Животновъд: Не чакаме Европа да ни помага, а нашите

Секторът страда най-много от липсата на ясни правила, казва Бисер Бозов от родопското село Гълъбово

Радина Иванова

През 2007-а, символично в годината на влизането ни в Европейския съюз, Бисер Бозов официално се регистрира като земеделски производител, за да бъде животновъдството постоянното му препитание. Това е занаятът на рода от родопското село Гълъбово, като той е четвърто поколение фермер, но убедено заявява, че ще бъде последено.

Защото, откакто я има земеделската политика на ЕС у нас, животновъдството е в кома. Нищо не се подобрява. Колко ферми останаха оттогава, колко животни, пита риторично Бозов. За всеки е видно, че поголовно постоянно намалява, а който се е отказал, никога не се връща. От 600 крави в с. Гълъбово, днес са само техните с брат му Фидан – или около 150.

Бисер Бозов има ферма с 80 бройки от Българско родопско и Родопско късорого говедо за мляко и 300 овце – Родопски цигай за месо. Малко по-малко има и брат му от същите породи. Обектът им е общ, но всеки си знае неговото. Така най-добре се работи, смята от опит Бисер.

На въпроса ни как тогава ЕС трябва да помага и накъде да бъде ориентирана земеделската политика, фермерът заявява: Не те, а нашите трябва да го сторят. И най-вече с ясни правила, за да може фермерът да предвижда действията си.

Първият му пример е с ангажимента му по схемата „Агроекология и климат“ с 40 крави под селекция. „Накараха ни да го поемем миналата година при стария програмен период, а сега при новия вече се говори за намаляване на субсидиите. Искам, не искам – трябва да ги гледам. Ако наруша ангажимента, трябва да върна субсидията. Значи досега имахме 560 лева селекция на крава, сега тази година я правят 80 евро, или 160 лева. Къде е разликата? Миналата година взимах фураж на 35 ст./кг., тази – на 80 ст. и 1 лев“, сравнява той приходи и разходи.

Както е тръгнало в разговора, продължава с още сметки. Изкупната цена на млякото е 80 ст. на литър. Сеното, също като фуража идват на 1 лев. Къде е тук приходът? Две хиляди лева струвал тира с бали година по-рано, тази пък е 4 хиляди, като един курс не стига за стадата им.

Не може всяка година да се променят правилата. Човек се преустрои по новите, и пак нови. Добре, вдигнаха миналата година осигуровката – съгласни сме. Но поне да го направят втора категория труд, съветва управляващите Бисер. Още повече, че наистина е тежка дейност.

И в този дух на размисли се пошегува със себе си: На 45 години съм, 250 лева са осигуровките на година, мъжете ги пенсионират на 70 г., няма да събера стаж за пенсия, който е 30-40 г. Но за тези 25 години като земеделски производител, докато стана на 70 г. ще дам 75 хиляди лева на хазната. И ще трябва да ида до попа в Момчиловци да ми удължи годините, да мога да поживея, че да си ги взема от пенсията.

Зимата е най-трудният сезон за тях, с денонощни дежурства в стопанството при агнилната кампания. Още през март месец качват стадата си на поляните в отдалеченото село Сливка, и близо половин година са там на паша. Тук изкристализират и други трудности. Едната е свързана с трудния достъп – инфраструктурата затруднява изкупвачите да отидат до там и се лишават от пазар. Втората е свързана с пашата. Въпреки че са в землището на село с трима души, пашата не стига и се принуждават да прекарват животни пак до Гълъбово, и отново да ги връщат в Сливка.

Двамата братя разполагат с близо 80 дка общински земи, като повечето не са подходящи за подпомагане. Земята къде е - дадена е на фирми, които грижливо пазят ушните марки в чантичка. Защото 15-20 хиляди декара са общинските земи, а други фермери няма.

„Къде са ясните правила? Ако на всяка овца се падат по 5 декара, плати ми за 5 декара, овцата пасе, не хвърчи. Не ме карай да чистя площи, като другата година ще ми ги вземеш“, е призивът му към управляващите. Въпреки че обичат да прокламират какви субсидии се раздават по различните пера, според Бисер тези помощи не са реални, защото голяма част от тях отиват при нелоялни „стопани“. „И в същото време проверките ги засилват само за нас. Съгласен съм както и ще да е правилото, по което и време на денонощието да е проверката, само да знам, че ще бъде спазено“, заключава той.

Всеки на власт казва „вдигнахме субсидиите“, а не си задава въпроса защо намалява животновъдството и къде се губи нишката. Според Бозови на България е нужен човек с воля, идващ от занаята, който е врял и кипял, а не тепърва да съчинява „идеални“ форми на земеделска политика.

Следват още примери за скъсаната връзка между „горе“ и „долу“.

Не съм ял, не съм пил, а ме карат да отида да се пререгистрирам като земеделски производител. Защо всяка година ме карат да качвам на диск (заявление за участие в схемите по директните плащания), да го занеса до доктора, после втора инстанция, до третия, четвъртия… Кое са улеснили?, задава си въпроси на твърденията на политиците. Като са правили условията, са мислили, че лекарят ми е под къщата. А най-близкият е на 12 км, казва още той във връзка с условието ветеринарят да сложи ушна марка на новородено, като преди това уведомлението трябва да се подаде на място, вместо онлайн, например. Според Бисер Бозов, за да няма това губене на време, е нужно да се усъвършенстват дигиталните услуги за фермерите, например да имат достъп в системата сами да добавят животните си.

Потомственият фермер сподели мнението си и за селската програма. По думите му земеделието го „бъркат“ с инфраструктура. По ПРСР си изградил бетонов център, дава за пример той. Какво общо има със земеделие? В същото време такива като него нямат достъп до програмите - къде да го намеря този милион, че после щели да ми го възстановят, като нямам пари хляб да си купя, размишлява на глас.

„Агне от яре не могат да различат нашите управници, а сядат да мислят правила. „Петканчо“ миналата година дошъл – ще маха фуражното мляко (става дума за изхранване на бозаещите с мляко, вместо с млекозаместител, както е по правило). Да ме принуди да купувам фураж от 1 лев. Аз си ги храня, направил съм затворен цикъл, когато имам пазар за агнета, подхранвам ги с мляко, и така правя бързо, бързо килограмите. Идва и казва – махаме фуражното мляко – така ние се принуждаваме да ги даваме на кланицата“, разказва родопският фермер.

А там други несгоди. От мен го взима рандеман 4-5 лева месото, на теб на 20 лева ти го продава и не като говеждо, а като „телешко“. От Румъния взимат агнета, от Северна Македония – харизани ли ги дават? Щом е така, явно, че там дотациите са други за фермерите, смята Бозов. А сме на един пазар.

За радост все още има върли почитатели на „късите вериги“, клиенти, които купуват директно от фермера – и мляко, и животни за месо. Хора, които не може да ги накараш да си купят от магазин вредна храна. „За това съм оцелял“, допълва Бисер Бозов.

Фидан Бозов дели с брат си един обект за стадата им, но всеки си поема неговата работа