Странностите на божурите

Е, няма как през този прекрасен месец да не си поговорим и за божурите. Красиви, разнообразни, все по-интересни и все по-обичани растения, за които се смята, че могат да виреят само в градински условия. А, не забравяйте и представянето им в букети.

Пеониите имат специални изисквания и доста често се случва някой градинар да страда от отсъствие на цветове, нашествие на мравки или въшки, някое заболяване или още по-лошо – загуба на цветето. Всички неприятности при божурите са породени от неразбиране, от неправилни условия на отглеждане и грешни действия.

Всеки път, когато стане дума за божури се сещам за един, който баба ми премести поне 5 пъти, като междувременно все се оплакваше, че не цъфти. Или пък за един дървовиден, който 3 години се чуди дали да живее или не, а на четвъртата разцъфтя разкошно.

Говорят ли ви нещо тези неволи? Божурът е странно същество! Многогодишният му характер обуславя градинарите да имат търпение, а също и да вземат обосновани решения. Не е шега работа да отгледате божур, а не е все едно къде да го наместите и как да се грижите.

Най-често допусканите грешки са прекалено дълбоко или прекалено плитко засаждане, отстраняване на листната маса много рано, системно местене поради липсата на цъфтеж, третиране със силни инсектициди заради мравките и още, и още.

Как да разберем божурите и можем ли да ги отглеждаме в саксии на балкона, ще разберете в следващите редове.

Симбиозата с мравките 

Един интересен феномен се явява симбиозата между растението и насекомите. Всъщност, като се замислите, двете групи еволюират заедно от векове и не е никак трудно да се досетим, че са си взаимно полезни.

Битува мнение, че където има мравки, има и въшки. Твърдението е породено от факта, че мравките са се научили да „доят“ сладък сок от въшките и дори да ги отглеждат подобно на стадо крави или овце.

Да, но когато става дума за божурите, трябва да знаете, че самото цвете, или по-скоро пъпките му, отделят сладък сок. Така не са необходими въшки, а мравките получават желаното.

Все пак имайте едно на ум, преглеждайте дръжките на цветовете непосредствено под пъпките. Обикновено точно там се заселват въшките.

Дървовидните форми 

До преди няколко години се смяташе, че дървовидните божури не могат да оцелеят у нас. Търсенето и предлагането беше много ограничено, но това вече се променя. Една красива композиция от такива божури може да се види в ботаническата градина на СУ "Св. Климент Охридски" например.

Е, дървовидните представители все по-често се настаняват в нашите градини. Цената им е сравнително висока, такава е и на обикновените храстовидни. А причината е трудното и бавно размножаване най-вече.
Когато се сдобиете с ценното растение, помислете добре къде, кога и как да засадите. Мислете с години напред. Например, ако смятате, че близо до млада фиданка цветето ще се чувства чудесно, помислете пак. Фиданката ще порасне, а божурът ще се окаже в сянката ѝ.

Имайте предвид, че божурът остава като наследство за поколенията.

Не забравяйте това и мислете в перспектива.

Храстовидните представители 

Старият червен бабин божур може да се срещне в почти всеки запазен селски двор. За него се носят легенди и се пеят песни. Но с днешна дата видът е толкова разнообразен. Има гиганти, има и джуджета, има устойчиви на болести, има и разкошни нови разцветки.

Купувайте мъдро. Вече споменахме цената, но не само тя е фактор. Много оплаквания постъпват рано напролет, когато в търговската мрежа се появят голи коренища, а те не се развиват. Затова, съветваме ви, избирайте цвете в контейнер. Поне ще сте сигурни, че е живо.

При засаждането внимавайте с дълбочината. Прекалено дълбоко и растението се изтощава, съответно не цъфти. Прекалено плитко – очакват ви повреди от студовете и други неприятности.

И пак, мравките по пъпките НЕ са сигурен знак, че си имате въшки!

На балкона 

Малко са растенията, които не биха се чувствали добре и в саксия. Както казахме, доскоро се смяташе, че божурите са едни от тях. Е, и този мит е вече опроверган.

Каквато и форма да изберете, засадете растението в голям контейнер. Постарайте се почвата да е лека, отцедлива и богата на хранителни вещества. Спокойно може да добавите перлит и бавно действащи торове. Правилото за засаждане важи – не по-дълбоко от 4-5 см!

През топлата част от годината е необходима много вода и постоянна грижа за водния режим. Добре е да се прави и подхранване. През зимата, за всеки случай, внесете контейнера в неотопляемо помещение или поне го преместете на завет.

След 5-6 години саксията ще отеснее. Тогава вариантите са два – да пресадите или да разделите.

При всички положения, спирайте се на сортове с компактна надземна маса, за да не се чудите в кой ъгъл на малката тераса да поставите голямото цвете.