Доц. д-р Енчо Мянушев

В практиката при продължително монокултурно отглеждане на зимните житни култури, настъпват отрицателни изменения в химичните и биологичните свойства на почвата.

Сегашната интензификация в зърнопроизводителните райони у нас неминуемо води до повторно отглеждане на зимните житни (пшеница и ечемик). От направените изследвания за влиянието на обработката на почвата върху отглеждане на пшеницата като монокултура и в сеитбообръщение се установява, че прилагането на различни начини на обработка на почвата не може да елиминира неблагоприятните последици на монокултурата и добивът от нея е неколкократно по-нисък в сравнение с добива в сеитбообръщение.

В различни райони на страната са проведени изследвания за намаляване на неблагоприятните последици при двукратно и трикратно отглеждане на зимни житни след себе си посредством прилагане на комплекс от агротехнически мероприятия - изгаряне на стърнището, подходяща система на обработка на почвата, торене, редуване на устойчиви на кореново гниене сортове с къс вегетационен период и използване на хербициди.

В резултат на тези мероприятия добивът от краткотрайната монокултура се е увеличил значително, а при благоприятни агрометеорологични условия през годината се изравнява с добива от двуполката. С удължаване периода на монокултурата обаче ефектът от прилаганите мероприятия отслабва.

Установено е, че при условията на една бъдеща интензификация и химизация, редуването на културите в сеитбообръщение е необходимо условие за правилното използване на земята и за увеличаване производството на селскостопанските култури.

Редица опити показват, че възможностите за отглеждане на зърнени житни след себе си са в пряка зависимост от тяхната самопоносимост. Някои учени обръщат внимание главно върху заплевяването, отдават основно значение на извличането на хранителни вещества (азот, фосфор и калий), което е специфично за отделните култури, на имобилизацията на азота и болестите като основни причини за несамопоносимостта на културите. Те считат, че главно чрез агротехнически мероприятия и хербициди

може да бъде преодоляна несамо-

поносимостта на зимните житни

Други изследователи са на мнение, че несамопоносимостта на зимните житни зависи не само от фитосанитарното състояние на растенията и обедняването на средата на хранителни вещества, но и от санитарното състояние на почвата, което при безсменното отглеждане на културите се влошава.

Установено е увеличение на киселиността на почвата и намаление на сорбционния и катионообменния капацитет в сравнение с този в сеитбообръщението. При тези посеви е установено и по-високо съдържание на хумус, което авторите обясняват с повишената й киселинност, която затруднява микробиологичните процеси на разлагане.

Изследванията им обаче показват, че хумусното съдържание се увеличава от натрупаните нискомолекулярни продукти. В монокултурното отглеждане на зимните житни култури се установяват изменения в микрофлората. Те се изразяват в увеличение на някои нетипични представители (микроскопични гъби и актиномицети), в натрупване в почвата на специфична кафявопигментирана спорова бактерия със силно токсично действие, в намаление количеството на амонифициращите бактерии и в увеличаване на количеството на бактериите, усвояващи минерален азот в посевите на монокултурите в сравнение с отглежданите в сеитбообръщение.

В почвата при тези посеви е установено значително количество фенолни съединения, което се поддържа и се увеличава с ежегодното постъпване на следжътвени остатъци богати на тези киселини, и подтиска растежа на растенията.

Изследванията показват, че в сравнение с посевите на зимните житни в сеитбообръщенията безсменните посеви на зимните житни култури се нападат значително повече от гъбни заболявания, особено от кореново гниене. При тези посеви е установен и голям брой неприятели.

При монокултурните посеви на зимните житни в сравнение с тези в сеитбообръщение се увеличават в голяма степен плевелите и главно най-опасните групи - зимуващите и многогодишните. Увеличението се обяснява с това, че поради традиционната ежегодна технология на отглеждане на монокултурите независимо от прилаганата химична борба потенциалните запаси на почвата с плевели са много по-големи в сравнение с тези при сеитбообръщението, чиято агротехническа роля за очистване на почвата от плевели е незаменима.

