Това са едни от най-лесните за отглеждане видове, но и те си имат изисквания, с които е препоръчително да се съобразите

През есента зелето е културата, която властва в зеленчуковите лехи. Едва ли има запален градинар, който да няма няколко реда със зеле в двора или на вилата. Сред популярните видове зеле са и карфиолът и броколито, а също и брюкселското зеле. За съжаление, савойското зеле все още много рядко с отглежда у нас, може да се види само в отделни градини.

Главесто зеле

Безспорно главестото зеле е най-популярният представител на сем. Зелеви. То може да се отглежда за ранно, средноранно и късно производство. Разбира се, за любителите най-голямо значение има есенното зеле, което се използва за приготвяне на зимнина – кисело зеле, туршии и т.н.

Да напомним и основните акценти при отглеждането на зеле:

Изисквания към факторите на средата:

  • Зелето се развива най-добре при температури около 15-18 градуса. При продължителни високи температури над 30 градуса растежът на младите растения се затормозява, може дори да не се завият глави.

За разлика от горещините растенията издържат на ниски температури. Зелето понася понижаване на градусите до минус 5, а някои сортове и до минус 15 градуса.

  • Главестото зеле обича светлина. Това е факторът, който оказва влияние на плътността на главите. Ако на растенията не им достига светлина, те завиват по-рехави глави. Разсадът също трябва да се отглежда при оптимално осветяване.
  • Без съмнение зелето е сред културите, които най-много се нуждаят от вода. Това се дължи от една страна на кореновата му система, която е разположена на плитко в почвата, а от друга – на големите му листа, които изпаряват повече.

Растенията имат най-голяма необходимост от вода по време на завиване на зелките, когато ППВ на почвата трябва да е 80-90%, а на въздуха – 60-90%

  • Зелето не е особено претенциозно към почвата. По-добре расте на добре аерирани, влагоемни, с неутрална рН на средата. Не е препоръчително те да са преовлажнени, тъй като растенията имат забавен растеж, дори може да не се образуват глави. Не са подходящи и бедните на хранителни вещества, както и киселите почви.
  • Като всяко културно растение и зелето се нуждае от храна, за да се развива оптимално. Разбира се, препоръката е да се тори балансирано, като се внасят макро- и микроелементи.

С най-голямо значение от хранителните елементи за зелето са азотът и калият. Торенето с оборски тор също се препоръчва.

  • Подходящи предшественици за главестото зеле са домати, пипер, краставици, тикви, грах, ранни картофи и др. Не трябва да се отглежда на същата леха през следващата година.

Добри практики:

  • Най-често зелето се отглежда чрез предварително произведен разсад. Някои градинари го правят и безразсадово.
  • Почвата трябва да е добре подготвена. Първо се почистват растителните остатъци от предходната култура, след това се наторява и накрая се обработва – на 20-25 см, за да се инкорпорират торовете. Преди засаждането почвата се обработва отново и се оформят лехите.
  • Ако се прави ранно производство, разсадът се отглежда през зимните месеци – най-често вкъщи, но може и в отопляем парник.

При средноранно и късно производство, семената се сеят в открити лехи в градината. Разбира се, може и вкъщи, но се съобразява времето за разсаждане в градината.

Разсадът е готов за засаждане около 1 месец след поникването.

  • Зелето може да се засажда при различни схеми. Най-добре е да се съобразите с препоръката, която се дава от производителя – посочена е на опаковката на семената.

Важни грижи:

  • Както казахме водата е основен фактор, за да се развиват оптимално растенията. Зелето може да се напоява по-различни начини: гравитачно, чрез дъждуване, чрез капкова система.

Препоръката е растенията да се поливат поне веднъж седмично, като поливната норма трябва да е около 40 куб. м вода. Когато времето е много топло, може да се полива и през няколко дни. Добре е да се съчетават и кореново и „въздушно“ (чрез дъждуване) напояване в най-жарките дни.

  • Растенията се окопават редовно, всяка седмица, докато се допрат листата на съседните зелки. С първите няколко окопавания се извършва и леко загърляне на стъблата на растенията, за да се стимулира по-доброто вкореняване. Следващите обработки се състоят в съвсем леко разрохкване на почвата, колкото да се подобри водно-въздушния й режим.
  • Подхранването на зелето се извършва на няколко пъти. С есенното торене се внасят основните торове, а по време на засаждането и след това през вегетационния период се тори с азотни торове. Подходящо е да се подхранва с листни торове, които съдържат важни микроелементи, както и с оборски тор.
  • Тъй като зелето се напада от много вредители, важно е редовно лехата да се проверява за поява на болести и неприятели. Препоръчително е да се вземат своевременни мерки, за да се опази реколтата.

Савойско зеле

Този вид зеле прилича отдалеч на главестото зеле, но отблизо се вижда, че листата му са къдрави – като гофрирани. Външните му листа са оцветени в по-тъмно зелено, а вътрешните са по-светли, жълтеникави, дори белезникави.

Изискванията на вида не се отличават много от тези на главестото, както и технологията на отглеждане. Има, разбира се, и някои различия. По-важните са:

  • Зелето се консумира само в прясно състояние или за приготвяне на ястия. Запомнете, че не става за консервиране.
  • Тъй като листата му са по-груби, по-рядко се напада от листогризещи неприятели. Все пак не трябва да подценявате добрата растителна защита.

Савойското зеле е също толкова полезна храна като и главестото. То обаче има по-високо съдържание на сухо вещество, протеини и витамини – В и С.

Узрялата зелка има ароматен и леко орехов вкус.

Този вид зеле може да се съхранява до около две седмици, като зелките се поставят в сухо и проветриво помещение.

