Най-опасните райони с градушки се изместват на изток

Имаме готовност да открием сезона на 22 април, казва шефът на агенцията Ваньо Славеев

- Кога ще започне противоградовия сезон и обезпечена ли е дейността на агенцията ви за предстоящите месеци, инж. Славеев?

- Началото на активния сезон е функция на два фактора - състояние на земеделските култури, от една страна и от друга - вероятност за твърди валежи, т.е. градушка. Имаме готовност да открием сезона на 22 април. Но предвид прогнозата за времето, срокът може да варира. При захлаждане вероятността от дъжд и градушка намалява.

Агенцията разполага със 17 731 ракети в момента, в случай че възникне необходимост, ще заявим допълнителни количества.

- Има ли как да се прогнозира в кои райони ще се очакват градушки?

- В България има статистика, правена е преди доста години. Като най-градоопасни територии се очертават областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Стара Загора, Сливен. С измененията на климата, тези области се изместват на изток.

Освен това

градушки вече падат и през зимата

Ние можем да дадем само непосредствена прогноза за определен район, дали там има купесто-дъждовни облаци и опасност от мълнии. При тези два признака, при определена температура, вероятността от градушка се увеличава. Нашите радари могат да открият градоносни облаци 10-15 минути по-рано, преди падането на градушка. Това време ни е напълно достатъчно да отреагираме в защитаваната територия - да намалим големината на градовите зърна или въобще да не пада твърда вода на земята. Така можем да минимизираме щетите, които би могло да бъдат нанесени.

- Как решавате въпросите, които води след себе си изместването на градоопасните територии и които засягат дейността ви - съобразяване на въздушното пространство, прилежащите територии, погранични райони и т. н.?

- Философията в нашето развитие, е следната - в най-градоопасните места се разполага ракетен способ за защита от градушки, тъй като ефективността му е най-голяма. Надяваме се, че скоро

ще сключим договор за защита

на изток от Плевен до Черно море, до северната граница - Дунав и до Стара планина. Там вероятността от градушки е по-малка, за това територията е избрана за защита със самолетен способ. Ефективността на самолетния способ е по-ниска от ракетния, тя е свързана и с особеностите на самолета като летателен апарат. Така или иначе ние доставяме реагент на определено място - дали ще е със самолет, ракета или снаряд, няма значение. Пилотният за страната ни проект за въвеждане на самолетен способ обаче е стратегически за държавата. Дано успеем да го осъществим. По този начин ще отговорим за една част от територията на България на предизвикателствата на климата и след някоя друга година, дано и на територията на цялата страна. Това обаче е свързано с огромни първоначални разходи - купуването на самолети, преоборудването и сертифицирането им. Друг въпрос е обучението на пилотите - нашите могат да летят със самолети, но е необходима определена подготовка за противоградова защита. Всичко това ще е голямо предизвикателство пред агенцията.

- Заради тези фактори ли самолетен способ е въведен в сравнително малко на брой европейски държави?

- Всяка държава решава сама за себе си. Например в Молдова ракетен способ е изцяло възприет на цялата територия на страната, макар че изисква много повече средства, отколкото самолетният. В Унгария използват само генератори, което е най-неефективният способ, но с най-малко разходи. В Австрия, Германия и Гърция използват самолети. Румънците имат ракетен способ и като нас се борят да работят от северната страна на Дунав със самолети.

- Защо няма градозащита на територии като Русе, Силистра, които традиционно са заети от земеделски култури и в които сме наблюдавали през годините градушки?

- Тези територии са на границата на България и там ракетен способ изобщо не може да се осъществи, тъй като нямаме право да изстрелваме ракети към Румъния. Независимо от всичко, ние имаме подписано споразумение за обмен на радарна информация. Между техния и нашия министър има преписка за договор за съвместни действия. Може би трябва и Румъния да напредне със самолетния способ, за да бъдат защитени и тези български територии. Засега, самолетът лети на 8-10 км от държавната граница и няма право да преминава в друга територия.

- Какво наложи забавянето при обществената поръчка за избиране на фирма за въвеждането на самолететния способ против градушки?

- Фирмата, която бе избрана, е българска, надявам се, че забавянето заради пандемията няма да продължи повече.

