21° C, облачно
За любителите на аквариумните рибки, отглеждането на представители от семейството на лабиринтовите риби е като детска игра. За начинаещите обаче, развъждането и специфичните условия на отглеждане могат да представляват трудност.
Лабиринтовите аквариумни любимци са подразред костурови риби. Името им идва от наличието на дихателен огран със сложни лабиринтови гънки, служещ за поемане на въздух от атмосферата. В дивата природа местообитанието им са сладките или полусолени води на тропичните води около Азия и Западна Африка. Освен поведението им, интересното при тях е, че при засушаване могат да прекарат няколко месеца извън водата. Дължината им варира между 20 и 60 см и съществуват над 60 вида, като катерач, трихогастер, бета, гурами, макропод, колиза и т.н.
Ето и кратка информация за отглеждането на 4 вида лабиринтови рибки и полезни съвети за развъждането им:
1. Макропод
Освен в аквариумите в домашна среда видът се среща във водите на Китай, Виетнам, Корея и пр. Отглеждането трябва да е в аквариум не по-малък от 60 л, добре залесен и с достатъчно укрития. Подходящата температура на водата е от 17 до 28 градуса, твърдост от 3 до 10 немски градуса и киселинност 7-7,2 pH. Могат да се гледат и във външни езерца, адаптират се безпроблемно към различни условия.
Понеже са най-агресивни от лабиринтовите, макроподите не трябва да са повече от един мъжки в аквариум. Не трябва и да съжителстват с по-малки от тях риби. В противен случай ще проявяват вътревидова агресия и ще „закачат“ съквартирантите си, въпреки че не са хищни и нямат интерес да ги ядат. Могат да бъдат отглеждани с други риби с еднакъв или по-голям размер, стига те да не са проблемни. Въпреки че макроподите са риби с характер, в подходящата компания са спокойни другари.
Всеядни са, като препоръчителната диета е високопротеинова, или с универсални храни или на растителна основа. Подходящи са спирулината, пелетите, варен спанак и тубифекс.
За размножаване трябва да отделите чифта в друг аквариум с плаващи растения. Мъжкият ще започне да прави гнездо от въздушни мехурчета и да ухажва женската. Месец след оплождането, женската снася хайвера. Тогава тя трябва да бъде върната в общия аквариум, защото мъжкият става агресивен към нея. Той остава насаме с излюпените малки докато не ги научи да плуват и не се отделят от гнездото. След това го върнете в предишния аквариум, за да не ги похапне. В първите десетина дни се захранват с жълтък, прахообразна храна, а след това можете да им давате инфузория и новоизлюпена артемия.
2. Бета
Тези риби се срещат в природата около и във водите на Тайланд, в ручеи, рекички и блата с богата растителност. Тайландската бойна риба или бета, е прочута с дългите си красиви воали от перки и преливащи цветове на тялото, което е стройно и закръглено по форма. Живеят до 3 години и достигат 6 см. Съществуват много и различни видове, с различни окраски, цветови съчетания и преливки.
Бетите са склонни към сбиване и нападение риби, най-вече мъжките сред тях. Ако се гледат в огледало, е възможно да изпаднат в ярост и да се опитат да атакуват съперника си, за който се смятат. Когато се излъжат, след няколко пъти се отказват да нападат отражението. Дори другите риби да понасят нрава на бета, мъжкарите ще се опитват да ги разкъсат, особено ако също имат воали. За да не повредят красивите им воали, мъжките бети не трябва да съжителстват с други рибки в един съд. Скаларията и барбусите не са подходяща компания.
Аквариумът трябва да е добре залесен с растителност и да има укрития за женските, които биват преследвани от мъжките. Двойка бета може да бъде отглеждана в аквариум с вместимост 40 л, но ако са два мъжки трябва да е поне 60, за да съжителстват мирно. Температурата на водата трябва да е около 24-28 °С, а pH от 7 до 7,5. Могат да бъдат хранени както със жива, така и със замразена храна, например тубифекс, люспи и т.н.
Размножаването може да протече както в отделен предназначен за целта, така и в общия аквариум. Мъжкият строи гнездо от пяна на повърхността на водата, където женската хвърля хайвера си. Чак след това тя трябва да бъде отделена от аквариума, а той да се грижи за яйцата и да ги пази от другите обитатели на съда.
3. Колиза
В групата на лабиринтовите попада още колизата. Тя е сладководна, средно трудна за отглеждане рибка от семейство Белонтииди. Нейният естествен хабитат са гъсто залесените води и брегове на реките в Южна Азия (Брахмапутра и Ганг). В северна Индия е много популярна на пазарите за храна. Съжителства с други видове колизи.
В аквариумите се чуства добре в компанията на други миролюбиви рибки. Не трябва да се отглеждат заедно с големи и агресивни видове. Спокойно живеят в изкуствената среда, дори аквариумите да са с малък обем и не нанасят вреди върху растенията. Колизите достигат 5-7 см дължина, затова препоръчителната вместимост на съда е обем от 60 л. Обичат гъстата залесеност, включително съдържанието на корени и плаващи растения, засенчващи части на аквариума. Обитават основно горните и средни слоеве на водата, като е хубаво аквариумът да бъде покрит с капак, за да може да поемат топъл въздух с помощта на хрилния си лабиринт. В противен случай могат да „настинат“. Трябва също да се гледат в тихо помещение, защото са плашливи при силен шум. Идеалната температура но водата е в диапазона 23-28° С, неутрално pH и твърдост между 4 и 10 немски °.
В природата се хранят с насекоми, ларви, пасат алги от растенията. В домашни условия могат да бъдат хранени както със суха, така и със жива храна, като за по-добро развъждане се препоръчна живата. Обичат да похапват стандартните храни за рибки - люспи, пелети и тубифекс.
Размзножаването може да протече в общ аквариум, но за оцеляване на по-голяма част от потомството е за предпочитане да стане в друг, по-малък. Растителността в него е от значение - хубаво е да бъде залесен с няколко плуващи по повърхността растения и дребнолистни.
4. Трихогастер
Разпространени главно в Азия, рибите трихостер са дълголетни – могат да доживеят 10 г. Тази им издръжливост ги прави подходящи за начинаещи акваристи. В натурална среда обитават богати на растителност ручеи и други сладки водоеми. Затова аквариумът, в който ще бъдат отглеждани, трябва да добре залесен, да съдържа плаващи по повърхността растения и да е с обем не по-малко от 60 л.
При по-големи размери на съда рибата от този вид може да достигне дължина от 10-ина см. Нейното тяло е относително високо, изтеглено и сплескано отстрани и има малка уста. Подобно на колизата обитава горните и средните слоеве на водата, като може да се простуди, ако аквариумът не е покрит и въздухът над водата е студен. Спокойни другари са, но не е изключено да преследват по-дребни и плашливи обитатели на аквариума. Понякога са склонни към агресия и помежду си. Температурата на водата трябва да е от порядъка на 23-26° С, а киселинността от 6 до 7,3 pH. Всички видове са всеядни, могат да бъдат хранени със суха, замразена или жива храна, тубифекс, люспи и т.н.
Разможаването протича по сходен на останалите лабиринтови начин. Основната разлика е, че за успешното развъждане трябва да се състои в аквариума, който трихогастерите обитават за постоянно. Нивото на водата трябва да се намали до 15-20 см, температурата да се повиши до 28-30 градуса, а pH да бъде около 6-7. Тези условия стимулират оптимално хвърлянето на хайвера.
Коментари