22° C, ясно небе
Настъпилите промени подобряват агрометео-рологичните условия в районите с хладен и влажен климат, където затоплянето води до по-голяма продължителност на вегетационния период и до нарастване на температурните суми, с което се създават условия за чувствителен растеж на добивите от земеделски култури
Доц. д-р Енчо МЯНУШЕВ
Процесите на затопляне на климата продължават с известни колебания през целия XX век. През последните десетилетия в резултат на непрекъснато нарастващата антропогенна дейност и свързаното с нея замърсяване, в системата атмосфера – океан – активна повърхност на Земята постъпва все по-голямо количество енергия. Ежегодно нараства броят на необичайно горещите дни, на засушаванията, горските пожари, разрушителните тропични урагани и др.
Настъпилото затопляне на климата е проявено най-добре в умерените и особено във високите ширини на северното кълбо. Затоплящият ефект, съпровождащ повишаването на температурата на въздуха, е по-силен през студения период на годината (ноември - март). За същото време сумите на валежите, падащи в степната и лесостепната зона на Евразия при намалени меридионални градиенти са с тенденция към понижение в районите с неустойчиво овлажнение. Силни засушавания обхващат периодично обширни области, разположени в териториите с недостатъчно овлажнение на Евразия и Северна Америка. Поради намалените количества на валежите нивото на Каспийско море рязко се е понижило с около 170 см. Този процес е обхванал и редица европейски езера, което показва, че се касае за едромащабни аномалии в режима на атмосферните валежи.
С намаляването на меридионалният градиент на температурата намалява и интензивността на преноса на водна пара от океаните към вътрешноконтинентал-ните области. Процесът е особено добре изразен в пояса на умерените ширини и е довел
до влошаване на агрометеорологичните условия на земеделското производство
в голяма част от териториите на Евразия и Северна Америка.
Ако промените в климата, изразени в повишаване на глобалната температура продължават със същото темпо и през XXI век, може да се очаква изменение в положението на географските зони, което в края на първата четвърт на XXI век може да достигне разстояние, равно на географската ширина от 15°, т.е. на 700 до 1500 км в посока към полюсите на планетата.
В наши дни дейността на човешкото общество е тясно специализирана: на милиардните земни жители са необходими енергия, вода и храна, които се произвеждат в области, неподвластни на техния контрол. Огромна част от населението зависи от продуктивността на сравнително малък брой зърнопроизводителни райони в света. Тяхната производителност и система на разпределение на средствата пък са чувствителни към сравнително слаби регионални изменения на климата. Днес повечето локални неблагоприятни ситуации, свързани с компрометиране на добива поради неблагоприятни агрометеорологични условия, могат да бъдат смекчени чрез превозване на храни от други райони. Но при едновременно нарушаване на вегетацията дори само в три – четири основни зърнопроизводителни района може да бъде застрашен живота на милиони хора.
Сравнително слаби изменения, например, на температурата на повърхностните океански води могат да предизвикат много по-големи изменения на локалните условия, граничещи с различни циркулационни режими. Преместването на района на индийските мусони или на зърнестия пояс на САЩ на север с няколкостотин километра в резултат на глобалното затопляне, няма да доведе до световна катастрофа, а ще има само слаби
колебания в глобален мащаб
на световното производство на храни
и на общите енергийни ресурси на Земята. Но днес, когато повечето народи живеят постоянно в ограничени национални територии, подобно локално смущение може да има сериозни последствия. Необходимо е своевременно да се предвидят петенциално възможните производствени кризи и да се вземат мерки за тяхното предотвратяване или смекчаване.
Опасността от климатични изменения е свързана и с увеличаване на риска във връзка с нарастване на населението на света. Това нарастване изостря проблема за изменението на околната среда и за приспособяване на човечеството към неблагоприятните изменения. Днес за сметка на намаляващия запас от храни може да преживее по-малка част от световното население, отколкото преди 10 години при същия запас, което показва, че хората стават все по-зависими от измененията на климата.
Около една трета от населението на Земята е на възраст до 15 години, затова намаляването на нивото на раждаемостта до това на смъртността няма да доведе до равновесие в популацията. Равновесие ще бъде постигнато след 50-70 години. До тогава
нуждите от вода, храна и енергия ще нараства,
независимо от понижената раждаемост. Затова е крайно необходимо разработване на глобална стратегия, която да оцени взаимовръзките между броя на хората, потреблението им, предизвиканото от тях замърсяване на околната среда и приспособяемостта на човечеството към нейните изменения, независимо от техния произход. Особено внимание трябва да се обърне на намаляването на вероятността от необратими изменения на климата под влияние на антропогенните фактори, които могат да променят глобалните системи за поддържане на живота.
