Другарски съд на ловци до семействата: Вашият мъж се напи!

06 октомври 2014, 19:01

Бг Фермер

11867

Култова снимка на ловното стрелченско дружество"Сокол" Устово от 1914 г. На нея всички са с чаша и оръжие в ръка, един дори си налива от бурето. Малко след това се приема другарския съд

Вашият мъж се напи. Това "донесение" можело да получи писмено всяко семейство, което има ловец, в някогашното селище Устово, което сега е квартал на Смолян. Това съобщи "Труд".

Другарският съд на местните авджии пращал сигнали до семействата и за всички други лоши прояви на членовете си. Това разказват доайените на 100-годишнината на първото ловно дружество създадено отвъд връх Рожен след Балканската война, когато Южните Родопи се обединяват с Отечеството.

"Подобен другарски съд в никоя ловна дружина не съм чувал цял живот да е имало. Половин век вече съм ловец в дружеството в Устово, като над 20 години бях в ръководството. Слушал съм стотици доклади на други дружества, но другарски съд е имало само при нас", казва 81-годишният Атанас Попатанасов.Той е най-възрастният сред 60-те ловци на дружината, които на 4 октомври открива за стотен път ловния сезон в Устово.

От създаването си до сега през устовската ловно-рибарска дружина са преминали 693 ловци и рибари, казва председателят Георги Пепеланов. В най-силния период обхващала още 12 дружини от района и стигали и до 130 души накуп. В нея се гордеят с потомствени авджии четвърто поколение.

Някога селището било средище за района, защото си имало панаир, пазар и силна интелигенция. "Навремето най-авторитетните, най-интилигентните от Устово са основали и са били членове на ловното дружество, затова и думата им тежала за другарски съд", казва доц. д-р Христо Гиневски, който е автор на двутомна история за Устово.

"Между тях много са държали за дисциплината, защото с дни са пътували пеш, за да идат на лов. Ако са пияни не могат да минат прехода и създават проблеми. А и пушките са им били в началото кремъклийки, такива допотопни, че ако се подхлъзнеш и може да се застреляш. Затова още в началото записали в устава си категорична забрана за алкохол, докато са на лов или мероприятие. Иначе като са пирували са събирали цяло Устово, всеки отстрелян едър дивеч се е носел в центъра в кръчмата на Никола Гогов и ставало всеобщо угощение. Никой не е носел от месото си в къщи", смее се доайенът.

"Учудвам се, наистина е куриозно да пращат писмени сигнали на семействата от ловната дружинка, но е било факт. Като дете съм бил свидетел и на фототабла в центъра със снимката и трите имена на провинилия се ловец и пълно описание какво нарушение, къде и кога е направил, на видно място на центъра. Другарският съд е наказвал ефективно за бракониерство, пиянство, скандали между ловци или на ловци с други хора, като ги е лишавал от ловен излет и дори от правата на ловец. И то в години, когато още не е имало законодателство за лова, сами са си приели тези правила и са се спазвали", казва и 74-годишният Владимир Кенански, който е наследник на първия председател на устовските авджии Анастас Кенански, също е ловец, а цял живот бил и милиционер, а след това полицай.

Кенански сочи за наказанията протоколите от събранията от архива на дружеството. Другарският съд бил най-силен в годините от 1939 до 1962 г., като основните провинения, които ставали достояние на обществеността били бракониерство на лов и риболов.

Когато се провини авджия донесение се пращало и на семейството му, но и на полицията. "Представяте ли си какъв срам е било за онова врем да ти чете семейството: Вашият син или съпруг се е провинил, напил, бракониерствал или е обещал да участва в мероприятие пък не е отишъл. По този начин семействата, обществото са поддържали тонуса на дружината, но ловците тогава са били на почит като защитници на природата и хората и са имали друг статут в обществото", обяснява Кенански.

По същия начин цялото население участвало и в похвалите, защото събранията на авджиите били повод за събиране на цялото население. Хората публично изразявали похвала за това, че ловците са спасили нивите им и животните и пчелите им от мечки, вълци, лисици.

"От векове се е знаело че Родопите са пълни с дивеч и тук турските паши са ловували на воля без правила и задръжки, това е и една от причините да са искали да завладеят този край. Викали на Родопите Елинденя, за превода на думата се спори, но значението било, че има изобилие от дивеч - най вече диви прасета и сърни", казва Кенански.

Дивеч и сега има, но зайците станали кът. "Някога хората сееха много ниви да се изхранват и зайците имаха много храна. Затова имаше толкова зайци, че са карали децата, като моята жена да стои на нивата, докато работят и да мята камъни по тях да ги гони", разказва Кенански.

"В началото заека се е ловувал индивидуално и без позволително. Баща ми ми е разказвал, че са били толкова много, че жената като се оплачела сутрин, че няма какво да сготви за обяд за един час отивал до края на селището гръмвал заек и се връщал", казва и Атанас. Като оредели насажденията, оредели и зайците. Оредели и рибите в двете реки Бяла и Черна.

"Старците разказваха как са ловили едно време с мрежи риби в реките, толкова е имало", клатят глави беловласите авджии.

Някога преди да се затвори границата устовските ловци ходили на лов с катъри, коне и каруци с дни чак до Бяло море. Въпреки че е насред планината, в Устово дружеството става ловно-рибарско заради морски рибари.

"Още от средата на 19 век българи от Устово и съседните Райково, Дунево и Момчиловци са създали в Буру гьол, сега Порто Лагос в Гърция, рибарска кооперация и са ловили там много риба с даляни в морето. Тъй като са ловили предимно сулини, имаме още от тогава род Сулинаджиеви. В Порто Лагос и досега има църква направена от тези наши рибари "Свети Никола". Тази кооперация, която е била със седалище в Устово, била ликвидирана по настояване от гърците, но след това се възражда и по-късно се влива в ловното дружество", разказва Кенански.

Ловците пък стреляли в Гръцко сърни и диви прасета. "През 1935 г. баща ми се наложило да организира лов в Гръцко на командира на граничната ивица полк. Ангелов, който дошъл от Пловдив с войници. Стреляли по дивеча с бойни карабини. Попаднали на сюрия и застреляли един след друг 4 глигана. Две прасета командира си отнесъл на Пловдив, а с останалите две Устово пирувало дружно три дни", вметва доайенът Атанас.

От местните авджии излязла и инициативата за построяването на паметника за Освобождението на Родопите на Средногорец, наричан Родопската Шипка. С доброволен труд и материали дружината си построила през годините рибарник и ловна хижа. Имали и музей, а в Устово бил и хладилника за целия окръг по време на социализма, когато част от дивеча се събирал за износ и дружинките се радвали на солидни приходи от това.