На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран. Голата риба навява асоциации с бедност. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Вярва се, че ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, както на гергьовско агне, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.

Традиционните ястия, които трябва да присъстват на трапезата са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб. Останалите ястия са чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул, жито - все постни ястия, защото Коледните пости не са приключили.

След като трапезата се прикади с тамян, домакинята (домакинът) вдига питата над главата си и я разчупва. Половината се прибира, а другата половина се оставя на трапезата. Всеки загребва от житото с лъжица, вдига ръка на високо и се нарича: "На такава височина да порасне житото догодина!" После се вдигат чашите с вино и се нарича: "Колкото искри в чашата, толкова грозде по лозята!"

Трапезата не се вдига през целия ден. Канят се гости, раздава се храна, за спасение от беди през годината.

На този ден не се работи нито къщна работа (пране, чистене, шиене), нито работа навън (на двора, в плевнята, в обора).

Поверие: Кост от главата на рибата се запазва за лечение или се заравя под прага, за да пази дома от злосторници. С никулденска рибя кост знахарите лекували децата от заушка. Майките зашивали кост в дрехата на новороденото, за да го пази от лоши очи.