Важно е да се подходи ефективно и да се разработи национална стратегия

Известно е вече, защо в Европейския съюз ще бъде намалено тютюнопроизводството до минимум и какво трябва да направят в това отношение земеделските производители у нас.

От тази година ще спрат всички дотации за сеене и производство на тютюн в страната. Прогнозите за ЕС са това да редуцира развитието на този отрасъл в земеделието. Тенденциите за спиране на субсидирането на тютюните на практика ще оставят без сигурен поминък десетки хиляди семейства в България, занимаващи се потомствено с тази дейност. Това безспорно ще доведе до сериозни икономически, социални и политически последици в страната. Затова аграрната наука у нас трябва да помисли, как и с какво да се замести тютюнопроизводството постепенно, като отрасъл в земеделието. Тютюнопроизводството фактически е единствения поминък на част от земеделците в определени райони на нашата страна. За да бъде заместен с друг, е необходимо да има държавна стратегия.
С връщането на земята на нейните собственици и голямата разпокъсаност, която се получи след това в тютюневите райони (Кърджалийско, Благоевградско, Кюстендилско, Разградско и други райони на страната) налагаше

тютюна да се отглежда върху едни и същи площи

Последиците от такова стопанисване на земята са отрицателни. Силно се влошават физическите свойства на почвата, размножават се различни вредители, понижава се ефекта от агротехнически мероприятия и от внедряването на нови алтернативни култури. Поради недостиг или неправилно използване на оборски тор, съдържанието на хумус в почвата в тези райони е под 1%, силно е влошена структурата и, понижена е влагозадържащата й способност. Всичко това намалява ефективността на селскостопанското производство. Затова една от основните задачи при евентуалната замяна на тютюна в Южна България с други култури е да се внася органическа маса в почвата, за да се поддържа и увеличава нейното плодородие. Такива възможности трябва да си търсят за сега в провеждането на оптимални сеитбообръщения, които ще доведат до най-пълно целогодишно интензивно използване на земята.

Дългогодишните проучвания на нашите учени от ССА показват, че

трябва да се прилага нов, интензивен тип на сеитбообращение

с който да се постигне най-висок коефициент на използване на земята. На практика това означава да се усъвършенства двуполната структура на културите, която преобладава в сегашните фермерски стопанства. Чрез максимално уплътняване с втори и междинни култури ще трябва да се поддържа и повишава почвеното плодородие, за да се получи максимална и евтина продукция на единица площ. С особена сила това важи за сеитбообращенията без участието на тютюн в България и за почвеното плодородие на площите, които ежегодно са заемани само от тази култура.

Ако нашите фермери приложат въвеждане на уплътнени сеитбообращения чрез застъпване на междинни или втори култури, може да се намалят съществуващите в момента отрицателни последици от монокултурата, да се подобри плодородието на почвите и да се получат значителни количества фураж за развитие на животновъдството. По принцип тютюна заема площите средно пет месеца. Следователно, когато се отглежда безсеменно, седем месеца през годината земята стои неизползвана. В южните райони такова монокултурно отглеждане в момента се практикува на площ около 250-300 хиляди декара. При недостига на земя в тези райони, да се оставят толкова площи, при това голяма част с възможности за поливане, неизползвани повече от половин година, когато климатичните и почвени условия са благоприятни, това е разхищение.

В Южна България, ако се изключат месеците декември и януари, когато средните температури на въздуха и почвата са най-ниски, през останалите месеци има условия за фотосинтеза. В орния слой на почвата остават

над 300-400 кг/дка коренови и стърнищни остатъци.

Трябва да се има в предвид, че няма друг начин да бъде използвана слънчевата енергия през есенно-зимния период освен чрез междинните култури. Засега основни междинни култури, които могат да заместят тютюна са репкото и ръжта за зелено. Естествено тези площи трябва да се разширяват и с други култури, като една част от зелената им маса се използва за паша, а друга за паша и зелено торене. Това особено се налага за неполивните площи, които трябва да бъдат освобождавани най-късно началото на април. Не бива да бъдат подценявани обаче и зимния грах и зимния фий, които също могат да дават 1 до 1,5 тона зелена маса на декар.

Когато отбелязваме интензивното използване на земята чрез междинните култури, не бива да забравяме и тяхното противоерозийно действие. Голяма част от площите заети с тютюн са силно наклонени и са подложени на активна водна ерозия. Над 54% от земята на Благоевградска област е с преобладаващ наклон 12-18 градуса. Средният наклон на тютюневите ниви в Кърджалийска област е 12,4 градуса, а при 10 градуса наклон средногодишно се изнасят над 20 тона почва от декар. Проучванията на Института по почвознание „Н. Пушкаров” показват, че

при площите, засети с репко, зимен фий, ръж за зелено или зимен грах

твърдият отток е 2 пъти по-малък в сравнение със свободните. Намаляването на ерозията означава опазването на хумуса, на азота и други макро- и микроелементи в почвата. Известна е азотфиксиращата способност на бобовите култури. Макар и по-слаба през есенно-зимния период, тя не бива да се подценява при зимния фий и зимния грах. Внедряването на междинните култури в уплътнените сеитбообращения без тютюна ще доведе и до намаляването и на много болести и въвеждането на биологичното (органичното) земеделие. Чрез правилно и ефективно използване на междинните култури и навременна подготовка и разсаждане, добивите и качеството от тези нови култури могат да се увеличат с около 10%.

Целесъобразно ще бъде институтите към ССА да включат в своите изследователски проекти задачи по издирване и селекциониране на нови междинни и втори култури, високодобивни, бързоразвиващи се, които ще дадат възможност още по-ефективно да бъдат използвани почвено-климатични и икономически условия в районите, които отглеждаха досега тютюн. При изготвяне на технологичната карта всеки фермер или кооперация трябва добре да разработва въпроса за култури по години и по начина на използването им. Наред с репкото, чийто предимства са безспорни, е нужно да бъде организирано семепроизводство от зимен грах и зимен фий, както и на някои етеричномаслени култури, а също така и отглеждането на маслинови насаждения за Южна България.

Заместването на тютюна в Южна България с междинни култури следва да се поставят на научна основа. Стремежът трябва да бъде, те да заемат максимална част от тютюневите площи, защото няма други начини да бъде увеличена растителната продукция от единица площ, да бъдат повишени добивите и качеството на новите култури.