Какви пържоли и салами яде българинът? Съвсем не е за вярване, но отговорът на този въпрос е същинско уравнение с много неизвестни, пише "Труд". Известното е, че в повечето случаи мръвката не е българска. Това е така, защото родните предприятия внасят 70% от свинското и 85% от говеждото месо, което ползват за производството на колбаси или разфасоват на котлети за директна продажба. А причините за това са кретащото на ръба на оцеляването животновъдство в България и фактът, че по вина на управляващите секторът бе оставен без евросубсидии през първите 7 години членство на България.

Последните данни от Министерството на земеделието показват, че общо добитото месо от говеда, свине, овце и кози у нас през 2012 г. е 110 902,3 тона, което е с 1,3% повече в сравнение с 2011-а. Промишленото производство обаче е половината от това количество - 55 925,6 тона. За сметка на това общият внос на месо в страната ни е 115 778 тона.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева    

Възниква въпросът откъде внасяме.

Произведено в?

На книга свинската пържола на нашата трапеза идва най-често от Испания. От общо 95 369 тона свинско месо, внесени у нас през 2012 г., близо 22 000 т идват от Иберийския полуостров. По около 15 000 т са мръвките от Германия и от Франция (виж таблицата). Сланината пък най-често се оказва от Унгария или от Полша. От общо 14 000 т внос близо 6000 т сланина е от тези две страни, а други общо 3000 т се внасят от Испания, Нидерландия и Германия.

Фактът, че нашите колбасарски цехове купуват свинско от Испания, съвсем не означава, че месото наистина е от испански прасета. Самата мръвка може и да е внесена преди това в Испания. В България това месо се преработва на колбас и на него вече пише само българската фирма преработвател. И така истинският произход на мръвката остава пълна мистерия! Нищо чудно едно разследване да покаже, че тя идва от далечно Чили. Защо ли? Чили е най-големият износител на свинско за ЕС, като по последни данни за 2011 г. вносът само от тази страна е за над 9000 тона.

Опит за ред на пазара

Едва след като скандалът с конското месо, маскирано като говеждо, разтресе цяла Европа м.г. и бе установено, че част от него е дошла от далечен Китай, Брюксел реши да слага ред на пазара. Готови са правилата за етикетирането на прясно, охладено или замразено месо от свине, овце, кози и домашни птици.

На етикета на мръвката задължително ще се отбелязва произходът на месото, а когато животното е живяло в няколко страни, на етикета ще пише: “Отгледано в...” вместо “Произход”. Задължително ще се отбелязва и в коя страна е заклано животното.

Мисия невъзможна е да се проследи откъде идва и говеждото месо. По данни на Евростат страната ни годишно внася около 6500 тона, като най-големите количества са от Полша, Италия, Испания.

За разлика от свинското Брюксел все още не е готов с правилата, чрез които на етикетите ще се дава повече информация къде е отгледано телето и къде е заклано. Със сигурност подобни правила биха дали допълнителна гаранция, че у нас няма да се повтори мегаскандалът с ирландското месо, което бе внесено и голяма часто от него - изконсумирано.

Старото ирландско

Сагата се разигра през 2006 г., когато в страната ни бяха внесени 75 тона 20-годишно ирландско месо, произведено през 1986 г. В този период вносът от Ирландия е забранен заради болестта “луда крава”. Част от него бе преработено и продадено като саздърма на вътрешния ни пазар. Осъдени и виновни няма и до днес.

Независимо че ЕС може да задоволява вътрешното си потребление, говеждо в общността ударно се внася. Само от Бразилия годишно идват 100 000 тона, още толкова докарват Аржентина и Уругвай. Любопитна подробност е, че сред износителите за ЕС е и африканската държава Намибия.

Вносът - равен на производството на пилешко

В България се внася толкова пилешко месо, колкото се и изнася според статистика на Съюза на птицевъдите в България. Вносът за 2012 г. е за 100 000 тона, като най-големите количества са от Полша. Производители обаче прогнозират, че през тази година ще изчезнат евтините вносни пилета, които според тях били напомпани с воден разтвор. “Причината няма да са нови изисквания на ЕС, а стартиралата у нас работа на спецзвеното на данъчните, което ще следи за внос на контрабандни стоки”, аргументира се Иван Ангелов от продуктовия борд “Яйца и птици”.

За целия Европейски съюз обаче най-големите вносители са Бразилия, Тайланд, Чили. Вероятността пиле оттам да е прелетяло и до чинията на българина е голяма, тъй като суровините тепърва ще се проследяват.

Според новите правила, които ще влязат в сила от април 2015 г., на птичето месо ще се посочва държавата, в която птицата е изкарала последния си месец. Ако е била заклана по-рано, отново ще се описват всички страни, в които е пребивавала, или може да се посочва - отгледана в няколко страни в ЕС или извън ЕС. Износът на бг пилешко месо отива главно за Гърция и Румъния.

Гергьовден от Нова Зеландия

Евтиното агнешко за Гергьовден у нас традиционно идва от Нова Зеландия. Миналия Гергьовден то се предлагаше дълбоко замразено, като бе внесено месеци преди празника. Цената му подбиваше тази на нашите крехки агнета с 2-3, дори 5 лева на килограм. Новозеландското вървеше по 10 - 11 лева килото.

БЪЛГАРСКИТЕ ПРАСЕТА - АУТ ОТ ПАЗАРА НА ЕС 

Новата година идва с лоши новини за българските свиневъди. Вместо Брюксел да отвори пазара си за продажба на живи прасета от България и Румъния, което трябваше да стане от 1 януари 2014 г., ЕК реши забраната да остане в сила до края на 2017 година. Решението е взето на 13 декември м.г. Подобна забрана ще важи и за някои райони на Хърватия и Латвия.

