Секторът е подреден, както никога досега - с обособени райони, ясни правила и организиран пазар, категоричен е Цветан Филев, председател на браншовата асоциация НАТ-2010 и европейската „ЕЛТИ“
Радина Иванова
- Г-н Филев, в свое официално писмо заявявате искане за среща с министъра на земеделието, какво ще обсъждате?
- На първо място, настояваме за организиране на предварителна работна среща с министъра на земеделието Явор Гечев и с неговия експертен екип. На нея искаме да обсъдим няколко важни неща за развитието на сектор "Тютюн" в България. Първото, което настояваме да влезе в дневния ред на Консултативния съвет по тютюна най-късно до средата на септември, е подсигуряване на държавна помощ de minimis за регистрираните през 2022 г. тютюнопроизводители. Аргументът ни е: постоянно повишаващите се цени на консумативите за производството на тютюневата суровина – торове, препарати и горива. Немаловажен довод е това, че поредна година тютюнът не е включен в ковид помощите за покриване на загубите от пандемията.
Втора належаща точка, която стои на дневен ред, е оформянето на схема за преодоляване на въздействието на войната в Украйна върху определени сектори в земеделието на България, в това число и на сектор тютюн. Искаме повече яснота по схемата, каква ще бъде тя за тютюна.
Третото нещо, което е необходимо да обсъдим, е на какъв етап се намира кореспонденцията между Министерството на земеделието и Европейската комисия по отношение на Стратегическия план за ОСП 2023-2027 г. Акцентът по този въпрос е референтната рамка, върху която получаваме средства по Преходната национална помощ (ПНП) за тютюн. Ние предварително настояхме и смятам, че МЗм обърна достатъчно внимание – годините 2007, 2008, 2009
да бъдат заменени с по-близки
към настоящия момент години на производство,
а именно 2016, 2017 и 2018 г.
Тук предложението на Националната асоциация на тютюнопроизводителите (НАТ-2010) е тютюнопроизводителите да посочат една от тези нови години, която да им стане референтна. Това касае продължаването на действието на ПНП за тютюн. Тази схема функционира 13-а поредна година. Секторът направи всичко необходимо, както и министерството с усилията си в предложението към ЕК, тази схема да продължи до края на 2027 г.
- Относно помощта de minimis, за която ще настоявате за стопаните, регистрирани тази година, кога очаквате да се случи изплащането?
- Ако успеем да договорим такава схема за втора поредна година, най-късно до края на календарната 2022 г. да се отвори прозорец за подаване не заявления, и средствата да се получат през първите два-три месеца на 2023 г.
- Колко са новорегистрираните стопани?
- За 2022 г.
броят на регистрираните
тютюнопроизводители е 3433 души,
за сравнение през 2021 г. са 3345.
Всяка година регистърът с тютюнопроизводителите се обновява и схемата би трябвало да обгрижи онези стопани, които тази стопанска година отглеждат тютюн. И тук има още един аргумент за искането ни – поради сушата, която това лято е налегнала цяла Европа, в България в частност сектор тютюн наблюденията ни са, че добивите ще бъдат по-ниски в сравнение с други години.
А като кардинални аргументи за настояване за ПНП и за de minimis са, че секторът няма европейско финансиране, вкл. ковид мерките. Така че смятаме, че с национални схеми и мерки, и с активна работа на МЗм по тях, се създава равнопоставеност с останалите сектори в земеделието.
- Щом има нови стопани, значи ли, че има подем в сектора?
- По-скоро на фона на постоянно намаляващата бройка на тютюнопроизводителите през последните десетина години – например през референтната рамка 2007–2009 г. у нас са били 41 900 производители, а говорейки сега през 2022 г. за около 3400 регистрирани, отговорът ми е, че през последните три години като че ли сме постигнали хоризонталата - нито намаляват, нито се увеличават. Това е знак за стабилизиране на сектора по отношение на брой стопани.
Причините за това са няколко.
