18° C, ясно небе
Кои са най-важните видове гниене, които нападат основните зеленчукови култури
Зеленчуковите култури се нападат от опасни болести, които могат да компрометират реколтата. Някои от тях се проявяват веднага след засаждането им, а други вредят през цялата им вегетация. Причинителите са бактерии, гъби и вируси, които могат да застрашават различни растителни части.
Сред най-вредоносните болести са тези, които нападат корените, тъй като признаците им се забелязват по-късно, когато се проявят по надземните растителни части във вид на увяхване и изсъхване.
Ето кои са най-опасните болести по подземните растителни части, които засягат основните зеленчукови култури:
Коренови гниения
Може да се наблюдават по всички зеленчукови видове. Сред най-честите причини за проява на заболяването са отглеждането на даден зеленчук на едно и също място без да се редува с подходящи култури, за да се извършва правилен сеитбооборот. Така в почвата се натрупва голямо количество зараза от почвени патогени, които се развиват безпроблемно. Инфекциозният фон може да се запази дълго време благодарение на подходящи условия за развитие на патогена, както и на наличие на гостоприемници, които не са чувствителни към него.
Болестта се установява късно, когато зеленчуците започнат да завяхват. При някои видове растенията продължават да се развиват и дори плододават, но добивите са редуцирани, а продукцията е некачествена.
Кореновите гниения се причиняват от различни гъби и бактерии. Появата им е според условията – температура и влажност, както и според наличния инфекциозен фон. Развитието на даден патоген се благоприятства и от други фактори – механични повреди по растенията, през които той прониква, а също недостиг или излишък на хранителни елементи, аерацията на почвата и др.
0 При по-висока температура са развиват гъби от родовете Fusarium и Rhizoctonia.
0 По-ниските температури са подходящи за родовете Pythium, Phytophthora, Pyrenochaeta и Colletotrichum.
0 Когато температурата и влагата са високи, активизират се родовете Fusarium и Rhizoctonia.
0 При ниска почвена температура и висока влажност вредят гъбите от родовете Pythium и Phytophthora.
0 Уплътнената почва е благоприятна за развитието на Pythium, Fusarium, Rhizoctonia solani и Colletotrichum.
Добри практики:
0 Агротехническите мерки са решаващи за превенция срещу болестта. Те включват производство на здрав разсад, който е получен от качествени здрави семена, засети в обеззаразен почвен субстрат; поддържане на оптимален почвено-въздушен режим; балансирано хранене на растенията, което се състои както от макро-, така и от микроелемнти.
0 Обеззаразяване на почвата с подходящи продукти, като и чрез физични методи – пропарване и соларизация. Използване на биопрепарати, съдържащи Триходерма.
0 Използване на разрешени продукти за растителна защита, с които най-често се поливат здравите растения, които са съседни на заразените. Болните се унищожават.
Вкорковяване на корените
Болестта е с най-голямо значение за доматите, тъй като нанася сериозни поражения по тях. Заразата е разпространена навсякъде, където се отглеждат домати.
Гостоприемник на патогена са всички представители на сем. Картофови – пипер, патладжан, картофи, както и някои плевели.
Болестта се проявява по кореновата система на доматите. Първите признаци, които се забелязват по надземните части на растенията, са изоставане в растежа, издребняване, хлоротично изсветляване и мрежесто прошарване на връхните листа. Когато тези симптоми са видими, това означава, че кореновата система вече е изключително увредена. По нея се откриват тъмни, вкорковени участъци, които се редуват със светли, здрави. Постепенно петната се увеличават и нарастват, като обхващат почти изцяло корените.
Болните растения завяхват в топло време, тъй като тогава са със засилена транспирация, а през нощта възстановяват тургора си. Случва се някои растения да изсъхнат напълно. В резултата на болестта добивът се намалява с около 50%.
Гъбата се запазва като мицел в корените, но също в растителните остатъци и в почвата в продължение на 3-4 години. Заразата се пренася чрез почвообработките, със здрав разсад, както и чрез водата. Развива се във всякакви почви. По-големи щети се наблюдават в студени и тежки почви.
Патогенът може да нападне доматите във всички фази от развитието им. Той се стимулира при едностранчиво азотно торене – амониева селитра.
Мерки:
0 Производство на здрав разсад в стерилен почвен субстрат.
0 Изолиране на болните участъци от водния поток.
0 Торене с амониев сулфат.
0 Внасяне на оборски тор, който подобрява аерацията на почвата.
0 Често напояване с намалени поливни норми.
0 На заразените участъци не се извършва загърляне, за да не се наранят корените на растенията.
0 Обеззаразяване на почвата в култивационните съоръжения.
Склеротийно гниене
Болестта е на-опасна за домати, картофи, краставици, дини, зеле, карфиол, лук, фасул, целина, моркови, ряпа, по-рядко пипер. Гостоприемник на гъбата са над 400 културни и плевелни видове.
Заразата може да се прояви още по младите растения. Симптомите приличат на сечене. В основата на кореновата шийка или малко под нея се забелязват воднисти петна, като постепенно тъканта в тях омеква и загива.
При възрастните растения болестта напада всички растителни части – стъбла, листа, листни и плодни дръжки, плодове. И върху тях се появяват воднисти петна, които се покриват с бял налеп – мицелът на гъбата. По-късно заразата прониква във вътрешността и прекъсва сокодвижението. Заразените растения нямат тургор и започват да жълтеят.
Патогенът се запазва в растителните остатъци в почвата. Оптималната температура на заразяване е между 15-20 градуса.
Мерки:
0 Задължително 4-5-годишно сеитбообращение.
0 Обеззаразяване на почвата.
0 Отглеждане на растенията при висок агрофон.
0 Болните растения се отстраняват.
0 При нужда здравите растения се третират с подходящи продукти за растителна защита.
Фузарийно кореново и стъблено гниене
Заразата се проявява в основата на стъблото и малко над кореновата шийка. На тези места се забелязват продълговати петна, които представляват загнила тъкан. Постепенно те се разпространяват по цялото стъбло, вследствие растението завяхва и загива.
Типичен признак на болестта е, че проводящата тъкан, до 30 см над кореновата шийка, става червено-кафява на цвят.
Гъбата се развива при по-ниски температури – 15-18 градуса. Запазва се в почвата и в растителните остатъци.
Мерки:
0 Обеззаразяване на почвата.
0 Третиране с подходящи продукти.
0 Въвеждане на 3-4-годишно сеитбообращение.
Коментари