Планирайте полезни растения!

Може и в сандъче на прозореца

Повечето зеленчуци и плодове, а също и доста голяма част от цъфтящите растения имат нужда от максимално слънчево огряване, за да се развиват добре. В такъв случай сенчестите кътчета от двора и градината се оказват истинско предизвикателство за градинарите, но няма нужда да остават "голи".

Достатъчно е да помислим отрано какво можем да отглеждаме там. А растенията, (включително цветя, билки, подправки, декоративни храсти и други), които толерират сянка, не са никак малко. Трябва обаче да се подготвим подобаващо.

Магданоз

Магданозът е билка и незаменима подправка за много гозби. Употребява се почти в целия свят. Характерно за него е, че е двугодишно растение. През първата година от засяването формира листна розетка, а през втората цъфти и образува семена. Най-често се отглежда като едногодишно растение, от което всички части са полезни и се използват по един или друг начин.

Корените намират място в рецепти за супи, например. Листата пък са чудесен освежител на дъха, ако се сдъвчат. Имат свойството да облекчават ухапвания от насекоми, натъртвания и синини.

Магданозът се предлага основно в две разновидности - с плоски листа и с накъдрени, рошави листа. Обикновеният се използва повече в кулинарията, докато къдравият служи най-често само за украса на ястия.

И двете имат нужда от влажна и богата на органични вещества почва. Развиват се повече от добре на слънце, но шарената сянка им се отразява чудесно, особено през горещите месеци. Покълването на семената отнема доста време. Магданозът може да се отглежда и в сандъче или саксия на прозореца, затова го предвидете задължително.

Кориандър

Кориандърът е билка и подправка, която някои хора много обичат, а други никак не харесват.

Той е едногодишно растение, от което се използват всички части, но най-вече свежите листа и изсушените семена. Вкусът им обаче е различен. Листата са съставка в мексиканското гуакамоле, служат за украса на ястия, но не бива да преминават термична обработка. Семената имат лимонов вкус, те са важна съставка на кърито, а се прилагат и в някои месни ястия и колбаси.

Растението има сходни изисквания с тези на магданоза. Отглежда се лесно от семена и се развива отлично в богата на органика почва. Може да расте на слънце, но има риск да изцъфти бързо, което пък означава, че краят на живота му е близо.

Кориандър, отглеждан на шарена сянка, има по-добри вкусови качества и аромат, а листата му стават по-големи.

Сибирски лук

Познато още като див лук, резанец, шивес, салатен лук, това растение представлява многогодишна луковица с множество ползи за градината и човешкия организъм. Цветовете са красиви, ядливи и могат да послужат за нетрадиционна украса на ястия за специален повод. Листата, подобни на трева, имат характерен луков вкус и аромат. Те намират приложение в супи, гозби с картофи и яйца. Присъствието му в градината гони някои неприятели.

Сибирският лук може да се размножи чрез семена или делене на туфата. Подходяща за него е богата и добре дренирана почва, но оцелява добре и при други условия. Необходима е умерена влажност. Единственият проблем е, че има склонност към самозасяване. Но пък има и лесно решение. На сянка се образуват значително по-малко цветове. А от гледна точка на вкусовите качества това не е проблем. В същото време значително улеснява отглеждането и контрола над разпространението.

Мента

Има доста видове мента, но общо за всички важат няколко факта. Растенията са почти неубиваеми, ароматът им не може да се обърка, полезни са, отлгеждат се лесно.

Недостатък - имат склонност да превземат площи.

Решението - да ги отглеждаме в контейнер, от който не могат да избягат.

Ментите са многогодишни лечебни и подправъчни растения, подходящи за чайове, освежаващи напитки, десерти и дори ястия. Размножават се лесно чрез семена и още по-лесно чрез резници или делене.

Те харесват сянката - онази леката, шаренката, особено в горещите месеци. На плътна сянка обаче стъблата ще се издължат и полегнат. Редовни резитби решават този проблем. Ментите могат да снабдяват кухнята с ароматните си листенца целогодишно.

Естрагон

Тарос или естрагон е многогодишно растение в няколко разновидности. Френският е най-ароматен и рядко оформя цветове. Освен това те са стерилни, което налага растенията да се размножават вегетативно.

Най-често растението се използва като билка и подправка. Заслужава място в градината. Вярва се, че предпазва от змии и лекува ухапване.

Естрагонът предпочита богати и добре дренирани почви, но беден на органични вещества субстрат прави вкуса му по-наситен. С водата трябва да се внимава, защото корените са склонни на загниване.

Растенията се развиват най-добре при умерени температури и трудно понасят горещини. Затова се препоръчва засаждане на място, което се огрява от слънцето само сутрин. Младите стъбла могат да се добиват целогодишно, да се консумират в прясно състояние, да се замразяват или сушат.

Aнгелика

Ангеликата е популярна още като лечебна пищялка. Тя е двугодишно растение от семейство Сенникоцветни. Коренището е късо, но за сметка на това надземната част достига около метър и половина височина. Листата са пересто нарязани, големи, а съцветието е сложен сенник с жълтозелени, бели или бледорозови до кремави цветчета.