От опитите за самопоносимостта и взаимопоносимостта на културите се установява, че те зависят от редица фактори - химични, биологични, агрохимични, водно-физични, фитосанитарни, които са тясно свързани помежду си. Установява се също, че за разлика от зимните житни, пролетните култури - царевица, соя и сорго - могат да се отглеждат като монокултури

за продължителен период от време, но на равни площи. Затова тези култури са най-подходящи за безсменно отглеждане в продължение на 4-5 години, без да намаляват добива си в сравнение с културите в сеитбообръщение, при условие че им осигурява правилна агротехника на отглеждане.

От други изследвания в страната се установява, че важен фактор за повишаване добивите от монокултурите на зимните житни е прекъсването им през 2 или 3 години с житно-окопна или бобова култура, като по-висок е ефектът от прекъсването с бобова култура със слята повърхност.

При поливни условия се установява, че прекъсването на монокултурата може да се осъществи чрез включването на междинни култури. Резултатите показват, че уплътняващите и прекъсващите култури не само повишават добива от зимните житни, подобряват неговото качество, но и намаляват увреждането на растенията от гъбни болести и заплевяване.

Проведените у нас изследвания с прилагане на комплекс от агротехнически мероприятия и прекъсване на монокултурите при отглеждане на зимни житни показват, че неблагоприятните последици от това отглеждане може да се премахнат само в известна степен при определени метеорологични условия, тъй като редица фактори все още не могат да се контролират.

Чрез правилно редуване на културите може да се получи постоянно количествено и качествено повишение на добива и едновременно да се подобри плодородието на почвата. За да се получи този резултат, според изследванията е необходимо правилното редуване на културите въз основа на техните биологични особености да бъде съчетано с всички агротехнически мероприятия и по-специално със системата на торене, обработка на почвата, напояването, грижите за растенията и др.

Изследванията показват, че при условията на интензивното земеделие, възможностите за насищане на сеитбообръщенията с основните зърнени култури, при които се осигурява и максимален добив на зърно, зависят от биологичните особености на тези култури, нивото на прилаганата агротехника при отглеждането им, почвено-климатичните условия и особено от равнището на плодородието на почвата и главно осигуреността на растенията с влага и хранителни вещества. По-голямо участие на зимни житни култури в сеитбообръщението може да се допусне, при условие че те се засяват навреме и се прилагат мерки за ограничаване до минимум на отрицателното действие на повторното засяване, като задължително се включват междинни култури, изгаряне на стърнището, торене, химическа борба срещу плевелите и болестите.

Практиката показва, че има по-големи възможности за насищане на сеитбообръщението със зърнени - царевица и соя, тъй като тези култури може да се отглеждат след себе си в по-продължителен период - 4-5 години.

Сеитбообръщенията на наклонени терени имат много важно стопанско и икономическо значение, като се има предвид, че тези земи заемат голяма част от обработваемата площ на страната. Те показват голямата роля на сеитбообръщението, както за повишаване плодородието на почвата, така и за предпазването й от ерозия. Резултатите показват, че най-добре почвата се запазва от ерозия и се повишава нейното плодородие, когато в сеитбообръщението многогодишните или едногодишни култури със слята повърхност заемат 75-80% от площта. От изследванията върху интензивното използване на наклонените обработваеми площи е установена стопанската и противоерозионна ефективност на междинните култури както при монокултурното отглеждане на царевицата за зърно, така и при уплътнена двуполка.

Основният извод от проучванията в нашата страна е, че редуването на културите в сеитбообръщение, съобразено с почвено- климатичните условия на на отделните райони и биологичната взаимовръзка и взаимообусловеност между предшественика и следващата култура е задължителна необходимост за нашите фермери с оглед повишаване на добива от културите и запазване на плодородието на почвата.

Видовете култури, които трябва да се включват в сеитбообръщението и процента им на участие в него, са в зависимост от концентрацията и специализацията на земеделието за съответния регион.

Типът на сеитбообръщението и редуването на културите в него влияят върху редица физични, химични и биологични фактори на плодородието на почвата. Интензификацията на земеделието от нашите фермери ще даде възможност да се регулират някои фактори на почвеното плодородие, но биологичните взаимоотношения между културните растения, плевелите, причинителите на болести и неприятели, от една страна, и от друга - правилно избраните агротехнически мероприятия, торене и напояване може да бъдат решени най-пълно само чрез научно обосновано редуване на културите в сеитбообръщение.