По отношение на хранителните запаси човечеството е било винаги зависимо от три основни системи: океанския риболов, необработваемите и обработваеми земи. След почти петкратно увеличение от средата на века, океанският риболов е достигнал границата на възпроизводимия улов. Същото е положението и с необработваемите земи в световен мащаб: след утрояване през периода 1950-1990 г. на производството на говеждо и овче месо, растежът на производството на месо през последните години е незначителен, защото прекалената паша е намалила производителността на необработваемите земи в големи области на света.
При тези естествени системи продължаващото нарастване на населението е преобладаващият източник на засилващото се напрежение. За някои страни като Етиопия, Нигерия и Пакистан се очаква трикратно нарастване на населението до 2050 г. Това ще добави още 600 милиона към населението. Китай, независимо от усилията си да намали прираста, вероятно ще се увеличи с още 300 милиона, преди населението му да се стабилизира през 2040 г.
Важен проблем в производството на храни е значителното намаляване на водните ресурси
в резултат на климатичните изменения. Нивото на подпочвените запаси от прясна вода, които се използват за напояване бързо се понижават. Този проблем е изключително остър в Китай, Индия, страните в Северна Америка и Близкия изток, където повечето от храните се добиват от напоявани зами.
През 90-те години поради затопляне на климата и нарастване на неговата засушеност, както и поради прекомерната експлоатация на водите за напояване недостигът на вода нараства. Нивото на водата спада във всички континенти. Нивото на подпочвени води под северната китайска граница се е понижавало средно с 1,5 м годишно през периода 1991-1996 г. В Индия нивото на подпочвените води спада с от 1 до 3 м годишно. Този процес там превишава почти два пъти възстановяването им. При това положение неминуемо ще настъпи изчерпване на подземните водни ресурси, което ще доведе до снижаване на зърнената реколта на Индия с 25%. Това е много неблагоприятна перспектива, защото хранителният баланс на страната е съмнително регулиран, а населението нараства ежегодно с 18 милиона души.
Много големи реки пресъхват преди да достигнат морето, а някои изчезват съвсем. В югозападната част на САЩ река Колорадо рядко достига Калифорнийския залив на Тихия океан. В Централна Азия Амударя се използва за напояване и пресъхва преди да достигне Аралско море, което бързо понижава нивото си и може съвсем да изчезне. Жълтата река през определен период на годината не достига морето. Подобно е положението и с Нил, Ганг и др.
Разработените прогностични модели за водния баланс на обширни територии показват развитието на голям недостиг на вода в редица големи речни басейни.
Бъдещето на Земята предполага недостиг както от вода, така и от храна
Увеличаването на количеството на въглеродния двуокис в атмосферата води до увеличаване както на продуктивността, така и на биомасата на природните екосистеми, а също и на добивите от земеделските култури. По тази причина, при равни други условия добивите от пшеница, както и от много други земеделски култури са се увеличили с 5% за последните 150 години.
Настъпилите климатични промени подобряват агрометеорологичните условия в районите с хладен и влажен климат. Там затоплянето води до по-голяма продължителност на вегетационния период и до нарастване на температурните суми, с което се създават условия за чувствителен растеж на добивите от земеделските култури. Така например, добивите от ечемик и овес във Финландия нараства с 9-18%. В същото време на територията на цяла Южна Европа и САЩ количеството на валежите намалява, което води до понижаване на добивите от зърнени култури с 15 до 30%. Увеличените летни мусонни валежи в Китай със 100 мм водят до нарастване на добивите от зърно с около 10%.
Промените на климата намаляват продуктивността на домашните животни, защото предизвикват редица неблагоприятни реакции и влошаване на репродуктивните им способности. Променя се и структурата на пасищата, състава на фуража и на другите хранителни съставки.
Климатичните промени водят до рязко нарастване на
броя на вредителите, както и на пораженията от болестите по земеделските култури
При това нарастват броят на поколенията вредни насекоми за един сезон, разширяват се районите на миграция на вредителите и болестите, увеличава се обема на популациите и в резултат на всичко това нарастват щетите от тези неблагоприятни фактори.
Променените условия на живот водят до разрушаване на природните екологични системи и до опасност от изчезване на много видове диви животни и растения. Много чувствителни към климатичните промени са и голяма част от рибните запаси в океана.
Коментари