В исторически аспект развитието на соята в България се характеризира с периоди на подем от 1934 до 1940 г. (700 000 дка) и от 1975 до 1985 г. (над 900 000 дка) и периоди на отливи и силно редуцирани площи с производство под 15-20 хил. дкa, както е понастоящем.

Анализът на периодите на подем на соята показват, че икономическите стимули са били главният движещ фактор за развитието на соята у нас. През 1934 г. у нас се основава българо-германско търговско акционерно дружество "Соя" за производство и износ. Дружеството е предоставяло авансово на производителите семена и бактериален препарат нитрагин и е изкупувало соята основно за износ за Германия. Независимо че добивите не са били високи (основен сорт соя е бил сорта Унгарска дребна), гарантираното изкупуване и добрата цена стимулирало дори и дребните производители, които отглеждали соя и на малки площи в дворните си места. Този успешен модел, обаче просъществувал до началото на втората световна война.

През периода 1975-1985 г. в условията на плановото селско стопанство се извършва концентрация и специализация на соевото производство в 12 окръга на Северна България. Внедрява се нова научно обоснована промишлена технология за производство на соя и нови интродуцирани американски сортове (Хъдзън, Бийсън, Уайн, Уилямс, Амсой, S-1346 и др.). Но и през този период икономическите стимули предприети от държавата са били водещи, а именно: задоволяване нуждите на бързо развиващият се сектор животновъдство със собствен протеинов източник, отчитане на задължителните държавни доставки на фуражно зърно чрез соя (1 кг предадена соя отчитала 2,5 кг фуражно зърно), изкупуването и преработката в маслено екстрационните заводи за слънчоглед е било гарантирано. Инвестирането в научни програми и проекти свързани със соята и поливното земеделие е също основен приоритет на държавата през този период.

Причини за намаляване на производството на соя през последните 25-30 години са комплексни (виж табл.), но най-важните от тях са следните:

Внос на соев шрот от страни със силно субсидирано производство и значително по-благоприятни агроклиматични условия;

Отпадане на икономическите стимули за производителите на соя;

nНесигурен пазар, ниски цени и липса на специализирано предприятие за изкупуване, договаряне и преработка на соята;

Ниски добиви поради:

- неспазване на агротехниката;

- допускане на силно заплевеляване. Соята е слаб конкурент на плевелите и е определена за "критерий за културата на земеделие";

- невъзможност за напояване, по известни причини.

Предизвикателства, свързани с климата и напояването:

У нас проблем по време на репродуктивния период на соята (юни-юли-август) - цъфтеж и наливане на бобовете са честите засушавания, съчетани с високи температури (около и над 40 градуса) и ниска относителна влажност на въздуха (под 40-30%). Но този проблем е валиден и за другите пролетни култури у нас.

Поради тези условия производството на соя в силно засушливи райони при неполивни условия е рисково.

Внос на соя, соев шрот и соеви продукти

В България има недостиг на протеинови компоненти, който недостиг се покрива от внос на соев шрот (ниско протеинов -40-43% и високо протеинов над 48%) от Южна Америка - Бразилия и Аржентина. Затова пазарната ниша за соя и соеви продукти е отворена и незапълнена.

През различни периоди вноса на соев шрот у нас е достигал 120 000-150 000 тона годишно (90% и по-вече е от ГМО соя). Само от северната част на Бразилия той е от негенно променена соя.

Законова ситуация с ГМО соята в България

С последните допълнения и изменения в закона за ГМО (30 март, 2010 г.) в България е въведена тотална забрана за всякакво свободно разпространение в околната среда и отглеждане на ГМО в полски условия, включително и на ГМО, които са одобрени за пазара в Европейският съюз.

Единствената култура допусната за отглеждане в ЕС през 1998 г. е царевица на Монсанто - MON810 /носи ген, произвеждащ бактериален токсин, правещ растенията устойчиви на вредители/ който се сее в Испания на площ от 138 000 ха 2013 г. - с 19% по-вече от 2012 г. Това контрастира на ситуацията в останалите страни от ЕС.

