Стартира първата главна паша за пчелите

През май в някои райони се наблюдава продължително задържане на пчелите в кошерите поради неблагоприятното време – дълъг период на обилни количества студен дъжд, придружени от ниски температури. Затова на много места

пчеларите отчитат, че имат

проблем с майската болест

Става дума за незаразна болест на младите кърмачки, които поглъщат голямо количество прашец, за да приготвят храна за пилото и майката. Но при липсата на пресен нектар и вода прашецът не може да бъде смлян и използван. Той се сбива в храносмилателната система и пчелите не могат да се освободят от него. Резултатът е – те пълзят пред кошера с подути коремчета, без да могат да летят. Затова по прилетната дъска и предната стена на кошера могат да се видят жълти диарични петна. При подобряване на времето проблемът отшумява.

Как да помогне пчеларят

Единственият начин е подпомагане на засегнатото семейство, като се подхрани с рядък захарен сироп в съотношение 1:3. А в пчелина задължително трябва да има и поилка с чиста вода.

Според специалисти е възможно майската болест да се предизвиква и от отравяне на пчелите с прашец от някои видове отровни растения – например семейство лютикови и лилиеви. Заболяването се определя като поленова токсикоза.

С настъпването на главната паша летежът на пчелите значително се усилва, а натоварените с нектар пчели са с по-издути коремчета и падат тежко на прилетната дъска. Като се погледне отгоре на открития плодник, се вижда, че пчелите са надградили или запечатали с нов бял восък запълнените с пресен мед килийки в горния край на питите, или както се казва, питите са „забелели”. Пчелите бързат да изпреварят майката и преди тя да е снесла яйца в освободените от излюпването килийки, ги запълват с пресен нектар. Като се наклони пита с пресен нектар, той капе, защото е рядък. Увлечени от цъфтящите растения, пчелите не обръщат внимание на отворения кошер, но при усилена паша няма опасност от кражба.

Първата главна паша е от

еспарзета и бяла акация

Но в същото време цъфтят и много други дървесни, храстови и тревни видове: бук, летен дъб, клен, смърч. От бял и черен бор пчелите събират прашец и манов мед. Продължават да цъфтят глухарчето и някои видове от овощните.

През май, след окосяване на ръжта (за зелена храна), се сее смес от царевица със слънчоглед, както и царевица с бяла едногодишна комунига – те ще цъфтят през август, преди да се силажират.

Сега пчелните семейства са изключително активни – продължава усиленото снасяне на яйца от майките - за денонощие броят им е 1500-2000 и дори повече

Силните семейства имат 8-10 цели пити с пило

и са изпълнили с пчели целия плодник на дадан-блатовия кошер, респективно 2-3 корпуса на многокорпусния. Така че силните семейства използват на 100% настъпващата главна паша.

Сега пчелите усилено произвеждат и восък и градят пити и далаци на строителната рамка. Излюпват се и повече търтеи. Но заработва и роевият инстинкт и семействата, които са в кошери с по-малък обем, се подготвят за естествено роене, като залагат роеви маточници.

Затова пчеларят трябва постоянно да е на пчелина. Една от дейностите му е да се доразширят напълно гнездата с восъчни основи и редовно

да се изрязват изградените и запечатани далаци на строителните рамки. Вземат се мерки и срещу изпадането на пчелните семейства в роево състояние, като се поставя корпус или магазин, за да продължава развитието, ако плодникът е изпълнен с пило, мед и прашец, преди още да е настъпила главната паша. Но ако някои семейства са изпаднали в роево състояние, пчеларят трябва да го прекрати.

Младите пчелари често не успяват да се справят с роенето. На тях им убягват най-ранните признаци на подготовката на пчелното семейство за роене –

първият сигнал е

изграждането на търтеево пило

По този начин се осигурява изобилие от търтеи, необходими за съешаване с младите майки на роилите се семейства.

Следващият признак е след около 15 дни от снасянето в търтеевите килийки – залагането на празни маточни килийки по страничните и долните ръбове на питите. Но както отглеждането на много търтеево пило, така и изграждането на маточни килийки, не е още признак, че семейството непременно ще се рои. Най-сигурният признак за изпадане в роево състояние е, когато силно възбудените роеви пчели принудят майката да снесе яйца в маточните килийки и особено когато вече са налице захранени и запечатани ларви в маточници.

В това състояние семействата снижават силно своята активност в продължение на 15-20 и повече дни. Младите пчели намаляват храненето на майката и тя снася малко яйца или напълно спира. Нейното коремче изтънява и тя става по-лека, за да може да лети с роя. А летящите пчели стоят бездейни по крайните пити или се трупат на „брада” около входа на кошера или под прилетната дъска.

Роевото състояние се проявява през май и юни, а понякога и през юли и обикновено съвпада с развитието на главната паша, поради което пчелите я изпускат Затова и восъкоотделянето и изграждането на изкуствени пити също се преустановява.

Щом настъпи главната паша

на акация и еспарзета

пчеларят трябва навреме да откара кошерите при цъфтящите култури и да създаде условия за най-пълното им използване. Правилото е да не се струпват много кошери на едно място. Трябва да се поставят на групи по 30-50, отдалечени на 1-2 км съобразно с площта на културата, с нейната продуктивност на нектар и прашец и с нуждата от пчели за опрашване.

Важно! Семействата не бива да се безпокоят с излишни прегледи. А събирането на нектар и прашец се следи по изменението на масата на контролния кошер.

В пчелина задължително трябва да има и поилка с чиста вода.

Роевият инстинкт е много упорит и често опитите да се ликвидира роевото състояние само чрез нарушаването на маточниците обикновено не дава резултат.

Ако семейството е много силно, може да се отнемат част от питите със запечатано пило и да се дадат за подсилване на по-слабите семейства. А от слабите да се дадат пити с яйца и младо пило за отглеждане в силните семейства.