Жътва през август! Фермерите вече трябва да се готвят за новия сезон, т.е. да мислят за обработка и сеитба, а прибирането на пшеницата все още не е приключило. Няма официални данни къде и колко е ожънато, както и за количеството и качеството на зърното.

На този етап това дори не е толкова важно, тревожно е, че поройните дъждове продължават.

Наистина ситуацията в страната е изключително тревожна - има доста райони, където пшеницата все още не е прибрана. Такова е положението на много места - около София, Дупница, Радомир, Перник, Кюстендил. Комбайните в тези райони още не са влезли в пшеничените ниви. А на места дори зърното не е достигнало технологична зрелост, коментират агроспециалисти.

Доста тревожна е ситуацията и в Северозападна и Централна България, там е ожънато приблизително около 50%. Местните земеделци казват, че не помнят такова чудо и по-трудна година от тази.

По-добро е състоянието в масивите край Дунав, но в посевите в полупланинските райони - ситуацията е критична.

В момента жътвата почти не върви поради честите превалявания, коментира Маргарита Костова, агроспециалист. Земеделците са изобретателни и упорити хора - жънат блоковете на ивици, за да има по-добро проветрение в посева и лесно да изсъхва, но и това не помага. Посевите полягат, а почти няма последователни дни, в които плътно да се жъне.

Подобна е картината и в района на Плевен, Ловеч, Левски, Троян. Особено тревожно е състоянието в Ловешко, където процентът на неприбраните посеви е много голям. А дъждовете не спират, което прави жътвата невъзможна.

По-добро е положението в района на Русе, Разград, Дулово. Там повечето масиви са ожънати. Има обаче полегнали посеви, които затрудняват прибирането. Като цяло фермерите ще приберат сравнително качествено зърно, но добивите ще са малко по-ниски от други години. Съща е картината и в Хасково, Димитровград, Харманли, Свиленград. И тук жътвата е на финала, като се отчитат много добри резултати - по-високи от миналата година. Проблем обаче е качеството на зърното, което между другото ще е така за голяма част реколтата.

С по-добри резултати могат да се похвалят и фермерите от Ямбол, Карнобат, които успяха да приберат пшеницата по-рано. По-късната жътва беше сериозно възпрепятствана от падналите валежи, а реколтата ще е доста по-ниска от прогнозираната.

В Южна България площите са ожънати, с изключение на някои по-малки стопанства, които не разполагат със собствена техника. Фермерите признават за получени високи добиви, но зърно е с по-лошо качество.

Реколтата в Добруджа е почти прибрана, при ечемика е на 100%. Добивите не са толкова високи - средно около 400 кг/дка, като хектолитърът е нисък, тъй като зърното е неизхранено. При пшеницата положението е малко по-добро, а на места се отчитат доста високи добиви.

Безспорно сред най-пострадалите посеви са тези в района на Каварна, Балчик, в землищата на селата Спасово, Росица, Генерал Колево, Алексово и други, където хиляди декара са налягали и залети. Водата там не попива, и фермерите не знаят въобще какви мерки да предприемат, тъй като проливните дъждове продължават.

Както се вижда картината в страна е доста сходна, почти навсякъде проблемна жътва, като на места положението е изключително тежко. Фермерите не знаят какво ще правят, ако дъждовете продължат все така.

Ясно е, че оптималните срокове за прибиране на есенниците вече са минали, но дори това не е най-страшното. Редовно се сее до късна есен, извън всякакви агротехнически срокове. Защо да не може да се прибира и със закъснение? Дали е така? При пшеницата определено закъснението не е много фатално, но ако е в рамките на няколко дни. Когато обаче има и странични фактори, като продължителни и проливни дъждове, които падат всеки ден, ситуацията е коренно различна. Това че зърното ще е с по-висока влажност, е най-малкият проблем.

 Има зърносушилни, които коригират влагата. Дори фермерите трябва да гледат на този вид агротехника като на инвестиция, а не като на оскъпяване на продукцията. Така че ако може да се ожъне, дори зърното да е с по-висока влажност, да се направи. Ако не - проблемът със сигурност ще се задълбочи. При продължителна и прекомерна влага пшениченото зърно лесно покълва. От което следва, че то става с понижени качествени показатели, а цената му се срива автоматично. Влагата провокира и гъбни болести по класа, което също влошава качеството на зърното, дори може да се стигне до много сериозни поражения, които да направят продукцията негодна за консумация както от хора, така и от животни.

