Ябълката, която има голямо разпространение у нас, вирее в топлите райони на Петричко, в котловинните полета на Кюстендилско и Южна България, в сравнително по-хладните нископланински територии на Предбалкана и другите наши планини. И затова разнообразието на почвите, използване за отглеждането й, е голямо. Това са почти всички подтипове и видове на сивите горски, канеловидните, части от кафявите горски почви, почвите по речните долини и конуси, много от подтиповете на черноземите и т.н. Ябълковите градини растат и плодоносят на всички тези почви, но реколтите, дълголетието, качеството и изгодата от тях са твърде различни.

Подобно на другите земеделски култури и ябълката се отличава със своята екология и предявява към почвата определени изисквания. От бонитировъчната оценка е установена общата закономерност, че качествата на ябълковите насаждения без напояване се менят според естеството на почвата. Даже нещо повече, един и същ сорт, но върху различни подложки, е различно отзивчив на хумусното състояние на почвата, на нейната плътност, структурност и влажност, на механичния й състав и скелетност, на реакцията на почвата и карбонатността, на присъствието и дълбочината на подпочвените води, степента на ерозираност и т.н., а всяка почва създава свои условия. Всичко това подсказва, че няма въобще плодородна почва, а има конкретно продуктивна за дадена култура или група растения. Затова ефективното използване на почвите и тяхното плодородие може да става само при условията на екологичното единство и хармонията между растенията и почвата.

Според условията, които създават за отглеждането на ябълката, почвите за ябълката може да се разграничат най-общо в три групи.

Ограничаващи разпространението на ябълката и правещи невъзможно отглеждането й са почви със сикна засоленост, висока алкалност, заблатеност, със слаб дренаж и високи - до 50 см от повърхността подпочвени води, с плитък профил върху твърда скала подложка до 50 см дълбочина, с глинест механичен състав на подорницата, с високо съдържание на карбонати, със силна ерозираност. Присъствието на само един от тези показатели прави невъзможно отглеждането на ябълката.

У нас непригодни за този плод са блатните почви, заблатените, алувиално-ливадни, смолниците, както и тези с карбонатна подпочва, разположени на дълбочина 60-70 см, псевдоподзолистите (планосолните) почви с мощна и силно глинеста подорница, солените и алкалните почви.

Ябълкови овощни градини от задоволително до добро ниво може да бъдат създавани върху почвите с леко песъчливо-глинест или глинест механичен състав, почвите със слабо алкална или силно кисела реакция, подпочвени води на 50 до 100 см от повърхността, средна ерозия и мощност на хумусния хоризонт до 20 см, силна плътност и не добре балансиран воден и въздушен режим с недобра способност за натрупване на достатъчни водни запаси.

При възможност за избор ориентирането трябва да бъде към почвите чиито възпиращи качества най-леко биха били коригирани или биха донесли най-добра отплата. След подобряването или отстраняването им може да се очаква значително повишаване пригодността на почвата, но при условие, че тази корекция ще се поддържа в процеса на използване на градината.

От много голямо значение за овощните дръвчета върху тези почви е съдържанието на микроелементите. Появата на редица физиологични заболявания и у нас ябълката повишава интереса към тях и формите на миграцията им в системата почвообразуващи скали-почва-растение, както и нуждите на ябълката от един или друг.

За ябълките особено важни са недостигът (гладуването) от микроелементи, които предизвикват бяла чума, сиво гниене, както и встъкляване на плодовете при разстройства на метаболитните процеси, кроковидни ядки при недостиг на микроелемента бор, дребнолистие при цинков глад, хлороза при недостиг на желязо или манган и т.н.

Тяхното състояние в почвата, както и използването им от растенията зависи от много фактори, но на първо място стои реакцията на почвата, затова тя трябва да бъде определена дълго време преди засаждането на овощната градина.

ПРОИЗВОДИТЕЛИ

Суховършието на ябълковите дръвчета се предизвиква от недостиг на мед или при антагонизъм между медта с фосфора, цинка, желязото и мангана. Наред с това медта засилва студо- и сухоиздръжливостта на дръвчетата.

Ябълката при изброените условия никога не загива веднага. В течение на редица години по нея се наблюдават болезнени симптоми, след което изсъхва. Неблагоприятните условия на тази група почви водят, както и при другите овощни дръвчета, още и към следните нежелателни явления в цялата градина или на петна в нея: слаб прираст, нискораслост на дърветата, понижена издръжливост към вредители.

Тук трябва да се справяме със следните почвени несгоди. При почвите, които се налага да бъдат засадени с ябълки, но са със силно кисела реакция, варуването е задължително. Намаляващо влияние върху растежа и плододаването има и повишената карбонатност (12-15 на 100) на коренообитаемия почвен пласт. При почвите с плитък до 20 см хумусен хоризонт междуредовата обработка на същата дълбочина в голяма степен е вредна, защото тя силно унищожава корените и ябълката попада в условия, несвойствени за нея.

Към почвите, притежаващи подобни свойства, най-общо могат да бъдат поставени някои от алувиално-ливадните почви, някои от родовете и видовете на сивите и канеловидните, ливадните и черноземи и пр.

Тъй като ябълката не понася постоянно висока почвена влажност то всички глееви родове и видове на сивите горски и канеловидните почви в пласта на 0 до 50 см също не са пригодни за нея без мелиорации за водорегулиране и евентуално варуване.

Добри, дълголетни и здрави ябълкови градини с качествена реколта и икономическа изгода могат да гарантират неерозираните и слабо ерозираните почви, които са дълбоки и с мощен хумусен хоризонт, с тежък песъчливо-глинест механичен състав, със слаба каменистост, средно и слаба кисела реакция, с дълбочина на подпочвените води между 150 и 250 см с добра запасеност с хумус.

С бонитацията са установени високи бонитетни балове, както за почвите с големи запаси на хумус (каквито са черноземите и тъмносивите горски почви), така и за тези значително по-бедни, но с други благоприятни качества, каквито са алувиално-ливадните почви. При поставяне на въпроса за избора на терен за градини за ябълката при равни други условия трябва да бъдат предпочитани по-богатите на хумус почви. Споменатите по-бедни, но с други благоприятни качества почви, за да са високо продуктивни, трябва интензивно да се окултуряват чрез редовно торене, обработка и поливане.

Въпреки, че оскъпява реколтата и усложнява производството използването на тези почви също е високо ефективно.

Почвите от тази група имат още и следните благоприятни функционални параметри на обемна плътност (1,4-1,5 г/куб. см), оптимална порьозност, оптимална въздухоемкост и аерация, оптимален режим на влажност, които създават в почвата комплекс от оптимални водно-въздушни и окислително-възстановителни условия, благоприятстващи във висша степен виреенето, отглеждането и плододаването на ябълката.

Ефектът от напояването на ябълката върху разглежданите почви в различните агроекологични райони на страната е винаги много висок - до 1,64, а честотата на поливките - по-рядка.

Създаването на ябълкова градина е скъпо струващо и дълголетно капиталовложение и изисква теренът за нея да бъде щателно изучен в почвено отношение, което най-добре може да стане от специалист по почвите.