Важна мярка е да се въведат почвозащитни зърнено-фуражни сеитбообороти с поясно разположение на култури със слята повърхност

Доц. д-р Енчо МЯНУШЕВ

През последните години се наблюдава разширяване на земите, засегнати от вредното въздействие на ветровата ерозия, която разрушава повърхностния слой на почвената покривка. Чрез нарушаване на непрекъснатостта на растителната покривка, нереално отчитане на продуктивността на тревите и противоветровата устойчивост на почвите, неправилното им обработване както в равнините, така и на склоновете, принизяване на ролята на противоерозионните дейности се нарушава устойчивостта на земеделието като цяло.

В най-широк смисъл ветровата ерозия у нас може да се определи като нормална и ускорена. Нормалната (геологична) ерозия в страната съществува в органичен размер. Тя засяга пясъчните дюни край морето, градовете в крайдунавските низини, оголените от растителност терени и изветрителните материали в планините, планинските склонове и била, заети от силно праховити и богати на органично вещество планинско-ливадни и кафяви горски почви.

Ускорената ветрова ерозия (или антропогенна) е широко разпространена и засягаща обширни площи от обработваемия фонд. Както показва практиката, на ветрова ерозия

са подложени не само леки (песъчливи), но и

тежки (глинести) предимно карбонатни почви

Главната причина за проявление на ускорената ерозия е прилагането на неподходяща агротехника при тяхното обработване. Благоприятни условия за ветрова ерозия създава понижената устойчивост на почвата поради разпрашване на угарите или заетите с неукрепнали още посеви ниво, неправилната подготовка на почвата за пролетните земеделски култури и др.

Трябва да се отбележи, че ветровата ерозия не е сезонна. Тя се появява през цялата година, но нейното отрицателно значение е особено голямо през пролетта, когато тя нанася непоправими щети. На ускорена ерозия са подложени равни, с различни размери площи в Дунавската равнина, заети с по-лек механичен състав и разпрашена структура почви. Такива са районите на Златията, льосовите плата между севернобългарските дунавски притоци, Павликенското и Франгенското плато, крайдунавските низини и долините на реките Арчар, Цибрица, Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра, Провадийската река, които са заети от фино песъчливи, праховити и разпрашени алувиално-ливадни и ливадно-черноземни почви. Промените, настъпили от ветровата ерозия, се установяват в районите на Овчо поле, Ветрино – Девня, Търговище – Дралфа, Садина, където се срещат ситночастичните ливадни обработваеми почви, Видинско – където са разположени праховитите карбонатни черноземни. Също така земите, разположени в подножията на планинските склонове и около Твърдица, заети от скелетни и праховити почви.

Скоростта на вятъра е различна

за отделните почвени типове

При карбонатните черноземи с влага 9-10%, т.е. под влажността на завяхване, вятър със скорост 10-12 м/сек предизвиква ерозията. В крайдунавските низини с 6-8% влага тази скорост е по-малка 8-10 м/сек, а при смолниците и излужените канелени горски почви с влага 12-14% тя е 12-15 м/сек.

След извършено обобщаване на информацията по този въпрос общата площ за страната възлиза на около 16 млн. дка. От тях нормалната ветрова ерозия засяга само 120000 дка. В обработваемия фонд с най-голяма потенциална опасност за проява на ветрова ерозия са карбонатните и ливадните черноземи, а с най-голяма устойчивост са сивите горски почви и специално по-тежките разновидности. На площ от около 4 млн. дка са застрашени най-вече черноземните почви от Дунавската равнина.

От значение е интензивността

и обхватът на ветровата ерозия

Интензивността се определя от количеството на изнесения почвен ситнозем от единица площ. Най-разрушителни последствия има при прашните бури. Такава имаше у нас през 1975 г., която засегна около 2,2 млн. дка обработваема земя. За няколко часа бяха изнесени 4-6 см слой от почвата. С разместванията на почвения материал и хранителните вещества се нарушава почвената еднородност на площите. По този начин се смесват и преместват различни количества хумус, азот, фосфор, калий.

Съществуват и съпътстващи явления в резултат на ветровата ерозия. Така при обработката на почвата се внасят хербициди и пестициди със строго специфично действие. При проява на ветрова ерозия тези препарати заедно с почвения прах се отнасят надалече, като се акумулират във водоемите, пътищата и селищата.

Какви дейности трябва да се провеждат

срещу ветровата ерозия?

Добрите практики трябва да са насочени към намаляване на скоростта на вятъра, повишаване на почвите, премахване на прекия контакт между почвата и вятъра. Трябва да се поддържат изградените системи от защитни дървесни пояси и се изградят нови съобразно посоката на ветровете. Важно е да се въведат почвозащитни зърнено-фуражни сеитбообороти с поясно разположение на култури със слята повърхност, с което да се увеличи грапавината на площта, както и затревяване, с което да се увеличи биогенността на почвите.