Сроковете за сеитба се съобразяват с условия за периода, като температурата на почвата на 5 см дълбочина да е 10-12 градуса

 

Оризът е сред най-важните житни култури, разпространена навсякъде по света. Отглежда се в много страни и представлява 19,62% от световното зърнено производство.

Почти за половината от населението в света оризът е основна храна. Повече от 3 млрд. хора консумират над 100 кг ориз годишно.
А при нарастващия брой на населението в света, ще се наложи в бъдеще производството на ориз да се увеличи почти двойно, прогнозират експертите.

Оризът е втората по производство зърнена култура след царевицата, а заедно с пшеницата е основна продоволствена храна в света. По данни на ФАО се произвеждат 745 710 т ориз арпа, 713 183 т пшеница и 1 016 740 т царевица. Според статистиката оризът осигурява 20% от храната в света, пшеницата – 19%, царевицата – 5%.

През последните няколко година се наблюдава тенденция за нарастване на потреблението на житната култура. В същото време производството на ориз се движи в едни постоянни нива – около 500 млн. тона, което води до намаляване на световните запаси.

В България също се отглежда ориз, дори

имаме традиции в производството му

В миналото културата се е засявала основно в най-подходящите естествени месторастения – по поречията на реките Марица, Тополница, Стряма, Чая и др. Най-много площи са реколтирани през 1953 г. – 173 000 декара, като в този период културата се е отглеждала и в Северна България.

През последните 20-ина години се наблюдава както намаляване на площите, така и увеличаването им. А причините основно са в почвено-климатично отношение, но са също и субективни, дължащи се на промени в собствеността на земите, постоянни преустройства в сектора и пр.

Безспорно у нас оризопроизводството може да е добро бизнес начинание. Показват го създадените над 200 хил. декара оризови полета. А според експертите, имаме много по-голям потенциал, който трябва да развиваме.

Защо трябва да възродим оризопроизводството у нас?

Много и съществени са причините, които специалистите изтъкват в полза на отглеждането на ориз у нас. А най-важните са:

* Нови и добивни сортове.

* Съвременни технологии за отглеждане.

* Възможност за пълна механизация.

* Ефикасни средства за справяне с плевелите.

Един човек може да се грижи за 300-500 декара оризище, а при добри напоително-отводнителни съоръжения и по-голяма площ, показва практиката.

Разбира се, както при всяко културно растение, и тук почвено-климатичните условия са решаващи за успешното производство. Сега у нас, както и в миналото, оризопроизводството е съсредоточено в Южна България. А

водният дефицит и екстремните температури са лимитиращите фактори,

които оказват влияние на реколтата. Неустойчивото време по време на вегетацията на културата е причина за намаляване на добивите. Според учените дори промяна на температурата с 1 градус влияе различно върху съкращаването или удължаването на дадена фенофаза от развитието. Така например в години, когато август е бил хладен, влажен и ветровит, а през периода октомври – ноември е имало мъгли и дъждове, добивите са били много ниски.
Изискванията на ориза към почвата са доста големи. Тя трябва да е богата и добре обработена. А след 3-4-годишно монокултурно отглеждане, почвата неминуемо се уморява, независимо от торенето, показва практиката.

През вегетацията оризовите растения са повече от 80-100 дни под вода. По тази причина притокът на въздух в почвата е затруднен, не могат да се създадат условия за запазване на хранителни вещества в нея, постепенно в средата се натрупват сероводород, железни съединения и др., които са вредни за културата. Затова препоръката е, когато оризищата са без вода, почвата да се поддържа суха и добре обработена.

Заради заплевеляването е добре предшествениците на ориза да са растителни видове, които

оставят площта чиста от плевели

и богата на органични вещества. Безспорно такива са зърнено-бобовите култури и люцерната, както и някои тревни смеси, но също и зърнено-житните, рапица, окопни – технически и зеленчукови култури. Най-често в практиката у нас ориз се засява след житни култури, рапица, люцерна, слънчоглед и царевица. Последните два вида обаче никак не са подходящи, предупреждават агроспециалистите.
С обработката на почвата се цели не само унищожаване на плевелите и създаването на рохкав и неразпрашен горен слой, който позволява качествена сеитба, но и също така да се засилят окислителните процеси, който протичат в нея. Важно е начините на обработка да се извършат диференцирано, съобразно с предшественика и прилаганата технологии на отглеждане. Не трябва да се подценяват основните обработки – есенна дълбока оран и пролетни – с култиватори и дискова брана, а също и подхранването и растителнозащитните дейности.
Пропуск в технологията, който се отчита често от агроспециалистите е, че при подготовката за сеитбата

не винаги се извършва подравняване на площта,

което води до неравномерен и по-дълбок воден слой в ниските места, и изсъхване във високите. Това най-ясно се забелязва при поникването, когато се извършват само навлажняващи поливки, и при братенето, когато се поддържа тънък воден слой.