Не се увеличава бройката през последните години, защото младите поколения не желаят да се занимават със земеделие и тютюнопроизводство. То е трудоемко и непривлекателно. На второ място, е проблемът с работната ръка, който е в целия отрасъл земеделие. А че се стабилизира – може би като че ли се пресяха тютюнопроизводителите в България. Производството се обособи и се развива в няколко специфични за страната района. Например, източната яка на Родопите, областите Кърджали, Хасково, както и в Пазарджик и Пловдив. Вторият е Благоевградско – общините Сатовча, Гърмен, Хаджидимово и Гоце Делчев. И третият е в Лудогорието в областите Силистра, Русе, Шумен и Разград.
Многото опити за търсене на алтернатива на тютюна с друга земеделска култура в страната направи необходимото
много производители да се ориентират
към други производства
Но в тези три региона алтернативата се оказа една – тютюн. Няма друга култура, която да вирее в полупланински райони, характерни с плитки, нископродуктивни почви, наклонени терени. Пресяха се тези, които една година пробват, втора се отказват, и останаха тези диаспори със стопани, занимаващи се с тютюн.
- Основно дребни стопани ли са тютюнопроизводителите у нас?
- Болшинството, над 90% са дребни стопани. Около 9,5% са средни и под половин процент са едри, каквото и да означава това. Министерството на земеделието все още няма ясна дефиниция какво означава дребен, среден и едър земеделски стопанин, в т.ч. на тютюн. Работи се в тази посока за новия програмен период, но това е труден процес. Както и за Закона за браншовите организации, който го дъвчем от 20 години.
- А ако вземем дефиниции от европейските страни...
- От Европа не са съвсем съгласни да се сравняваме с тях, защото е свързано с изравняване на субсидиите. И този въпрос спира да се дебатира. Те не дават да се изравни субсидията на единица площ на новите страни членки със старите и това е един омагьосан кръг, с който продължаваме да се борим.
- Какъв е ефектът на пазарите върху развитието на сектора у нас?
- Ние като браншова организация сме направили всичко необходимо, за да има редовни и стабилни пазари, да се изкупува суровината. Например през последните 10 години
в комуникацията с търговските оператори сме
повишили два пъти цените на тютюна
Ако до 2010 г. от ориенталската сортова група Басми, която е най-разпространена у нас – ок. 70% от производството, се е реализирала на цени 3-4 лева/кг, сега говорим за единична цена на килограм около 8 лева. Гоним дори десет лева.
Секторът функционира благодарение и на финансовите инструменти, които сме успели да подсигурим – ПНП и за първи път от миналата 2021 г. схема de minimis. Сега говорим за трети финансов инструмент – средства за покриване на въздействието от войната в Украйна.
Нещо повече, един от малкото земеделски сектора сме, които имат нормативна уредба, наречена Закон за тютюна и тютюневите изделия. Т.е. имаме ясни норми, всеки производител си знае правата и задълженията, и ние работим на светло с регулирани правила за функционирането на сектора. (Законът е в две части – първата, касаеща фермерите, е в юрисдикцията на МЗм, втората, касаеща преработката на тютюневи изделия, е в МИ, и всичко това под шапката на МФ и двете агенции – НАП и Агенция „Митници“). И това е направено в полза на стопаните. Секторът е подреден както никога досега.
Спокойно мога да го заявя, защото самият аз съм тютюнопроизводител, от около 15 години се занимавам с ръководството на Националната асоциация на тютюнопроизводителите, и заради тази подредба и резултатите, които изброих, като пазари, прозрачна база, финансови инструменти и комуникация с ресорното ведомство, е признато като резултати в цяла Европа.
- Кога е беритбата и каква е годината?
- Ние сме в разгара на беритбата. При двете ориенталски групи тютюн, които се отглеждат у нас, Басми е преминала на 90%, и Кабакулак, сме на 75%. При първата едролистна група тютюн, която се отглежда в страната - Бърлей, сме прибрали около 70% от суровината, а при втората – Вирджиния – около 50%. Заради сухото и горещо лято, което форсира малко зреенето, смятам, че до края на месец август двете ориенталски дребнолистни сортови групи тютюн ще бъдат прибрани на около 100%, а Бърлей и Вирджиния ще бъдат прибрани до края на септември.
