12° C, облачно
ЕС губи 1,25 милиарда евро годишно от деградацията на природния ресурс
Деградацията на почвите е проблем, който подронва продоволствената сигурност в много части на света. За съжаление България също е засегната от този проблем на първо място поради прогресивното засушаване, което вече изпитва и което според учените ще се задълбочи през идните десетилетия вследствие на глобалното затопляне. Интензивното земеделие също допринася за намаляване плодородието на почвите. В допълнение на това промишлеността и урбанизацията също намаляват потенциала за развитие на земеделие. Всичко това налага да променим навиците на хранене в съвременното общество, а също така и земеделските практики, които изтощават почвите.
Всеки земеделски стопанин осъзнава значението на почвите за финансовото състояние на своето стопанство, но на родна почва и в Европейския съюз, както и на много места по света все още доминира стремежът към високи добиви за сметка на околната среда и стойността на храната за човешкото здраве. За да се промени това, група доброволци в България работят заедно със съмишленици в различни държави и организират редица кампании за популяризиране на безоранната технология. Александър Китов е един от най-ярките привърженици на тази технология в България. Той е зърнопроизводител от 2006 г. и обработва около 10 000 дка царевица, пшеница, слънчоглед, сорго, ечемик в землищата на София и Ихтиман. От 2013 г. прилага безоранната технология, председател е и на Асоциацията на българските но-тилъри (АБНТ).
„Необходимо е да се промени представата на обществото за земеделеца,“ категоричен е Александър Китов и уточнява: „В момента представата на хората за фермера е онзи, който иска субсидии, кара джипове и трови земята с пестициди и изкуствени торове. Всъщност нещата са много по-дълбоки. Земеделието е било в основата на всяка държава и империя. Днес се омаловажава ролята на фермера, децата дори не знаят откъде идва храната.“
Наследство за бъдещите поколения
Именно бъдещите поколения ще имат нужда от почвата като ресурс, който ние сега използваме с цел високи добиви и силни продажби, по думите на фермера. „Никой не се замисля колко ресурси черпим, колко енергия хабим, за да произведем една калория храна. Тези ресурси ще трябват на бъдещите поколения,“ отбелязва той и допълва: „Когато спрем да орем земята, тя ще си почине, ще натрупа в себе си необходимите микроелементи за растенията, за да бъдат те устойчиви на болести, вредители и климатични условия. Храна отгледана в такава почва е многократно по-питателна и вкусна. Продуктите, които консумираме сега, са една баластра, която не е нито питателна, нито вкусна. Произвеждаме големи количества храни, но това не означава, че те ще нахранят хората. Ето защо нашата асоциация поде инициативата да разпространяваме знания така, че хората да започнат да изискват да се произвежда регенеративна храна.“
Храната от едно регенеративно стопанство не бива да се бърка с храна от биологично стопанство, според Александър Китов. „При второто няма остатъци от пестициди, но това не означава, че продукцията е полезна. Храната от биологичното стопанство не е вредна като тази при интензивното земеделие, но не означава, че е полезна. Основна цел на нашата асоциация не е да разпространяваме no-till технологията, но тя е свързана с начина на живот на хората, с това да бъдем едно общество, да сме загрижени за това какво правим и какво се случва с природата, биоразнообразието, с почвата, която трябва да оставим като наследство на нашите деца, и с храната, която приемаме,“ казва стопанинът.