Употреба

Савойското зеле се препоръчва за ястия с дивеч, агнешко, телешко и свинско месо. Също така е подходящо за приготвяне на ароматни супи и яхнии. И от него могат да се приготвят класическите зелеви сарми.

За да знаете!

Савойското зеле произхожда от Средиземноморието. Първоначално се отглежда в Италия, а след това се разпространява и във Франция.

Напоследък савойското зеле се култивира основно в Китай, а също в Индия, Русия и Южна Корея.

...

Карфиолът – много нежен, вече и в други цветове

Цветното зеле е следващият най-застъпен представител на сем. Зелеви в нашите градини. То е с една идея по-топлолюбиво, но се развива добре и при по-хладен и влажен климат.

Препоръката е да се засажда като късна култура,за да може образуването на главата да стане през есента, когато температурите са по-ниски.

Карфиолът се отглежда чрез разсад, като растенията се засаждат в леха след салати, лук, спанак и други.

Обикновено семената се засяват от началото до края на юли, а растенията са готови за разсаждане след около месец – в края на август – началото на септември.

Основни грижи:

  • С първите окопавания стъблото на растенията леко се загърля, за стимулиране на образуване на повече корени. Преди това може да се внесе малко азотен тор – обикновено на два пъти.

Карфиолът се повлиява много добре от внасянето на оборски тор – може и под формата на шербетуване, което се прави с поливната вода.

  • Растенията редовно се преглеждат за появата на болести и неприятели. При първи симптоми или поява на насекоми, трябва да се третира.

Тънкост

За да запазите белия цвят на главите, е необходимо да ги защитите от силните слънчеви лъчи. За целта най-външните листа се събират над главата и се привързват с канап или друг подходящ материал.

Цветове и форми

От няколко години в специализираните магазини се предлагат семена от карфиол с различен цвят – зелен, жълт, оранжев, виолетов. Селекционерите работят и в посока разнообразни форми – т. нар. звездовиден карфиол, който най-често е зеленикав на цвят.

.

Брюкселското все още е недооценено

Брюкселското зеле все още се пренебрегва от любителите и затова по-рядко се среща в градините. Условията у нас обаче са много благоприятни за отглеждането на този вид.

По отношение на изискванията на средата брюкселското зеле се доближава до тези на главестото. Растенията са изключително студоустойчиви.

Един от най-важните фактори, за да се развиват добре минизелчетата, е напояването. Зелето е взискателно и към почвената, и към въздушната влажност. Ако влагата не е достатъчна, то растежът и развитието на растенията е потиснато – остават ниски, листата са дребни, образуват се по-малко бройки.

Когато светлината е малко, междувъзлията се удължават, а зелчетата остават рехави.

Тъй като брюкселското зеле има дълга вегетация, може да не успее да узрее до края на есента. В този случай растенията се отскубват и се поставят в парник или в подходящо помещение вкъщи, където дозряват.

Една от основните причини брюкселското зеле да е „недолюбвано“ е, че трябва да се готви правилно. Обикновено се преварява и става безвкусно.

...

Броколито е перфектно - вкусно и много полезно

Тази зелева култура все по-уверено навлиза и в любителските градини. Да, все още не е достатъчно популярна, но все повече градинари се престрашават да я отглеждат. Което не е никак трудно.

Броколито представлява цветна глава, която е съставено от бутони, състоящи се от множество цветчета. Може да образува и допълнителни глави. Сортовете, които се предлагат у нас, са със зелен цвят. Има селекционирани и виолетови броколи.

По-важни акценти:

  • Растенията не са много претенциозни към топлината. Не обичат температури над 25 градуса, както и по-ниски от 10 градуса. Оптималната температура за развитието им е между 16 и 21 градуса.
  • Броколито се отглежда чрез разсад. Семената се засяват през юни в открита леха. Разсадът се засажда около месец след поникването – през юли или в началото на август. Растенията трябва да са на 30-40 дни, с добре оформени листа и здрави корени. Така се гарантира по-доброто им прихващане и по-нататъшно развитие.
  • Растенията може да се засаждат в леха, в която преди това са били по-ранни видове - картофи, моркови, спанак, а също и след краставици, домати, тиквички и др.
  • Като зелева култура броколито е взискателно към влажността на почвата и въздуха. За да се оформят качествени глави, растенията трябва да се поливат редовно. Оптималната почвена влажност е около 75-80% от ППВ.

Най-много вода трябва да се даде по време на растежа на главите, както и при образуването на страничните главички. Тогава поливките са по-чести - през 5-7 дни.

  • Броколито се напада от опасни болести и неприятели, ето защо лехата трябва редовно да се проверява, а при нужда да се третира с подходящи продукти за растителна защита.
  • Прибирането на броколите е от съществено значение за качеството им. Правилото е цветните глави да са достигнали консумативна зрелост и да са плътни и сбити. Те се отрязват заедно с 10-15 см от стъблото.

Броколито не подлежи на дълго съхранение. Трябва да се консумира почти веднага след като се прибере, тъй като след няколко дни главата „изцъфтява“, при което се губят вкусовите му качества.

ВРЕДИТЕЛИ

Бялата зелева пеперуда е прекрасна, но гъсениците й са икономически важен неприятел за зелевите видове.

Както посочихме неведнъж, имайте предвид, че всички видове зелеви култури се нападат от много опасни болести и неприятели, тъй че редовно следете за появата им.

От неприятелите най-опасни са: бяла зелева пеперуда, зелеви бълхи, видовете нощенки, листни въшки и др., а по-важните болести са: мана, различни гниенета, гуша и др.