Наблюдава се увеличена консумация на фермерски сирена, а потребителите пазаруват все повече директно от стопанствата, казва Симеон Караколев, председател на Асоциацията на овцевъдите и съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация - НОКА

Жени Владинова

Овцевъдството като сектор представлява малък дял от животновъдството в ЕС като цяло. Но значението му е много по-голямо по отношение на неговия социален и икономически принос за отдалечените селски райони, да не говорим за приноса за опазване на околната среда – както на ландшафта, така и на биологичното разнообразие.

Но икономическите проблеми не помагат за растежа и стабилизирането на сектора. Готовата продукцията - овче мляко, сирене и агнешко месо, не покриват търсенето на ЕС. Затова Общността разчита на внос от трети страни, който да допълни свободните ниши на предлагане на вътрешния европазар на овце и съответно производните продукти.

Практиката показва, че всеки агросектор има своите проблеми. Защото европазарът се повлиява от световното производство. Това се отнася и за българското овцевъдство. Но

проблемът у нас не е свързан с качеството, а по-скоро
с рентабилността на овцефермите

А в ситуация на извънредно положение, и то вече цяла година, негативите се натрупват и стават все по-трудни за преодоляване. Факт е, че пандемията от COVID-19 наруши ритъма на добре разработените и прилагани фермерски практики и у нас. Те са по цялата верига на производство – от фермата до вилицата, на което Европа толкова много държи.

И за да бъдем по-конкретни, търсим отговор за състоянието на българското овцевъдство от Симеон Караколев – председател на Асоциацията на овцевъдите у нас.

-Г-н Караколев, какви са негативните последици за сектора след 1 година на ограничения заради пандемията? Има ли фалирали ферми?

- Както всеки бизнес, свързан с човешки труд, така и овцевъдството е потърпевшо в един или друг аспект от пандемичните условия, породени от коронавируса. За съжаление, през изминалата година има близо 100-ина ликвидирани овцевъдни ферми.

- До каква степен бе засегнато изкупуването на овче мляко от фермерите и на какви цени се изкупува сега? Сви ли се пазарът на мляко? Какви са прогнозите за тази година?

- В началото на активния сезон през миналата година имаше леко колебание относно търсенето на овче мляко. Но то бе преодоляно и към настоящия момент прогнозата е за добър сезон откъм търсене и заплащане на овчето мляко. Наблюдава се засилване на консумацията на фермерски сирена и такива от овче и козе мляко. Обществото пренарежда избора си на консумираните продукти към по-здравословните и качествени храни. Потребителите пазаруват все повече директно от фермите.

- Сега се дискутира новият програмен период на ОСП 2023-2027 г. Кои са най-дискутираните проблеми за сектора?

-Фундаменталният въпрос в самото обсъждане, който задавам към МЗХГ, е какъв е националният интерес, визията за развитие на животновъдството в страната?! Все още не получавам категоричен отговор. Отговаря се за баланс между секторите, но това е лицемерие според мен.

Не може да говориш за баланс в едно дисбалансирано
селско стопанство!

Доказателство за думите ми е и SWOT анализа, в който ясно и еднозначно се казва, че има недофинансирани и изоставащи сектори като „Животновъдство” и „Плодове и зеленчуци”. Те изостават с цял един програмен период. Това е и целта ми в момента като участник в разработването на Стратегическия план за 2023-2027. Изтървем ли и този период, тези сектори ще бъдат безвъзвратно изгубени!

- Как ще се работи по стратегията за цифровизация, роботизация и автоматизация в българското овцевъдство?

- Първо трябва да механизираме на базово ниво тези стопанства и едва тогава да преминем на цифрово и други нива. В хиляди овцевъдни стопанства в момента дейността е под всякакво ниво на механизация. Те просто съществуват. Вина за това имат тези, които не се вслушват в апелите на производителите, а се водят по различни интереси.
В каква степен биха могли да се приложат и реализират целите на Зелената сделка и стратегията на ЕС ”От фермата до вилицата”?
До голяма степен, ако се приоритизира на национално ниво животновъдството като сектор и се вникне в неговите потребности, то тогава ще успее да се адаптира към стратегическите цели на ЕК.

Трябва да се повиши устойчивостта на сектора

 Подготвят се иновативни модели за взаимодействие между наука и бранш

От Националната асоциация по овцевъдство и козевъдство разработват съвместно с Института по аграрна икономика специални цифрови модели, които ще позволят на бранша да повиши своята устойчивост.

„Знаете, че няма как да гарантираме устойчивост, без да изградим заедно едно модерно и отговорно животновъдство, произвеждащо висококачествена продукция, която се надяваме да достигне до европейските пазари“, каза съпредседателят на НОКА Симеон Караколев по време на 7-ата международна конференция „Земеделие и снабдяване с храни. Пазари и аграрни политики“.
За да се повиши качеството и количеството на производството, според него е важно да се насърчи работата на младите иноватори и да им се даде възможност за една високотехнологична надграждаща кариера. „Когато говорим за цифрово земеделие, не трябва да забравяме, че

60% от фермерите у нас не могат да работят със смартфон,

което като общност ни поставя пред големи предизвикателства. Животновъдството освен това е трайно недофинансирано, и на него се гледа като на горещ картоф, който никой не иска да поеме. За тези, които се решат да го направят, това е свързано с цената на прекалено много гаранции за съответната инвестиция“, заяви още Караколев. Според него трябва да се засили достъпът на кооперативите и младите фермери до финансиране и да се развие по-тясно сътрудничество с банки, финансови институции и инвеститори.

„Ние очакваме, че именно Институтът за аграрна икономика ще изиграе водеща роля за разработване на такъв модел за финансиране било от фонд „Земеделие“ или банките“, каза още Караколев. Съвместно с Института за аграрна икономика

от НОКА разработват специална методология за отглеждане на овце,

която ще позволи на стопаните сами да си направят анализ на структурата на стопанствата. И да видят при какви условия те биха били печеливши и рентабилни. „Това ще е една своеобразна таблица, в която всеки може да въвежда своите параметри на стопанствата, например кой какво и как отглежда, след което веднага да получава някакъв финансов ориентировъчен резултат. Така той ще добие представа дали дадената порода животни и начинът им на отглеждане със съответните приходи и разходи води до нещо устойчиво“, поясни Караколев.