“Забраната се удължава, защото България все още се приема за рискова за възникване на класическа чума по свинете. Допуска се, че болестта може да се прояви при дивите свине”, посочиха пред “Труд” от Българската агенция за безопасност на храните.

Изисквания

Прясното свинско месо, както и заготовки и колбаси от него ще продължат да се допускат на пазара, но само при покриване на конкретни изисквания. Първо, месото трябва да е добито от ферми, в които през последните 12 месеца не е регистриран случай на класическа чума по свинете. Ако в съседство е имало огнище на болестта, стопанството трябва да е било извън предпазната зона. Тази зона обикновено е с диаметър от 10 км около огнището на болестта.

Свинете трябва да са отглеждани във фермата най-малко 90 дни, преди да бъдат изпратени в кланицата. Уточнено е, че в последните 30 дни преди клането при тях е забранено да се настаняват нови прасета. За да продава свинско в ЕС, фермата трябва да се проверява от официалния контрол поне два пъти годишно.

Друго изискване е прасетата да са дали отрицателен лабораторен резултат за класическа чума поне три месеца преди преместването им в кланицата.

“Производството на свинско месо не може да покрие вътрешното потребление на България, затова решението на ЕК няма да засегне българските свиневъди, предлагащи месо на пазара. Решението на Брюксел обаче ще се окаже удар за колегите, които отглеждат свине за разплод - свине майки и нерези. Те очакваха отварянето на пазара, защото тези прасета се продават по-скъпо извън България”, коментира пред “Труд” Добрин Папазов, шеф на Асоциацията на свиневъдите.

Освен живите свине пазарът на ЕС остава затворен и за българското сурово мляко, което не покрива изискванията за бактерии на ЕС. Решението бе взето миналото лято.

Предистория

Още през 2006 г. Европейската комисия наложи забрана страната ни да предлага живи свине и продукти от тях, които не са термично преработени. Две години по-късно забраната бе вдигната частично. Разрешена бе продажбата на пазара на ЕС на сурови месни продукти с наше свинско, които отговарят на изискванията, изброени по-напред.

Секторът

В края на 2012 г. у нас са отглеждани около 539 618 свине в над 32 769 стопанства, което е с 11,3% по-малко като брой животни на годишна база. Стопанствата пък са се свили почти двойно - с 46,5 на сто. Най-много са фалитите на малките стопанства, с до 9 животни, които са били затруднени от поскъпването на фуражите. Другата причина е въвеждането от миналата година на евроизискванията за “щастливите свине-майки”, свързани с премахването на боксовете, в които бяха отглеждани животните. Наблюдава се тенденция за увеличаване на броя на свинете, отглеждани в стопанства с между 50 и 99 животни, както и в такива с 5000 и повече животни, според анализ на земеделското министерство.

ФЕРМЕРИТЕ "НА НОЖ" ЗА НОВИТЕ ЕТИКЕТИ

Новите правила за етикетиране, показващи къде е отгледано и заклано животното, от което е добито месото, вече се посрещат “на нож” от европейските фермери.

“Правилата за етикетиране на свинско, овче, козе и птиче месо, предвидени да влязат в сила от 1 април 2015 г., може да доведат до намаляване на търговията с месни продукти между 28-те страни от ЕС”, посочиха в съвместно изявление Жан-Люк Мерио, генерален секретар на Европейския съюз на животновъдите и търговците на месо (UECBV) и Детлеф Стачецки, мениджър в германската федерация на месната промишленост.

“Етикетите ще пораждат убеждението сред гражданите в ЕС, че продуктите, произведени в собствените им страни, са по-добри и безопасни в сравнение с вносните. Тези правила ще работят срещу стремежа на ЕС да обедини своите 28 държави членки в един пазар”, смятат Мерио и Стачецки.

Българските производители обаче приветстват промените и са категорични, че така потребителите ще знаят кога наистина консумират роден продукт.

ИЗНАСЯМЕ ПОВЕЧЕ ХРАНИ И ДОБИТЪК, ОТКОЛКОТО ВНАСЯМЕ

Светослав Метанов 

България изнася повече храни и живи животни, отколкото внася. Това показват данните от обобщената статистика за външната ни търговия през първите 10 месеца на миналата година.

В периода януари - октомври България е експортирала храни и добитък на стойност 4,133 млрд. лева. Това е с впечатляващите 19,7 процента повече в сравнение със същите месеци на 2012 г. По този показател ръстът на износа на агростоки изпреварва значително общото увеличение на експорта, което за първите 10 месеца на годината е 7,7 на сто.

В момента храните и живите животни са една от най-важните стокови групи в експортната листа на България. По-голям стойностен обем имат само износът на минералните горива и маслата, машините и оборудването и текстилното ишлеме.
Основната част от експорта на български храни и добитък отиват за държавите от Европейския съюз. При партньорите ни в общността сме пласирали продукция за 2,777 млрд. лева. Агропродукцията ни обаче запазва сравнително силни позиции и на пазарите в Русия, Турция и Украйна, показват данните на Националния статистически институт.

При вноса на храни и живи животни също има ръст, но по-малък. У нас за 10-те месеца на миналата година е пристигнала продукция за 2,994 млрд. лева. Това е с 3,5 процента повече в сравнение със същия период на 2012 година.

През миналата година добре са се продавали зад граница и българските мазнини и масла от животински и растителен произход. Техният износ се е увеличил с впечатляващите 24 процента до 312,3 милиона лева.

Вносът на мазнини, масла и восъци у нас за периода е намалял с 9,2 процента до 181,7 милиона лева, показват данните на националната статистика.