Ще ни съдействат аржентински пилоти

В Аржентина, когато въвеждат самолетен способ, са сключили договор с американска фирма. Ние познаваме дейността на тази компания, но оттам искат твърде високи плащания. Аржентинците са използвали услугите на тази фирма за 4-5 години, обучили са си пилотите и сега сами си извършват тази дейност. Да се надяваме, че ние ще успеем по същия начин да обучим български пилоти.

- Неясноти имаше около закона против градушките, който в крайна сметка не влезе в пленарна зала. На какво се дължаха те?

- Ние правим каквото трябва по отношение на градозащитата. Проблемът бе в Народното събрание и в заинтересованата страна - земеделците. Ние сме запознати с практиките в други държави, но някои техни подходи не са приложими за България. В Германия например собственик на земята е застраховател, който застрахова, наема фирма, плаща и т.н. В Аржентина разходите се делят между държавата и земеделците. Подобен вариант бе приложен в България - около 50 стотинки на декар да се плаща от земеделците. Един зърнопроизводител, когато си прибира житото, например, има повече загуби по пътя до базата и този факт го казват самите те. Пресмятали сме, че за опазването на 1 декар разходите се равняват на 1,67 лв. В същото време икономическата ефективност е 100,5 млн. лв., а спасената продукция се равнява на 124 млн. лв.

- Как успява агенцията да постига ефективност при краткото време, с което разполага от получаването на сигнал за градушка?

- Основният, физически смисъл на градозащитата е внасянето на сребърен йодид в градоопасните облаци. Структурата му е кристална като на самите ледени късчета и между естествените зародиши и изкуствените, които вкарваме ние, става една конкуренция, борба за вода. Образуват се много повече ледени зрънца, но с по-малки размери и падайки до земята, те се стопяват. Това е единият принцип на работа, другият - чрез ранно изваляване. От наш опит знаем, че на места, в които нашата градова защита работи, може да паднат и с размер на лешник. Но в съседство, където ние не въздействаме, извън защитаваната територия, понякога падат градови

зърна с големината на яйце.

За това казваме, че основна цел ни е да намалим щетите, т.е. да паднат колкото се може по-малки зърна град. В повечето случаи успяваме на земята да падне дъжд, но понякога процесът е твърде силен, тогава няма как да се преборим. Човек има определени възможности да се бори срещу природата.

- Предстои ли внедряването на още технологии или подобряване на дейности в агенцията?

- Агенцията се състои от 11 командни пункта с прилежащите им ракетни площадки.

Вече имаме налични 7 радара, които сондират във въздушното пространство. След обработка на сигнала, ние получаваме картина за вероятността за падане на дъжд и градушка. В момента кандидатстваме за още един радар за уплътняване, за цялостно радиолокационно покриване на територията на България. Ще кандидатстваме и за компютри, както и за

шест специализирани пикапа,

които да се сертифицират за превозването на ракети, тъй като нашата автомобилна техника е физически и морално остаряла. С всичко, което споменах, се надяваме, че поне малко ще усъвършенстваме техниката си, но винаги необходимостта от специалисти ще е налице.

- Как ще намерите тези специализирани кадри?

- Средната възраст в агенцията е около 55 години. Ние няма как да вземем IT специалисти със заплатите от около 1000 лв., които даваме. Затова се налага да наемаме фирми, имаме сключени договори за обслужване на радарите и поддръжка на сървърите и системата ни. Най-важно за нас обаче е да имаме инженери и метеоролози. Налага ни се да приучваме учители по физика или инженери да станат метеоролози. Съвсем не ни е лесно, но се справяме, през тази година дори успяхме да назначим млади хора. Випускът на физическия факултет в специалност “Метеорология” обаче се състои от един човек, който може би няма да дойде при нас.

- Кога цялата територия на страната ще бъде защитена от градушки?

- Според мен има логика да се върви към тази цел, заложена е в стратегията за противоградова защита. Не всичко обаче зависи от нас.

Изстрелването на ракетите против градушки от площадките в Пловдивска област се контролира от командните пунктове в Голям чардак (на снимката) и в Поповица. СНИМКА: НАТАША МАНЕВА

Градушките нанасят поражения за милиони на селскостопанската реколта СНИМКА: ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