Да не се забравя, че бесът е остра заразна болест, засягаща всички бозайници и човека. Тази болест е известна от дълбока древност и е разпространена почти в целия свят. Характеризира се със: смущение в поведението; силна възбуда; парализи.

Бясът се причинява от вирус който се размножава и разпространява в нервната система чрез ухапване от болни животни (кучета, котки, вълци, чакали, лисици, прилепи, мишки, зайци, овце, свине).

Инкубационният период е 10-12 и повече дни - до 40

Колкото раната е по-далеч от централната нервна система, толкова инкубационният период е по-дълъг и обратно.

ВАЖНО!

Ухапаните тревопасни животни и свине се заколват за месо (до 5 дни след ухапването).

Бесът най-често протича в три фази.

Симптомите в първата, неспецифична фаза са депресия, главоболие, стягане в гърдите, болки в ухапаното място, болки по хода на нервите, липса на апетит, общо неразположение.

След няколко дни настъпва възпалително-мозъчна фаза с повишаване на температурата, разширени зеници, сълзене, спазъм на диафрагмата и гълтателната мускулатура с трудно дишане и гълтане, особено при пиене на вода (страх от вода), страх от вдишване и от полъх на въздух. Спазъмът на гълтателната мускулатура и повишената сетивност на кожата могат да се предизвикат от различни дразнители: болка, допир, светлина, шум. Страхът предизвиква местен и общ спазъм, прерастващ в гърч.

В крайната паралитична фаза гърчът постепенно се засилва, налице е обилно изпотяване, слюнкоотделяне, наблюдава се редуване на помрачено и ясно съзнание.

Смъртта настъпва в състояние на повишена температура.

Продължителността на болестта е от 1 до 20 дни. Прогнозата е лоша.

Профилактика

Прилага се противобясна ваксина при лица, ухапани от животни, съмнителни за бяс. Съмнително болните се изолират. Смъртта се предхожда от парализа на крайниците.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина, ухапване от бясно или съмнително за бяс животно и чрез лабораторно изследване.

При клинично проявила се болест животните не могат да се лекуват.

Мерки при възникване на болестта

Убиват се всички заболели от бяс животни (и ухапаните от тях кучета и котки). Връзват се/затварят се всички кучета. Ухапаните тревопасни животни и свине се заколват за месо (до 5 дни след ухапването).

Особено ценните животни се подлагат на предпазна активна имунизация, но не по-късно от 5-10 дни след ухапването.

В резултат на въведената ежегодна ваксинация на кучетата в България бесът бе почти ликвидиран, но имайки предвид огромния брой на скитащите бездомни кучета, опасността от избухване на инфекцията се запазва.

Но наличността на трайни източници на вируса в природата създава сериозни затруднения в борбата срещу бяса.

Лисиците са едни от основните заразоносители

72 часа след ухапване се прилагат противогангренозен и противотетаничен серуми, особено при наличие на разкъсни рани.

Клинична картина на заразени с бяс говеда

Животните мучат продължително с пресипнал глас, проявяват агресивност, затруднено гълтане, обилно отделяне на слюнка, издуване на корема от събиране на газове в храносмилателния тракт или в коремната кухина, липса на апетит и преживяне.

ОТ БАБХ НАПОМНЯТ

Ваксиналните примамки са с формата на кубче с размери 2/ 3/ 2 см и са със специфична миризма, която привлича хищниците. Животните се ваксинират против бяс чрез изяждане на примамката. На един квадратен километър се изхвърлят по 20 броя ваксинални примамки, които самолетите пускат от височина 150 метра. Мястото на всяка пусната от самолетите примамка се отбелязва с помощта на GPS-система.

Ветеринарните лекари препоръчват хората да не пипат ваксиналните примамки с незащитени ръце, защото при нарушена цялост на външната обвивка, ваксината може да бъде опасна за тяхното здраве. При контакт с ваксиналните примамки е добре да се извърши консултация с лекар. Ваксините не представляват опасност за здравето на останалите диви животни.

Домашните животни е препоръчително да се държат затворени или на повод (за кучетата), за да не приемат примамките, които са предназначени специално за дивите хищници. Ваксинацията е част от Програмата за надзор и изкореняване на заболяването бяс, която е разработена от Българската агенция по безопасност на храните.