Такъв би бил успешният Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони през погледа на известни родни агробизнесмени

С пълна пара текат срещите в Министерството на земеделието, храните и горите за разработването на националния Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 - 2027 г. Документът трябва да подреди мерките за подпомагане (които в новия програмен период са заменени с думата „интервенции“) и ще определи посоката и развитието на българското земеделие в следващите няколко години.

Заседанията на Тематична работна група по разработването му сега наброяват 13. По време на тях с помощта и позицията на бранша публичната администрация оформя механизми, ставки, приоритети за финансиране в земеделския сектор и хранително-вкусовата промишленост. Съчинителите на Стратегическия план трябва да бъдат готови до края на годината, когато той ще бъде представен пред Европейската комисия за одобрение.

Допитахме се до петима известни български агробизнесмени кои са основните моменти, които Стратегическият план за трябва да включва.

Представяме ви техните отговори.

Николай Минев: 

(Агробизнесмен на България за 2020 г., „Агримарт“)

-Надявам се този документ, на първо място, да отразява реалните нужди на фермерите.

За мен един от големите проблеми в земеделието продължава да бъде напояването, като очаквам насърчаване както на публичните, така и на частните инвестиции в хидромелиорации.

От друга страна управлението на природните ресурси и спазването на най-високи екологични стандарти също е от изключителна важност.
Прецизното земеделие и дигитализацията също трябва да са основен приоритет.

Божидар Митов: 

(Агробизнесмен на България за 1997 г., „Агроелит“)

Не би следвало на земеделието да бъдат налагани непосилни за изпълнение зелени изисквания, като прекалено намаляване на разрешените за използване торове и препарати, тъй като това ще доведе до по-голям проблем с повишаване цените на основни суровини в хранителната верига.

Все още няма доказали се на пазара щадящи пестициди и торове, които да заместят съществуващите. Би следвало щадящото за околната среда земеделие да бъде наложено, едва след като на пазара се предложат подходящи заместители.

Земеделците трябва да могат лесно да произвеждат продукцията си и то в достатъчно количества, при това на немного висока стойност, за да няма драстично покачване на цените към преработвателите.

В крайна сметка земеделието е сектор, чиято основна задача е да произведе достъпна храна, която е безопасна за хората. Не бива да забравяме, че и COVID-19 напомни много ясно именно това.

Николай Стефчов: 

(Агробизнесмен на България за 2017 г., „Агритоп“)

Нарастващите предизвикателства пред българските фермери изискват ОСП да продължи да бъде силна и адекватно финансираща политика на общността. Разработването на Стратегически план трябва да гарантира по-добро бъдеще и опростяване на следващия програмен период. Основното, върху което трябва да се заложи, е земеделските стопанства да бъдат жизнени и конкурентоспособни. В тази връзка предприятията трябва да инвестират в оборудване, но освен това те трябва да мислят и за контрол, качество и безопасността на суровините и храните.

Голяма част от фермите имат проблеми с остаряло или неадекватно оборудване. Справянето с този проблем трябва е основен момент в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Това означава, че трябва и да се работи много в посока контрол над оборудването в производството на мляко. Също така към изискванията за хуманно отношение към животните, освен опредена минимална площ за брой животно, трябва да се мисли за количеството и качеството на водата, на въздуха, микроклимата и светлината в сградите за отглеждане на животните.

Димитър Петков: 

(Агробизнесмен на България за 2009 г., „Агредо“)

Стимулиране на дигитализацията в земеделието. Стимулиране на тези земеделци, които прилагат технологии, щадящи и запазващи влагата в почвата.

Петър Байчев:

(Агробизнесмен на България за 2000 г., „Екоасорти“)

Много сме умували. Но едно е ясно - с резки завои в земеделието не трябва! За пример от действителността- вече 4 години с 17 000 декара земя и с всички субсидии, които взимам, земеделието ми е на нула. Какво да говорим за по-свито подпомагане. Другият риск, който предпоставят промените в европейската селскостопанска политика (дегресивни ставки – бел. ред.), е разделянето на стопанства и фирми на две, на три, което също е погрешна практика.

Стоян Чуканов: 
(председател на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България)

Стратегическият план трябва да включва реалистични компенсации за високите рестрикции, които произтичат от Зелената сделка и от стратегията „От фермата до трапезата“. Защото, номинално на България бюджетът не е намален, но ако отчетем нивото на инфлацията за тези седем години, ще се окаже, че реално е. Защото ще има много повече изисквания към фермерите на общо европейско ниво, а външната конвергенция е без особен напредък като процес. Повече задължения срещу по-малко пари.

Единственият вариант, по който биха се случили нещата в рамките на тази Многогодишна финансова рамка, е да се намерят адекватни интервенции, които подпомагат единствено реалните фермери, тези, които работят и произвеждат.Но тук става много деликатно. Един от примерите: В България продължават да се въртят шредери върху стотици хиляди декари, които не произвеждат нищо. Да, поддържат земята в добър екологичен вид и това е залегнало в европейското законодателство, но зад тези шредери не излиза нищо. Тези хора не са разграничени от реалните фермери. Ако не можем директно да ги ограничим, то трябва да се формулират така интервенциите, че да стимулират реалните производители.

Къде е помощта на Европейската комисия? 

Целта на националните стратегически планове е да откликнат на регионалните и климатични особености, както и на особеностите в развитието на земеделието, обясни преди година Европейската комисия. Въз основа на анализ държавите членки трябва да изберат кои инструменти на Общата селскостопанска политика (ОСП) ще прилагат, за да гарантират постигането на целите й и тези на Зелената сделка. Това се отнася за всички инструменти на ОСП: преки плащания, пазарни мерки и развитие на селските райони.

Концепцията и съветът на Комисията е отделните страни членки да се възползват в пълна степен от бъдещата ОСП и нейните инструменти за подпомагане на фермерите в прехода към повишена устойчивост на агро-хранителните вериги, като в същото време отговорят и на техните местни условия и нужди. В помощ на държавите при подготовката на стратегическите им планове от есента на миналата година бяха организирани няколко уеб семинара от Европейската мрежа за развитие на селските райони (ENRD). По-специално, през октомври се проведе уебинар на тема „Проектиране на стратегията за интервенция“, ноември - „Проектиране на интервенции“ и през февруари т.г. - „Програмиране на интервенции на регионално ниво“.

Още през 2018 година са били създадени и многонационални хъбове т.нар. Geo Hubs за всяка държава членка, в подкрепа на стратегическите планове за ОСП. Geo Hub играят основна роля в структурния диалог с държавите-членки, преди официалното представяне на плановете за ОСП, очаквано до края на 2021 г., уточняват от комисията.