21° C, ясно небе
Сроковете за сеитба се съобразяват с условия за периода, като температурата на почвата на 5 см дълбочина да е 10-12 градуса
Оризът е сред най-важните житни култури, разпространена навсякъде по света. Отглежда се в много страни и представлява 19,62% от световното зърнено производство.
Почти за половината от населението в света оризът е основна храна. Повече от 3 млрд. хора консумират над 100 кг ориз годишно.
А при нарастващия брой на населението в света, ще се наложи в бъдеще производството на ориз да се увеличи почти двойно, прогнозират експертите.
Оризът е втората по производство зърнена култура след царевицата, а заедно с пшеницата е основна продоволствена храна в света. По данни на ФАО се произвеждат 745 710 т ориз арпа, 713 183 т пшеница и 1 016 740 т царевица. Според статистиката оризът осигурява 20% от храната в света, пшеницата – 19%, царевицата – 5%.
През последните няколко година се наблюдава тенденция за нарастване на потреблението на житната култура. В същото време производството на ориз се движи в едни постоянни нива – около 500 млн. тона, което води до намаляване на световните запаси.
В България също се отглежда ориз, дори
имаме традиции в производството му
В миналото културата се е засявала основно в най-подходящите естествени месторастения – по поречията на реките Марица, Тополница, Стряма, Чая и др. Най-много площи са реколтирани през 1953 г. – 173 000 декара, като в този период културата се е отглеждала и в Северна България.
През последните 20-ина години се наблюдава както намаляване на площите, така и увеличаването им. А причините основно са в почвено-климатично отношение, но са също и субективни, дължащи се на промени в собствеността на земите, постоянни преустройства в сектора и пр.
Безспорно у нас оризопроизводството може да е добро бизнес начинание. Показват го създадените над 200 хил. декара оризови полета. А според експертите, имаме много по-голям потенциал, който трябва да развиваме.
Защо трябва да възродим оризопроизводството у нас?
Много и съществени са причините, които специалистите изтъкват в полза на отглеждането на ориз у нас. А най-важните са:
* Нови и добивни сортове.
* Съвременни технологии за отглеждане.
* Възможност за пълна механизация.
* Ефикасни средства за справяне с плевелите.
Един човек може да се грижи за 300-500 декара оризище, а при добри напоително-отводнителни съоръжения и по-голяма площ, показва практиката.
Разбира се, както при всяко културно растение, и тук почвено-климатичните условия са решаващи за успешното производство. Сега у нас, както и в миналото, оризопроизводството е съсредоточено в Южна България. А
водният дефицит и екстремните температури са лимитиращите фактори,
които оказват влияние на реколтата. Неустойчивото време по време на вегетацията на културата е причина за намаляване на добивите. Според учените дори промяна на температурата с 1 градус влияе различно върху съкращаването или удължаването на дадена фенофаза от развитието. Така например в години, когато август е бил хладен, влажен и ветровит, а през периода октомври – ноември е имало мъгли и дъждове, добивите са били много ниски.
Изискванията на ориза към почвата са доста големи. Тя трябва да е богата и добре обработена. А след 3-4-годишно монокултурно отглеждане, почвата неминуемо се уморява, независимо от торенето, показва практиката.
През вегетацията оризовите растения са повече от 80-100 дни под вода. По тази причина притокът на въздух в почвата е затруднен, не могат да се създадат условия за запазване на хранителни вещества в нея, постепенно в средата се натрупват сероводород, железни съединения и др., които са вредни за културата. Затова препоръката е, когато оризищата са без вода, почвата да се поддържа суха и добре обработена.
Заради заплевеляването е добре предшествениците на ориза да са растителни видове, които
оставят площта чиста от плевели
и богата на органични вещества. Безспорно такива са зърнено-бобовите култури и люцерната, както и някои тревни смеси, но също и зърнено-житните, рапица, окопни – технически и зеленчукови култури. Най-често в практиката у нас ориз се засява след житни култури, рапица, люцерна, слънчоглед и царевица. Последните два вида обаче никак не са подходящи, предупреждават агроспециалистите.
С обработката на почвата се цели не само унищожаване на плевелите и създаването на рохкав и неразпрашен горен слой, който позволява качествена сеитба, но и също така да се засилят окислителните процеси, който протичат в нея. Важно е начините на обработка да се извършат диференцирано, съобразно с предшественика и прилаганата технологии на отглеждане. Не трябва да се подценяват основните обработки – есенна дълбока оран и пролетни – с култиватори и дискова брана, а също и подхранването и растителнозащитните дейности.