След това суровият пресен тютюн се суши до края на октомври – ще се е случила естествената ферментация на зелените сурови листа. Очаква се в началото на месец ноември да стартира изкупната кампания за реколта 2022 г. смятам, че докъм края на декември, преди празниците, около 80% от суровината ще бъде реализирана. А останалите около 20% ще бъдат изкупени най-късно до средата на февруари 2023 г., което е една стандартна хронология.
Очаква се на фона на нашите наблюдения на НАТ-2010 от 4-те сортови групи да бъдат произведени 5710 тона, на база договорирани количества, декларирани площи и добиви, в сравнение с 6935 т през 2021 г.. Но крайните количества ще станат ясни в края на изкупната кампания, когато последният тютюнев лист мине през кантар, чрез продажбата към контрагентите, с които предварително имаме сключени договори.
Има ли втора като нас държава в сектора?
С никоя от държавите от ЕС нямаме пълно сходство, защото България е единствената страна-членка на ЕС, в която се отглеждат четири сортови групи тютюн, отговаря Цветан Филев. Водещите страни като Италия, Полша и Испания отглеждат две сортови групи – масово Вирджиния и десетина – 15% Бърлей. Две са държавите, в които се отглежда и ориенталски тютюн, освен едролистен – Гърция и България. Южната ни съседка освен Вирджиния и малко Бърлей, отглежда и Басми. А България отглежда освен Бърлей, Вирджиния и Басми, и Кабакулак, другото му име е Северна България. Той се отглежда единствено и само в Североизточна България в обл. Силистра, Шумен, Разград и Русе. Това е бутикова сортова група тютюн, с което сме популярни в тютюневите среди в Европа.
Престиж за страната ни е още, че българин за пореден мандат оглавява европейската междубраншова асоциация ELTI, която обединява европейската асоциация на тютюнопроизводителите „Унитаб“ и европейската асоциация на тютюнопреработвателите – „Фетратаб“.
А това означава едно – признание на всичките 10 страни производители на тютюн в ЕС, че в България работим културно, интелигентно, последвано от резултати за доброто функциониране на сектора. „Доколко сме го постигнали и какво ни предстои в тази посока, предстои да видим. Смятам, че добре представляваме сектора на европейско и национално ниво. И това се признава от контрагентите ни, министерството на земеделието, другите сектори също уважават този факт“, заключава Филев.
Конкуренцията на Балканите
Българското тютюнопроизводство е подложено на жестока конкуренция, най-вече на ориенталските дребнолистни тютюни със съседните държави, казва Цветан Филев. На първо място Турция, която не е членка на ЕС, а оттам и на Унитаб, произвежда годишно около 60 хил. тона, или 10 пъти повече от нас. Турция отглежда най-качествения и скъп ориенталски тютюн в света - Самсун.
На второ място е Гърция с около 24-25 хиляди тона на техните два популярни ориенталски сорта - Гръцка Басма и Катерини. Следва Сев. Македония с 22 хиляди тона ежегодно производство, основно от техния сорт Прилеп, от групата Басми. И идва България на четвърто място.
Филев апелира родните стопани, че единствено с прилагането на пълния набор от добри земеделски практики и целия си професионализъм, насочен към производството на екстра качество, могат да удържат на конкуренцията, за да може и българският тютюн да бъде търсен и продаван на външни пазари на достойни високи цени.
- За 2021 г. около 13 хиляди тона, или около 200% е делът на вноса у нас.
- За 2021 г. приходите от акцизи и налози върху тютюневи изделия, внесени в държавния бюджет, са 2,501 милиарда лева. За сравнение другите две пера, които пълнят хазната от акцизи – горива и алкохол, заедно правят толкова. Ето още един факт защо държавата трябва да има отношение към сектора и той да се развива, освен че дава поминък на десетки семейства в погранични и непривлекателни райони, обобщава Филев.


Коментари