10° C, облачно
Безпрецедентно високите цени на енергията и суровините увеличиха в пъти себестойността на зеленчуците, които обаче се продават на стойности малко над миналогодишните
Ваня ВЕЛИНСКА
Почти няма бизнес, който да не пострада от пандемията, а впоследствие и от поскъпването на горивата и суровините. В голяма степен това важи и за земеделието, като най-голяма тежест понася оранжерийното производство, най-вече при съоръженията, които се отопляват.
За съжаление не малка част от отопляемите оранжерии този сезон останаха празни. Ако проблемите продължат или се запазят, има вероятност това да е краят им.
Другите, които все още работят, са на ръба на оцеляването.
Разговаряме с Димитър Трайков, управител на оранжерия край с. Левуново, за това как се организира производството в условията на безпрецедентна криза за сектора.
Ние, както и всички колеги, които все още продължават да работят, тъй като много оранжерии в нашия район тази година не засадиха зеленчуци, сме поставени пред огромни предизвикателства, с които трябва да се справим. Ако сравним условията, при които работихме през миналата и тази година, то се вижда, че положението е катастрофално. Разходите ни са се увеличили в пъти, докато продукцията се продава на малко по-високи цени, които
няма как да компенсират високата й себестойност
Оранжерията, в която възпитаникът на Аграрния университет в Пловдив Димитър Трайков е агроном и управител, е една от многото в Югозападна България – районите на Петрич и Сандански. Местоположението се характеризира с по-мек климат, което предопределя производството на много по-ранна продукция. Друго предимство е наличието на естествени топли минерални извори, които позволяват оранжериите да се отопляват със затоплена вода. Всичко звучи идилично. От една страна има производство, което, първо, е по-ранно и задоволява родния пазар още през пролетните месеци, второ – има добра заетост на населението. От друга – имаме българска продукция, т.е. вкусни и качествени зеленчуци, което е бонус за нас като потребители.
За съжаление българската действителност ни връща в реалността. А от известно време, през което проблемите на бизнеса са съпроводени от странични фактори, направо ни нокаутира. Дори няма да коментираме ситуацията за оранжерийното производство по време на пандемията. Много по-големият проблем започна с поскъпването на горивата, а оттам и на всички суровини по веригата.
Това че
оранжерията ни се отоплява с минерална вода,
която е около 86-89 градуса,
разбира се, е добре, въпреки че, се плаща концесия за ползването й, разяснява Димитър Трайков. Големият проблем идва от разхода за ток, който е нужен за помпите да докарат водата от извора. Знаете, че промишленият ток в момента е с около 300% по-скъп от миналата година. И ако за предходния сезон през месеците декември и януари сме плащали сметки за ток 2000 лв., то за този те са 7000 лв. Следва и увеличението на цените на семената, торовете, продуктите за растителна защита, а също найлоните и другите консумативи, които са необходими за производството. При някои от тези суровини ръстът е почти 100%, при други – и повече. Да не забравяме и фонд работна заплата. Предвид сериозната инфлация работниците трябва да се компенсират. Още повече че и без това проблемът с работната ръка в някои сектори от земеделието е пословичен от години. Трудно се намират хора, а когато ги намериш, важно е да ги запазиш.
Безспорно, драстичното увеличение на горивата и енергията направи производството в много сектори, включително и в земеделието, почти невъзможно. Мерките, които се вземат, са недостатъчни, но и също нецелесъобразни, е мнението на агробизнеса.
Постоянно се говори, че се раздават някакви милиони, направо безпрецедентни в историята средства за българското земеделие. Да, сигурно се дават. Но е факт, че имаме едно силно зърнопроизводство, което, естествено, е похвално. И освен него – почти нищо друго. Е има тук-там някоя овощна или зеленчукова градина, лозе, оранжерия, колкото да ги има в статистиката.
Една силна земеделска страна обаче се познава
по интензивните сектори, които добавят
стойност към производството
Но това е друга тема, да се върнем на подпомагането.
В условията на тежка криза, която вече продължава няколко години, държавата би трябвало да е по-отговорна и решителна по отношение на защитата на родното производство. Видно е, че предприетите действия не само не облекчават производителите, но напротив – правят работата им още по-трудна.