Лечебната пищялка се отглежда като зеленчук и медицинско растение, намира приложение в производството на алкохоли, в сладкарството, в козметиката и др. Цветовете се считат за медоносни. От лечебните й качества ще споменем само, че помага при проблеми с храносмилането и при кашлица.

Ангелика предпочита сенчести места и леко кисела почва, което я прави отличен съсед на иглолистните растения и храсти от рода на рододендроните. Има нужда от много пространство, поради големите си размери.

Лазаркиня

Лазаркиня е многогодишно растение с ръбести стъбла, интересни подредени листа и нежни бели цветове.

Цъфти в края на май и отделя много приятен аромат. Използва се в свеж и изсушен вид за овкусяване и ароматизиране на ястия, десерти, напитки и др.

Изискванията на това растение са сходни с тези на ангеликата. Лазаркиня предпочита сенчести кътчета и богата почва. Ще изглежда добре като почвопокривна декорация. Имайте предвид, че може да се разпростира доста, ако я оставите без контрол.

Малки количества от билката повлияват добре хемороиди, навяхвания, ставни болки и др. Чаят действа релаксиращо.

Перила

Перила у нас не е много известна билка и подправка, но пък точно затова заслужава да насочим вниманието към нея. Позната още като китайски босилек, дива копривка или шисо, тя е член на семейство Устоцветни. Може да се открие в 2 разновидности - с пурпурно червени и зелени листа. Растението може да се използва за овкусяване и оцветяване на ястия.

Шисо у нас се отглежда като едногодишно растение. Предпочита влажни и богати почви, както и сенчести кътчета. Харесва и висока въздушна влажност.

След поникване и появата на няколко същински листа се препоръчва пензиране на връхчетата с цел сгъстяване на растението.

Джинджифил

Полезно растение с интересни вкусови качества. У нас обаче може да се отглежда само като едногодишно. Джинджифилът помага при редица неразположения, например гадене и храносмилателни проблеми. Въздейства укрепващо и на имунната система.

Корените (разклоняващите се ризомни надебелявания) се засаждат на повърхността на почвата. Ако това се направи в началото на пролетта, скоро от всяка пъпка ще се развият листа и стъбла. Важно е да се осигури допълнително топлина, а в случай на ниски температури ризомите да се защитят. Влагата също е от съществено значение.

Цикълът на развитие приключва до края на есента. Тогава листата отмират естествено. Ризомите се вадят от почвата, почистват се и могат да се съхраняват на хладно място или да се изсушат. Джинджифилът успешно може да се отглежда и в голям контейнер.

Див джинджифил

Дивият джинджифил е интересно и красиво растение със сърцевидни листа, които служат за килим в сенчести местообитания. Ризомите се развиват най-добре малко под почвената повърхност, но покрити с плътна пелена от листа и органична материя.

Индианците са използвали тази билка за лечение на настинки и грипове. Те са употребяемата част и придават пиперлив вкус на напитки и на ястия.

Растенията са студоустойчиви, но имат специфични изисквания за влажността на почвения субстрат, киселинността и месторастенето си. Най-подходящото място за тях е под склопа на гората. Грудките се засаждат пролет и есен. Ако се приспособят, скоро ще се развият красивите листа, а самите растения ще се разпространят чрез подземни столони.

Блатен тъжник

Блатният тъжник е естествено разпространен у нас. Среща се предимно в гори и храсталаци. Той се смята за лечебно и декоративно растение.

Като билка се използват цъфтящите стръкове и листата. Прилагат се външно и вътрешно при плеврит, пясък в бъбреците, подагра, обриви, простудни заболявания и други. Листатата намират място в рецепти за сладка, конфитюри и желета, вино, оцет и др. заради сладникавия си вкус.

Растението се развива добре във влажна почва. Освен това тя трябва да е богата на органика. Сенчесто изложение е за предпочитане.

Aнасон

Анасонът е европейска билка, която някои хора харесват, а други не. Самото растение е възхитително. Листата са наделени, ароматни, а съцветията представляват големи чадъри, съставени от дребни бели цветчета. Идеално е за отглеждане на сянка в градината.

Листата се използват като ароматизатор, а семената, много подобни на тези на копъра, са чудесна подправка за сладки и солени ястия.

Семената се засяват директно, защото не понасят пикиране. Колкото по-рано се засеят, толкова по-добре. Почвата да е добре дренирана, а мястото - сенчесто. Необходими са поне 4 месеца от засяване до цъфтеж.

Маточина

Позната билка. Листата имат лек лимонов аромат, а по време на цъфтеж (в края на лятото) маточината се превръща в сборен пункт на пчели и други полезни опрашители.

От човека се използва за лечение и в кулинарията за овкусяване на ястия с риба и пиле. Не бива да се обработва термично, защото губи качествата си. Ароматните листенца са чудесно допълнение към десерти и освежаващи напитки. Запарките пък успокояват главоболие и гадене. Помагат при проблеми с храносмилането.

Маточината предпочита богати и влажни почви. Развива се еднакво добре на слънце и на сянка.

Растенията не биха устояли на ниските температури през зимата, но могат да се отглеждат в контейнер или да се засяват всяка година.

Редовни пензирания осигуряват повече листна маса, но пречат на цъфтежа.