Силни страни на производството на соя в България

Опитна станция по соята - Павликени е единственото звено в системата на Селскостопанската академия, което извършва научно-приложна, експериментално-производствена и консултантска дейност по соевото производство на регионално и национално ниво.

Главните направления от дейността на станцията са:

- Създаване на сортове соя адаптирани към абиотичните и биотичните фактори на производство;

- Агротехнически, екологически и икономически аспекти на соевото производство;

- Семепроизводство на сертифицирани сортове соя.

Направено е ново Агроклиматично райониране на производството на соя в България.

Най-благоприятните райони са над 2 млн. дка, площ значително повече от потребностите ни. Най-общо казано, районите за царевица са подходящи и за соя. Според направеното райониране са обособени три района с подходящи условия, но с различна пригодност за производство на соя у нас:

Първи район- обхваща най-северните територии на Дунавската равнина, райони от средната част на Тракииската низина и Южното крайбрежие с надморска височина до 150-200 м. Районът се характеризира с намалена влагообезпеченост и соята трябва да се отглежда при поливни условия.

Втори район- обхваща територии от средната част на Дунавската равнина и Добруджа, Тракийската низина и Северното черноморско крайбрежие, с надморска височина до 300-350 м. Районът се характеризира с най-благоприятна топло и влагообезпеченост и е с най-подходящи условия за производство на соя у нас.

Трети район- обхваща по-малко подходящи за отглеждане на соя територии, като Лудогорието и предпланинските части на Стара планина и Средна гора, надморската височина достига до 400-600 м. Районът е с намалена топлообезпеченост и се препоръчва за производство на соя само от ранни и средноранни сортове.

Създадени са български сортове соя, които имат висок добивен потенциал и добро качество (виж табл.).

Сорт СРЕБРИНА- средноранен сорт - Сертификат № 10580. Създаден е в Опитна станция по соята - Павликени чрез кръстосване на линия №2 със сорта Заря. Добивен потенциал: 180-400 кг/дка. Съдържание на протеин 37-39%.

Сорт РИЧИ- средноранен сорт - сертификат № 10862. Създаден е в Опитна станция по соята - Павликени по метода на половата хибридизация. Добивен потенциал: 160-350 кг/дка. Съдържание на протеин 38-41%.

Сорт РОСА- средноранен сорт - сертификат № 10866. Създаден е в Опитна станция по соята - Павликени по метода на експерименталния мутагенез. Добивен потенциал: 180-400 кг/дка. Съдържание на протеин 38-40%.

Сорт АВИГЕЯ- ранен сорт - сертификат № 10863. Създаден е в Опитна станция по соята - Павликени по метода на половата хибридизация. Добивен потенциал: 160-350 кг/дка. Съдържание на протеин 39-41%.

Нашите сортове не са генно променени.

Доказателство за това са резултатите от проверките на Австрийската (2010 г.) и БАБХ съвместно с ИАСАС през 2011, 2012 и 2013 г.

У нас в ИРГР гр. Садово при контролируеми условия се съхранява и поддържа дълготрайно колекция от около 650 соеви образци non GMO. В ОСС - Павликени при полски условия се поддържа и преразмножава генофонд от още 550 образци, също non GMO.

Налична технологична и нормативна база за производство на соя за зърно и за семена. В Опитна станция по соята - Павликени са разработени съгласно изискванията за поддържане на земята в "Добро земеделско и екологично състояние" и правилата за "Добра растително защитна практика в земеделието" и утвърдени за внедряване в практиката: Технология за производство на соя -2008 г., Практическо ръководство "Соя - производство, преработка и използване - 2010 г.", Инструкция за сортоподдържане и семепроизводство на едногодишни бобови култури - соя и пролетен фуражен грах - 2009 г.

Опит и традиция в производството на соя. Доказателство за това са получените добиви при производствени условия на площи от 200 до 500 дка през последните години, а именно от 280 кг/дка до 390 кг/дка - при неполивни условия и сеитба с междуредие от 25 см. Налице са и необходимите селскостопански машини за производство, почистване и заготовка на семената и суровината за преработка.