Според него гигантите в производството на торове и продукти за растителна защита нямат интерес от това, да се говори за устойчиви практики като регенеративното земеделие. „Мисията на земеделеца не е само да произвежда храна, а и да опази почвата, защото тя вече е на ръба на своите възможности. Фермерът трябва да поеме своята отговорност за качеството на храната, защото съдържателната храна е важна за здравето на хората,“ обяснява фермерът и продължава: „От началото на 2022 г. започнахме инициативи за популяризиране на храните от регенеративното земеделие. Пред нас стои задачата да приспособим принципите на това земеделие към местните почвени и климатични условия. Изисква време да съберем опита от различни държави и да го приложим на практика. Аз го правя от 10 години и в началото нямаше толкова информация, както сега.“
Преход от интензивно към
регенеративно зърнопроизводство
Александър Китов разказва своята история за прехода от интензивно към регенеративно земеделие в своите полета: „Започнах да експериментирам през 2011 г. и след като видях, че се получават добиви, реших да науча повече как става, без да прилагам методите от учебниците. Търсейки повече информация за no-till технологията, стигнах до стряскащи факти като например, че 60-70% от обработваемите площи в света са средно и силно деградирали, благодарение на дълги години интензивно земеделие и оранна обработка. 80% от плодородието на почвите по света вече е загубено и до последната реколта за човечеството ни остават само 30-40 реколти, което е 20-25 години. Тогава се замислих какво правим ние и какво ще оставим на нашите деца при положение, че 95% от храната ни идва от почвите. Малко хора смеят да признаят, че традиционното земеделие е нерентабилно. Една от причините да премина към регенеративното земеделие бяха финансовите затруднения, които имах. Традиционното земеделие иска много да влагаш. То е рентабилно, защото се осъществява на почва, която все още е плодородна. Този ресурс обаче е изчерпаем, а земеделските производители категорично отказват да чуят за no-till земеделие. Каквото и да правиш върху плодородна почва, то се получава. Въпросът е обаче, че по-голямата част от почвите вече са на ръба на своите възможности и при една по-стресова година добивите са плачевни.“
„Почвите в моето стопанство не са много плодородни,“ обяснява Александър Китов и допълва: „Единият парцел се намира на 580 м надморска височина в землището на София, а другият на 670 м надморска височина в землището на Ихтиман. Пролетта идва много късно и имаме по-малко време, за да обработим и засеем. С удоволствие се занимавам със земеделие, но през първите години когато започнах, видях, че само се прелива от пусто в празно – работиш много, разплащаш си задълженията, отсъстваш от къщи и всеки ден си в калта, а в края на годината моята сметка беше празна. Тогава се замислих, че нещо не е наред с това земеделие, при което гоним високи добиви.“
Наука за природата
Регенеративното земеделие не е измислено от учени, това е земеделието на природата и задачата на човека е просто да се учи от нея, посочва още стопанинът. По неговите думи, сеялките си остават важни и при регенеративното земеделие и пояснява: „Ако подбереш в стопанството си неправилната сеялка, има два сценария: добрият е, да се откажеш от сеялката; лошият сценарий е да търсиш причината в технологията, а не в машината. Не може проблемът да се търси в природата, а не в негодното желязо или във времето, избрано за сеитба.“
„Подпомагането на калпак от Европейския съюз тотално изкриви земеделието в България,“ смята Александър Китов и допълва: „Учредихме асоциацията, защото смятаме, че трябва да бъдем представени при изработването на националния стратегически план за земеделието на България. Толкова много усилия хвърлихме и толкова становища написахме, но в крайна сметка Министерство на земеделието не пожела да подкрепи нашите становища и пожела да продължи политиката за раздаване на пари, без фермерът да има какъвто и да било ангажимент към всички останали. Разбирането на членовете на нашата асоциация е, че фермерът трябва да бъде обвързан с ангажимент относно това, което прави.“
Стабилни финансови резултати
„По време на срещите с МЗм заради стратегическия план ние бяхме единственото фермерско сдружение, което не беше там заради пари. Ние не искаме пари, за да оцеляваме. Нашето земеделие оцелява и е устойчиво, със стабилни финансови резултати. Нашето основно искане беше, фермерите да бъдат подкрепени. ЕС казва: искаме намаляване на торовете и пестицидите, опазване на почвата от водна и ветрова ерозия и производство на здравословна храна. Регенеративното земеделие е единственото, при което се прилагат тези изисквания. При всички смени на ръководства в МЗм се подпомага засяването на покривни култури, спазването на сеитбооборот, минимални или нулеви обработки. Това са трите основни принципа на регенеративното земеделие, но ги няма в една обща програма, която да даде резултат. Всички тези методи на производство са успешни, когато се прилагат съвкупно – това е цяла технология,“ посочва опитният фермер.
В Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС някои практики свързани с регенеративното земеделие се финансират по Схемата за единно плащане на площ и „зелените мерки“. Александър Китов обяснява как някои принципи на регенеративното земеделие вече се прилагат в България: „Една от забележките на Брюксел по българския стратегически план беше да предложим как ще прилагаме покритие на минимум 80% от обработваемите почви в страната, като Европейската комисия изисква дори 100% покритие. Именно това е един от принципите на регенеративното земеделие, останалите са нулево безпокоене на почвата и прилагане на сеитбооборот. Всичко това вече се прави успешно в България и ние със собствени средства проучваме полезни практики по света, каним лектори, пращаме хора на обучение в чужбина. През последните 3 програмни периода на ОСП се финансира биологичното земеделие, а всяка година намаляват площите с биопродукция в ЕС. Регенеративното земеделие не се подкрепя, дори има правила, които ни пречат да го правим, например заораване на покривните култури. На практика площите, на които се практикува регенеративно земеделие се увеличават, без да се дават пари за това.“
Председателят на АБНТ признава, че екипът на асоциацията вече отделя по-малко внимание на работата с МЗм: „Вече насочваме времето и вниманието си основно към нашите членове и пряката помощ за тях. Асоциацията има 35 членове, предимно едри зърнопроизводители, но екипът се разраства и скоро ще имаме възможност да привлечем и други стопани – овощари и зеленчукопроизводители. В момента вече никой не очаква държавата да помогне, просто не искаме да ни пречи.“
Общност от доброволци в България
Общност от доброволци, загрижени за околната среда и здравето на бъдещите поколения, организират в България различни събития с цел популяризиране на безоранната технология в земеделието. Често групата ентусиасти участват във фермерски пазари в София и страната, организират форуми и семинари, за да запознаят фермерите и потребителите с ползите от регенеративното земеделие.
„Сега трябва активно да се работи за доброто състояние на почвите, защото ако се забавим, до 10-20 години ще имаме деградирали почви, които няма да бъдат плодородни и това ще доведе до глад през следващите 100-150 години,“ посочи пред „Български фермер“ Райна Георгиева, доброволец в движение „Спасете почвата“. По професия тя е правен експерт, но като майка сподели, че е приела каузата присърце, тъй като смята, че именно сега трябва да се действа, за да се спаси здравето на почвите и те да останат плодородни за идните поколения.
„Почвите се считат за невъзобновим ресурс,“ отбеляза тя и допълни: „Те представляват сложна система от микроорганизми. 1 см почва се формира 1000 години и не може да се създаде от човека. При ръст на населението и драстично намаляване на възможностите за производство на храна по естествен начин, сме изправени пред хуманитарна катастрофа в глобален план. По данни на ООН при настоящия интензитет на експлоатация на почвите последната реколта за човечеството ще бъде реализирана през 2050 година. Сега трябва да се действа, защото вече сме закъснели.“
„Видяхме, че малки и големи земеделски производители вече се променят, но те могат да направят големи промени заедно с институциите и политиците. Ние работим с всички заинтересовани страни, за да се съберем всички и да повлияем за промяна,“ обясни Лилия, доброволец в организацията.
"Спасете Почвата" е световно движение, стартирано от индийския йогин Садгуру, за разрешаване на почвената криза чрез обединяване на хора от цял свят, които да се застъпят за здравето на почвата. Целта на движението е да подкрепи лидерите на всички държави да въведат национални политики и действия към увеличаване на органичното съдържание в обработваемата почва.
Европейската комисия ще представи
Закон за почвите през 2023 г.
Деградацията на почвите в ЕС е проблем, който се изостря все повече и заплашва благосъстоянието, икономиката и просперитета на европейците. Учени от Съвместния изследователски център на ЕС (JRC) са изчислили, че 13% от почвите в ЕС страдат от висока степен на ерозия, което причинява годишни загуби от 1,25 милиарда евро поради намалена селскостопанска производителност. Всяка година обработваемите земи губят 7,4 милиона тона въглерод поради неустойчиво управление. А според доклад на Европейската сметна палата 25% от земята в Южна и Източна Европа е изложена на висок риск от опустиняване, като България е сред страните, изложени на най-висок риск в ЕС. Същевременно всяка година в ЕС се губят средно по 440 kм² почвени ресурси поради „запечатване на почвата“ със строителство на жилища, пътища или промишленост.
Опазването на почвата е важна цел в различни политики на ЕС. В Стратегията на ЕС за почвите до 2030 г. е предвидено създаването на Закон за почвите. Очаква се през 2023 г. Европейската комисия да направи съответното законодателно предложение, с което ще бъдат определени правила за устойчиво използване и възстановяване на почвите.
Коментари