Съвсем отговорно мога да кажа, че държавата не предприема необходимите мерки, които да подпомогнат производителите на оранжерийна продукция, споделя младият агроном. И това не е само мое мнение, а и на повечето от колегите ми. И само един пример, който обаче е много показателен. До миналата година получавахме средства, по т. нар. обвързано подпомагане, което е на базата на реализирана продукция, в размер на 1700 лв. Обещанията бяха ставката да се увеличи с 300 лв. и сумата да стане 2000 лв. Какво се получи обаче? Сега получаваме 1300 лв., т.е. парите са намалени с 400 лв. За какво подпомагане може да говорим изобщо. Ако не се вземат адекватни решения от страна на държавата, оранжерийното производство няма бъдеще.
Сега на дневен ред е обещаното подпомагане за отопление, за което оранжерийните производители могат да кандидатстват. Очакваните суми са за около 1200-1300 лв. Разбира се, крайно недостатъчни, но все пак е някаква помощ.
В българските оранжерии вече се берат домати и краставици. В оранжерията, управлявана от Димитър – също. Младият агроном споделя, че те залагат две реколти. Първата зареждат още около 10 януари, когато отглеждат домати, подходящи за ранно производство. Втората реколта, която се засажда в края на юни, е
от краставици и розов домат –
основно българският хибрид Ръгби,
който е с много добър вкус, харесван е от потребителите, а и е сравнително лесен за отглеждане. Добивите са много добри. От 32 декара оранжерия средният добив през миналата година е 15 тона на декар за първата реколта, а за втората – наполовина - 6-7 т/дка. Това са добри количества спрямо статистическите добиви, които се дават около 12 тона.
Тази година беритбата започва още в края на март. Изключително важно е да се извади възможно по-ранна продукция за търговската мрежа, за да се получи по-добра цена. Логично е – пазарен принцип.
Да, но с реализирането вече има проблем. И то не с липсата на търсене, а с цената. И да направим още малко изчисления, които да покажат нагледно колко тежко е положението в сектора.
Продаваме с надценка 1,50-1,60 лв./кг повече от миналата година, т.е. около 5 лв./кг. При тази цена много трудно се връзват сметките. И пак да съпоставим тази и миналата година. Ако през миналата доматите излизаха от оранжерията на цена от 3,50 лв./кг, при разход за ток от 27-28 ст., сега той е 76 ст. Например калиевият нитрат – ако торбата от 25 кг беше – 55-58 лв., сега е 100 лв. И т.н., и т.н.
Реалната себестойност на домата трябва да е
6,50 лв., а той се търгува за 5 лв.
Но няма как да е с по-висока цена, тъй като става непродаваем. За печалба е трудно да се говори, въпросът е да сме малко над нулата.
Младият агроспециалист не е оптимист за бъдещето на оранжерийното производство, ако политиката продължи в тази насока. Семейството му, което притежава неотопляема оранжерия от 5 декара, също трудно се справя при създалата се обстановка. И, за съжаление, няма как да говорим за развитие на бизнеса и за увеличение на площите в бъдеще. Димитър Трайков е категоричен, че на този етап създаването на нова оранжерия е непосилно начинание, дори мисия невъзможна. И пак да направим малко сметки.
Оранжериите се изграждат от стъкло и желязо, а цените на тези материали също вървят нагоре, пресмята Димитър. Ако желязото беше 1,30-1,40 лв./кг, сега е 3,40 лв., стъклото е три пъти по-скъпо. За да направиш един декар стъклена оранжерия, преди ти бяха необходими около 40-50 хил. лв., а сега - над 100 хил. лв. Отоплението на съоръжението, независимо с какъв източник, е непосилно. При газа увеличението е убийствено - 300-400%. Ако въглищата през миналата година се търгуваха за 270-300 лв./тон, то вече са 550-600 лв./т. И с пелети също е много скъпо. Просто не излизат сметките. Една инвестиция в оранжерия просто става безсмислена. Няма кой да я направи.
Към момента е ясно, че дори не можа да си помислим, че България би мога да увеличи производството си от оранжерии, което по презумпция би трябвало да е логично. Въпросът сега е да запазим и малкото останали ни съоръжения, като подпомогнем реално работещите земеделци, произвеждащи български вкусни зеленчуци.
Коментари