Валежите, които паднаха, т.е. продължават да се сипят ежедневно, излизат извън всякакви допустими стойности. Така например в района на Криводол от април до юли са отчетени 720 л/кв. м, доста по-високи са показателите в Ловеч, а и в повечето райони на страна. По учебник тази норма на валежи обаче се дава за този период за две години. Да не забравяме и градушките, които допълнително усложниха положението. На места, където са нанесли доста сериозни щети, добивите ще намалят с 100-150 кг, прогнозират специалисти.

Колкото до крайните резултати, никой не се наема да каже в момента колко ще е реколтата от пшеница. На официалния старт на жътвата, преди повече от месец, агроминистърът, вече в оставка, обяви че зърното е достатъчно и зърненият баланс е вързан.

В земеделието никога няма спокойна ситуация, земеделието е рисков занаят, коментира Ангел Вукодинов, зам.-председател на НАЗ. Няма място за паника, ще има известна редукция надолу в количество. Надяваме се, на добро време в близките седмици, за да може да приберем реколтата. Мисля, че по-скоро реколтата би била със знак 4 млн. и нещо, отколкото 5 млн. и нещо.

Със сигурност зърното ще ни стигне, както ще има и доста за износ. Между другото, то качественото зърно, което бе ожънато още в началото вече отдавна е изнесено. Въпросът е какво ще остане за нас. Количества ще има, но качеството?

Всичко това навежда на мисълта дали ще има достатъчно качествено зърно за хляб? Спомняме си преди няколко години, как се наложи да внасяме хлебна пшеница, за да служи като подобрител на останалата в страната, тъй като качественото зърно беше изнесено.

Не трябва да има притеснения за хляба, е категоричното становище на Марияна Кукушева, председателят на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България. Зърното, прибрано от Южна България и в Добруджа, е с много добри показатели и може да кажем, че това гарантира хубавия хляб в България. Разбира се, това са наши прогнози и анализи, предстои тепърва да разберем какво ще е качеството на цялата реколта.

Добивите в страната, поне от ожънатите площи, са доста различни, коментира Илко Лясков, агроспециалист. Варират от 320 кг до 600-650 в различни стопанства, които съм наблюдавал. Със сигурност, въпреки лошите климатични условия, фермерите, които са спазили добрите практики, т.е. направили са всичко, което зависи от тях, отчитат доста по-сериозни резултати. Все още обаче няма официални данни, направени в лаборатории за качествените показатели. Което с тези темпове на прибиране на пшеницата, едва ли ще стане скоро.

Сериозни притеснения има и за семепроизводствените посеви. Вследствие на пораженията от валежите зърното ще е с понижена кълняема енергия и жизнеспособност. Затова и агроспециалистите призовават фермерите: преди сеитба да обработят семената с растежни стимулатири, което ще улесни покълването и дружното поникване на посева.

Данните за площите и добивите непрекъснато се променят

На близо 3 млн. тона възлиза общото производство на пшеница в страната към средата на миналия месец, сочат данните на Главна дирекция "Земеделие и поземлени отношения" на Министерство на земеделието и храните.

Реколтираните площи с пшеница са 67.59% или 7 355 866 дка от общо засетите за страната 10.9 млн. дка. Отчетеният до момента среден добив за страната е 407 кг/дка.

Кампанията по прибирането на реколтата от пшеница продължава почти във всички области на страната.

Жътвата на пшеница в община Добрич е пред приключване, като остава да бъдат прибрани още по-малко от 10% от площите. Средният добив от декар е около 520 килограма, доста над средните количества за Северна България.

За Варненска област средният добив е 476 кг/дка. Най-високи резултати до този момент отчитат в общините Балчик - 496 кг/дка и селата около Добрич - 495 кг/дка.

Най-интензивна е жътвата в областите Русе, където са реколтирани 97.8% от площите, Велико Търново - 89.76%, Силистра - 86.56%, Бургас - 86.41% и Плевен - 82.01%.

Най-високи добиви на пшеница до момента са регистрирани в областите Добрич - 520 кг/дка, Варна - 476 кг/дка, Разград - 452 кг/дка, Плевен - 442 кг/дка, Велико Търново - 438 кг/дка, Силистра - 436 кг/дка.

Добивите тази година са малко по-високи в сравнение с миналата стопанска година, когато в Бургаско жътвата на пшеница е приключила със среден добив от 374 кг/дка.

В общините Кнежа и Искър жътвата при пшеницата показва резултати от над 500 кг/дка. В област Монтана се отчита среден добив от 374 кг/дка.