Пропуск в технологията, който се отчита често от агроспециалистите е, че при подготовката за сеитбата
не винаги се извършва подравняване на площта,
което води до неравномерен и по-дълбок воден слой в ниските места, и изсъхване във високите. Това най-ясно се забелязва при поникването, когато се извършват само навлажняващи поливки, и при братенето, когато се поддържа тънък воден слой.
И ако правилният избор на сорт увеличава добива с 10-15%, подходящият предшественик с до 10%, то правилното торене води до повишаването му до около 40%. Средата на развитие на оризовите растения, т.е ориз – вода – почва, предопределя да се извърши много добро NPK торене.
Науката определя стандартната схема на макроторовете в съотношение азот – 1,2-1,4, фосфор – 1, калий – 0,5. В активни вещества за 1 декар са необходими 20-22 кг N, 14-16 кг P2O5, 7-8 кг K2O.
Прилагат се няколко технологии на торене, които се определят според вида на торовете и подготовката на площите. Най-често в практиката се използват следните:
1. Преди сеитбата се внасят фосфорният и калиевият тор, както и 2/3 от нормата на азота. След третирането с хербициди се дава и останалият 1/3 азотен тор.
2. Фосфорът и калият се внасят със сеитбата. След поникването на ориза се тори с половината азотна торова норма, а след третирането с хербициди – втората половина.
3. Фосфорният тор и 2/3 от азота се дават преди сеитбата. С останалата 1/3 азотна торова норма се подхранва около 30 дни след заливането на оризовите площи.
Независимо от избраната технология на подхранване, специалистите препоръчват, посевите редовно да се обследват, особено след 10-16 юли. В този период е възможно
да се наблюдава изжълтяване на растенията,
което е симптом, че посевите имат нужда от азот. Подхранването с 15 кг/дка амониева селитра води до бързо възстановяване на нормалното развитие на растенията, добро изметляване, а също и охранване на зърната в метлицата.
Сроковете за сеитба на ориза не са строго фиксирани, а се определят от температурните условия. Сеитбата трябва да започне, когато температурата на почвата на 5 см дълбочина е 10-12 градуса. Важно е да завърши до 15 май. Много ранната сеитба не е препоръчителна, тъй като посевът се прорежда заради загиналите кълнове. По малкото растения водят до по-силно братене, а това от своя страна до неравномерно узряване, редуциране на добива и влошаване качеството на зърното.
По-късната сеитба също не е желателна, защото се образуват метлици с по-малко бройки семена, особено в братята, закъснява се с прибирането на реколтата, затруднява се есенната обработка.
Честа грешка, на която обръщат внимание специалистите е, че
се завишава сеитбената норма
А тя трябва да е съобразена със сорта, с кълняемостта и качеството на семената, плодородието на почвата в отделните полета, агротехниката и пр. Затова се наблюдават посеви, които заради по-високата гъстота и едностранното азотно торене полягат, което пък е предпоставка за развитие на развитие на патогени, опасни не само за конкретното поле, но и за съседните.
У нас основно е застъпена т. нар. сеитба на сухо. При нея се използват сеялки с ботуши, за да могат семената да се залагат на дълбочина 1,5-2 см. Оризът не понася дълбока сеитба основно заради липсата на кислород, който е необходим за растежа на коренчетата, за кълновете обаче това не е проблем. Основно значение след сеитбата е валирането на почвата, за да се създадат оптимални условия за бързо и дружно поникване на семената.
Правилото е първо се засяват късните сортове, а после – ранните.
Оризът е ценна и диетична храна
В сравнение с другите житни култури оризът има много предимства. Той е не само хранителен, но и лесно смилаем и усвоим от човешкия организъм. Оризът е отлична диетична храна, ето защо е много подходящ за малки деца, както и за хора, с различни заболявания. Основно предимство на културата е, че много от сортовете са безглутенови, което прави ориза подходящ за включването му в лечебни диети.
В съвременното земеделие определящ фактор е качеството на зърното. То обаче не е универсално, тъй като зависи от вкусовите предпочитания на потребителите, както и от употребата му.
Двата основни фактора, които определят качеството на зърното, са
съдържанието на протеин и скорбяла
Оризът е важен източник на протеин, особено в страните, където е основна храна за населението в тях. Голяма част от факторите, на които се дължи количеството му, са свързани с условията на отглеждане – гъстота на посева, норма и срокове за внасяне на азотните торове, поливен режим, контрол на плевелите и др.
За определяне на биологичната стойност на белтъка важно значение има съотношението на аминокиселините. Изследвания показват, че те зависят и от биологичните особености на сорта, но и от вида на тора и торовата норма.
Оризът е не само важен източник на въглехидрати и белтъчини, но осигурява и микроелементи, чиято липса често водят до здравословни проблеми.
Коментари