И ако правилният избор на сорт увеличава добива с 10-15%, подходящият предшественик с до 10%, то правилното торене води до повишаването му до около 40%. Средата на развитие на оризовите растения, т.е ориз – вода – почва, предопределя да се извърши много добро NPK торене.

Науката определя стандартната схема на макроторовете в съотношение азот – 1,2-1,4, фосфор – 1, калий – 0,5. В активни вещества за 1 декар са необходими 20-22 кг N, 14-16 кг P2O5, 7-8 кг K2O.

Прилагат се няколко технологии на торене, които се определят според вида на торовете и подготовката на площите. Най-често в практиката се използват следните:

1. Преди сеитбата се внасят фосфорният и калиевият тор, както и 2/3 от нормата на азота. След третирането с хербициди се дава и останалият 1/3 азотен тор.

2. Фосфорът и калият се внасят със сеитбата. След поникването на ориза се тори с половината азотна торова норма, а след третирането с хербициди – втората половина.

3. Фосфорният тор и 2/3 от азота се дават преди сеитбата. С останалата 1/3 азотна торова норма се подхранва около 30 дни след заливането на оризовите площи.

Независимо от избраната технология на подхранване, специалистите препоръчват, посевите редовно да се обследват, особено след 10-16 юли. В този период е възможно

да се наблюдава изжълтяване на растенията,

което е симптом, че посевите имат нужда от азот. Подхранването с 15 кг/дка амониева селитра води до бързо възстановяване на нормалното развитие на растенията, добро изметляване, а също и охранване на зърната в метлицата.

Сроковете за сеитба на ориза не са строго фиксирани, а се определят от температурните условия. Сеитбата трябва да започне, когато температурата на почвата на 5 см дълбочина е 10-12 градуса. Важно е да завърши до 15 май. Много ранната сеитба не е препоръчителна, тъй като посевът се прорежда заради загиналите кълнове. По малкото растения водят до по-силно братене, а това от своя страна до неравномерно узряване, редуциране на добива и влошаване качеството на зърното.

По-късната сеитба също не е желателна, защото се образуват метлици с по-малко бройки семена, особено в братята, закъснява се с прибирането на реколтата, затруднява се есенната обработка.

Честа грешка, на която обръщат внимание специалистите е, че

се завишава сеитбената норма

А тя трябва да е съобразена със сорта, с кълняемостта и качеството на семената, плодородието на почвата в отделните полета, агротехниката и пр. Затова се наблюдават посеви, които заради по-високата гъстота и едностранното азотно торене полягат, което пък е предпоставка за развитие на развитие на патогени, опасни не само за конкретното поле, но и за съседните.

У нас основно е застъпена т. нар. сеитба на сухо. При нея се използват сеялки с ботуши, за да могат семената да се залагат на дълбочина 1,5-2 см. Оризът не понася дълбока сеитба основно заради липсата на кислород, който е необходим за растежа на коренчетата, за кълновете обаче това не е проблем. Основно значение след сеитбата е валирането на почвата, за да се създадат оптимални условия за бързо и дружно поникване на семената.

Правилото е първо се засяват късните сортове, а после – ранните.

Оризът е ценна и диетична храна 

В сравнение с другите житни култури оризът има много предимства. Той е не само хранителен, но и лесно смилаем и усвоим от човешкия организъм. Оризът е отлична диетична храна, ето защо е много подходящ за малки деца, както и за хора, с различни заболявания. Основно предимство на културата е, че много от сортовете са безглутенови, което прави ориза подходящ за включването му в лечебни диети.

В съвременното земеделие определящ фактор е качеството на зърното. То обаче не е универсално, тъй като зависи от вкусовите предпочитания на потребителите, както и от употребата му.
Двата основни фактора, които определят качеството на зърното, са

съдържанието на протеин и скорбяла

Оризът е важен източник на протеин, особено в страните, където е основна храна за населението в тях. Голяма част от факторите, на които се дължи количеството му, са свързани с условията на отглеждане – гъстота на посева, норма и срокове за внасяне на азотните торове, поливен режим, контрол на плевелите и др.
За определяне на биологичната стойност на белтъка важно значение има съотношението на аминокиселините. Изследвания показват, че те зависят и от биологичните особености на сорта, но и от вида на тора и торовата норма.

Оризът е не само важен източник на въглехидрати и белтъчини, но осигурява и микроелементи, чиято липса често водят до здравословни проблеми.

За получаване на високи добиви е важно да се спазват добрите практики за отглеждане
За получаване на високи добиви е важно да се спазват добрите практики за отглеждане
Оризът е основна храна за голяма част от населението в света
Оризът е основна храна за голяма част от населението в света
 България има много голям потенциал да произвежда ориз, който трябва да развиваме, казват специалистите
България има много голям потенциал да произвежда ориз, който трябва да развиваме, казват специалистите
През вегетацията оризовите растения са повече от 80-100 дни под вода
През вегетацията оризовите растения са повече от 80-100 дни под вода