на растителното царство в градината си или на балкона? Да, чудесно! Пригответе се да си водите записки или да запазите този брой на в. „Хоби фермер" на специално място, за да можете да го използвате за справка, когато се наложи.

Първо ще изтъкнем предимствата на вкореняването на резници, а после ще разгледаме различните видове такова размножаване.

И така, на първо място е важно да споменем, че вкореняването на резници е 100% сигурен начин да получите напълно идентични растения на майчиното. Сигурни сме, че сте чували израза „крадена чепка най-лесно се хваща". Много баби-цветарки дори си имат ритуал - да се правят, че не виждат, че приятелките им си крадат резници, че да може да се хванат бързо. Е, има и такива, които зорко си пазят мушкатата и никак не им се нрави да им ги чупят.

Затова, ако си харесате някое цвете при съседката например, най-добре първо попитайте. В повечето случаи на драго сърце ще ви дадат и няма да се стига до конфузни ситуации, напрежение и прекратени приятелства заради едно цвете.

Та, първо питайте! Най-разумно е. Ако не ви дадат, не се сърдете. Ще дадат наесен, когато цветята от балкона се прибират на топло за зимата.

Вкореняването на резници дава резултати бързо. Дори най-упоритите цветя развиват корени до 4-6 седмици. Важното е да уцелите правилния момент и да знаете коя точно част има способност да се вкорени.

Резниците могат да бъдат няколко вида:

Зелени резници 

Това са връхните части на стъблата, млади и крехки. Вкореняват се лесно във вода или фин субстрат. Може да се използва вкоренител, но не винаги е задължително. Важно правило при вкореняването на такива резници е да се отстранят повечето листа и да се оставят само най-горните. При растения с по-големи листни петури се препоръчва дори листата, който ще останат да се съкратят с ½ или 1/3. Така се намалява изпарението на вода от растителните тъкани, постига се баланс между разхода и прихода, а също и по-бързо образуване на корени.

Вкореняването на зелени резници може да става целогодишно. Най-добри резултати обаче се получават през топлата част от годината и когато денят е голям, а растенията нарастват бързо.

Цветя, които могат да се размножат по този начин са мушката, сакъзи, петунии, карамфили, повечето листно декоративни и интериорни видове и много други.

Зрели и полузрели резници 

Зрелите резници са онези клонки, чиято дължина е изцяло вдървенена, а на полузрелите в такава само в основата. Такива резници се вкореняват най-лесно наесен или напролет. Но най-често се залагат наесен.

Те трябва да се поставят в рохка, влажна и (много важно) топла почва или пясък. Влажността на субстрата се поддържа постоянна. Не бива да се допуска нито сух, нито преовлажнен субстрат. Задължително условие за добро вкореняване е резниците да са свободни от вредители, в това число болести и неприятели.

Ако такъв тип вкореняване се извършва директно в градината и се очакват студове, големи температурни колебания или жеги, трябва да се осигури защитен похлупак. От една страна той ще задържи влагата в почвата, от друга температурата.

Вкореняване на листа 

Някои растения могат да образуват корени само от листата си. Такива са хоите например. Типичен пример е хоя кери. Онази малка сладурка с форма на сърце. Проблемът е, че ако няма растежна пъпка, няма да се развие и пълноценно растение. С течение на времето листото ще остарее, ще спре да фотосинтезира активно и ще отмре.

Чрез листа могат да се вкореняват много по-успешно някои бегонии и стайните теменужки. Още по-любопитно е, че от едно листо могат да се получат няколко растения в зависимост от това как е заложено върху субстрата.

Ако само дръжката има досег до влажна и топла хранителна среда, само в тази зона ще се развият корени и ново растение. Най-често само едно. Ако листа е положен хоризонтално и на него са направени няколко отреза, от по силните разклонения на нерватурата ще се развият повече на брой нови растение. В този случай процесът е по-бавен, рисков и изисква повече внимание и грижи.

Розетки 

Някои растения образуват розетки. Това са силно скъсени същински стъбла с много близко разположени листа. Типичен пример, за който всеки градинар най-вероятно би се сетил, са ягодите.

Когато остава дума за цветя, спокойно можем да дадем за пример хлорофитумите. Техните розетки не се нуждаят от влажен субстрат, разположен непосредствено близо до тях, за да развият корени. Напротив. Те имат способността дори във въздуха да направят това.

Младите розетки нарастват изключително бързо без много усилия.

Размножаване чрез подземните органи 

Подземните органи могат да бъдат различни – луковици, грудки, ризоми, коренища и т.н. Всичко зависи от това кой орган как се е видоизменил в процеса на еволюция. Ето примери:
Грудки

Далиите, канните и други могат да се размножат чрез грудките си. Важно е всяка грудка да има жизнени растежни пъпки или т. нар. „очи".

Размножаването по този начин се прави ден преди самото засаждане или на същия ден. Получените рани трябва да се обработят с фунгицид или да се остават за известно време да засъхнат.

Засаждането да става в топла и влажна почва с повишено внимание.

Луковици 

Луковицата всъщност е съставена от видоизменени листни влагалища и силно скъсено същинско стъбло. В пазвата на всеки лист, както знаем, е заложена растежна пъпка. И така, за да се постигне размножаване на луковици могат да се използват няколко метода.

При зюмбюлите например, луковицата се цепи в основата на кръст. Така се стимулира образуването на поне 4 нови луковици.

Други луковични цветя, като някои лилиуми или лук например, имат способността да образуват въздушни луковички, наречени детки. Те изискват повече енергия за нарастването си и доста често заради тях не се развиват същински семена. Детки попаднали при подходящи условия се развиват сравнително бързо, но докато достигнат растежен размер може да минат няколко години.

Ризоми 

Ризомите също са видоизменени органи. Те, както грудките и луковиците, служат най-вече за съхранение на резервни хранителни вещества. Освен това могат да бъдат разделени и от всяка част да започне развитието на ново растение.

Растения, които могат да се размножат по този начин са куркума, джинджифил, глориоза, батати, ириси и други.

Важно условие за успех е всяка част от разделения ризом да има поне две, а най-добре повече здрави и жизнеспособни очи. Също, раните трябва да се обработят. В противен случай има голяма опасност от загниване и нападение от патогени.

Коренови издънки 

Чрез издънки могат да се размножават много цветя. Когато обаче става дума за коренови издънки, бройката е по-ограничена. Типичен пример за растения, които да се размножат така са джодженът, ментата и техните близки родственици.

Всъщност, изброените видове имат способността да развият корени и от „носа си", ако по този начин можем достатъчно описателно да изразим тази тяхна супер сила за оцеляване.

Няма да описваме подробно процедурата, защото и наопаки да ги поставите, пак ще пораснат.

Предупреждаваме обаче, подобно на коренищните и кореновоиздънковите плевели, ако по една или друга причина ги наделите, те ще се намножат неимоверно.

Коренови резници 

Типичен пример за размножаване чрез коренов резник е хряна. Такова размножаване се прави наесен. Взимат се само едногодишни части, съхраняват се през зимата във влажен пясък при постоянна положителна температура, а напролет се засаждат на постоянно място.

Новозасадените части се поливат внимателно, за да не загният. Плевелите се отстраняват своевременно, за да не се конкурират с младите и крехки зелени части на културното растение.