Кои са най-често използваните в практиката

Определянето на нормите и вида на фосфорно торене задължително трябва да се извършва след почвен агрохимически анализ. За целта почвените проби се екстрахират с химически разтворител, чието действие наподобява на извличането от корените на растенията. Оценката на резултатите се извършва чрез емпирично определените т. нар. гранични стойности, които съответстват на различна степен на запасеност с достъпни фосфати, респективно нужда от торене.

За възприетия в страната ацетатно-лактатен метод, граничните стойности, са както следва:

* При съдържание 0-5 мг Р2О5/100 г почвите са много бедни и се нуждаят от силно фосфорно торене, съответстващо на 2-3 пъти биологичния износ с реколтата (ориентировачно 10-12 кг Р2О5/декар).

* При съдържание на 5-10 мг Р2О5/100 г почвите са слабо запасени и нормата трябва да бъде с около 20% по-ниска от споменатата по-горе (около 8 кг Р2О5/декар).

* При наличие на 10-20 мг Р2О5/100 г почвите са средно запасени и се торят с 5-6 кг Р2О5/декар.

* Почвите са добре запасени при съдържание на 20-25 мг Р2О5/100 g и те се торят с 3-4 кг или не се торят.

Посочените примерни норми показват, че не е необходимо винаги тясно да се спазва отношение на азот към фосфор от порядъка на 1:1 или 1:0,8, към което някои земеделски производители се стремят. Средното статистическо съотношение между двата елемента в активно вещество в страните на Европейския съюз е около 1:0,4-0,5.

Видове фосфорни торове

Почти единствените източници на суровина за производство на фосфорни торове са природните фосфорити. Същите са неподходящи за пряко торене, поради слабата им достъпност за растенията (с известно изключение на силно кисели почви и многогодишни култури).
От фосфоритите чрез разлагане със сярна или фосфорна киселина до получаването на водоразтворим монокалциев фосфат (Са(Н2РО4)2) се получават т. нар. суперфосфати. В зависимост от технологията на производство се получават основно два вида суперфосфати - концентриран и обикновен.

Концентриран суперфосфат

- 44-46% Р2О5. Получава се при разлагането на фосфорита с фосфорна киселина. За да се намали взаимодействието на торовия фосфор с почвата и превръщането му в слаборазтворими и труднодостъпни фосфати, торът се произвежда в гранулирана форма (пресовани гранули с размер 2-3 мм). Този тор е масово използван у нас, произвежда се също така.

Обикновен суперфосфат

- около 20% Р2О5. Получава се при разлагане на фосфоритите със сярна киселина. Поради това съдържанието на примеси като гипс, карбонати, пясък и др. концентрацията на фосфор е ниска. Произвежда се обикновено в праховидна форма и създава трудности при торенето.

Амониеви фосфати

Получават се при неутрализиране на фосфорна киселина с амоняк, при което се получават две форми. Моноамониевият фосфат (NH4Н2РО4) има състав 11% N+46% Р2О5, а диамониевият фосфат ((NH4)2НPO4) -21% N+46% Р2О5. Това са вносни торове, които се използват с предимство за производство на сложни торове с различно съотношение на азот към фосфор. Удобни са за предсеитбено торене, като нормата се определя по отношение на фосфатния компонент, а азотът се допълва с амониев нитрат.

Фосфоритно брашно

Използва се рядко като цяло, основно в страни, които са богати на суровината. Препоръчва се за торене на силно кисели почви, като се прилага финно стрит аморфен природен фосфорит. Действието му е двупосочно. От една страна действа като бавнодействащ фосфорен тор (постепенно разлагане), а от друга – неутрализира частично вредната почвена киселинност.

В ограничени количества, основно в други страни, се произвеждат други фосфорни торове: преципитат (СаНРО4), фосфатшлак и Томасово брашно (отпадъци от металургията), термофосфати, полифосфати, костно брашно и др.