ЕФЕКТИВНО РИБОВЪДСТВО

Белият амур унищожава ефективно нежеланата водна растителност

Шарановата риба е много подходяща за биологична борба с обрастването на водните басейни

Белият амур (Ctenopharyngodon idella) е шаранова риба, която заедно с двата вида толсолоб (бял и пъстър) се отнасят към видовете от т. нар. далекоизточен комплекс. Те са внесени в нашата страна от Русия през 60-те години на миналия век за целите на аквакултурата. Известни са още и под името растителноядни риби, но това определение най-много подхожда на първия от тях.

Много от фермерите отглеждат бял амур, но някои подробности от неговата биология и особено за спектъра му на хранене са им малко познати. Белият амур е бързорастящ вид, който в язовирите може да надхвърли тегло от 30 кг и дължина 1,20 м. Темпът на нарастването му се определя основно от температурата на водата и количеството и качеството на храната. През първата година еднолетките достигат 30-80 г, а двулетките обикновено са над 1-1,5 кг, понякога и повече. Месото на белия амур е бяло и вкусно, тялото му е покрито с люспи подобни на тези при шарана. Полова зрялост достига над 4-6-годишна възраст. Размножава се изкуствено при температура на водата 20-22оС с прилагането на хипофизни инжекции. Първоначално личинките се хранят с дребен зоопланктон, като постепенно преминават към по-едри форми. С нарастването си белият амур започва да приема мека водна растителност, а по-късно - висши водни и сухоземни растения. Храненето с висша растителност е характерна негова особеност, която му определя ролята на отлично средство за борба с обрастването на водните басейни. Той е особено подходящ за отглеждане в поликултура и за зарибяване на обрасли с растителност басейни. За борба с обрастванията се препоръчва да се използват риби с тегло над 200 г, които са особено ефективни в това направление. В рибовъдните стопанства консумира и фураж, макар и да не го оползотворява добре.
Белият амур се храни с водна растителност при температура на водата над 10-12оС. Редица автори съобщават за дневни рациони, 2-3 пъти надвишаващи собственото му тегло. В действителност средните количества в зависимост от температурата и големината му са около 24-45 процента от теглото на рибата, а при 13 градуса например - само 5 процента.

РИБИТЕ СТАВАТ РАСТИТЕЛНОЯДНИ, СЛЕД КАТО ДОСТИГНАТ 3 СМ
Хранителният им спектър включва изключително водна растителност, като предпочита ръждавците (Potamogeton), роголистника (Ceratophyllum), водната чума (Elodea canadensis), водната леща (Lemna, Wolffia), русалката (Najas), хидрилата (Hydrilla verticulata). Консумират също и по-твърда растителност като тръстика (Phragmites), папур (Thypha), ежова главичка (Srarganium), дяволски орех (Trapa natans) и др., но с по-малка охота.

БЕЛИЯТ АМУР ПРЕДПОЧИТА ПОВОДНА РАСТИТЕЛНОСТ така че той би могъл да се използва за потискане на този тип обрастване във водоемите. Консумира и младите екземпляри от полупотопена (надводна) растителност, затова той осигурява частичен контрол и на тази група растения. Макар че младите риби се хранят с нишковидни водорасли като Cladophora и Spirogyra, смята се че той не осъществява ефективен контрол на повечето нишковидни, докато всички останали водни растения не се изчерпат, и то при по-висока плътност на рибите. За разлика от толстолоба БЕЛИЯТ АМУР НЕ КОНСУМИРА ДИРЕКТНО ФИТОПЛАНКТОН.

Способността на амура да консумира водни растения зависи и от размера на рибите и на самите растения. Фактори като видовия състав, изобилието и разположението на водната растителност също определят хранителното поведение на белия амур. В най-общия случай ако рационът му превишава прираста на водните растения, то контролът се оказва успешен. Поради ниската степен на селективност той се използва във водоеми, където е необходимо пълно премахване на растителността като част от плана за управлението им.

Какво трябва да знаят рибовъдите, за ДА ИЗПОЛЗВАТ ЕФЕКТИВНО БЕЛИЯ АМУР ЗА БОРБА С НЕЖЕЛАНАТА ВОДНА РАСТИТЕЛНОСТ.

На първо място е необходимо в обраслите басейни да се прилагат по-високи негови посадки - над 50-100 бр./куб. м, която може да се удвои, ако основната цел е да се унищожат растенията. По-големият брой риби имат по-голям шанс да се справят с прираста на водната растителност.

На второ място ВОДНИТЕ БАСЕЙНИ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАРИБЯВАТ С ЕДРА РИБА - над 200-300 г, тъй като над това тегло те консумират растенията по-активно.

На трето място трябва да се има предвид, че белият амур консумира фураж и много често предпочита да се храни с него, отколкото с растенията. Това налага в силно обраслите басейни подаването на фураж да се редуцира и ограничи.

Практиката доказва, че белият амур е най-често използваното и ефективно средство за биологична борба с обрастването на водните басейни. Умелото му прилагане дава възможност рибовъдите да решат един сериозен проблем в тяхната дейност, какъвто е нежеланата водна растителност.