Колкото почвите са по-бедни на хумус и хранителни елементи, толкова по-интензивно се поддават

В резултат на използваната химизация повърхностният отток от селскостопанските площи все повече се насища с остатъчни продукти от минералните торове и пестицидите - инсектициди, фунгициди, хербициди. При движението си той замърсява площи и водни басейни, които не са били обект на селскостопанска химизация или става вторично замърсяване с отлагане на транспортираните от него наноси.

Многостранната негативна роля на ерозията в замърсяването произтича и от това, че по- голямата част от наносите в повърхностно отточните води идват от площната ерозия, чийто обект са преди всичко селскостопанските площи. От изследвания на Hanway Y. Y. - САЩ върху 157 водосбора е установено, че 70 % от наносите са резултат от площната ерозия и само 10 % - от равнината.

На територията на България, където над 70% от обработваемите земи са подложени на ерозия, делът на оттока от селскостопанския фонд е също значителен, при това той е най- богато наситен с вещества (във вид на разтвори и на суспензии). По данни на Ончев Г., Николов С. И П. Петров във всеки литър повърхностен отток от обработваемите земи се съдържа средно над 15 г ситнозем, (от 3 до 160 г), от 1,5 до 4,5 г хумус, от 0,09 до 2,3 г N, от 0,04 до 0,11 г P2O5 и от 1,4 до 4,3 г K2O.

За размера на замърсяванията на околната среда

чрез ерозията способства голямата интензивност на водноерозионните процеси у нас, които са едни от най-интензивните в Европа. По изчисления на Цачев Ц. във връзка със замърсяването на реките с почвени суспензии от всеки кв. км на територията на нашата страна ежегодно се изнасят средно по 155 т суспензирани вещества.
Значението на ерозията като фактор за замърсяването на почвите и баланса на хранителните вещества в тях се засилва и от селективността на водноерозионните процеси при площната ерозия. Изследванията върху химизма и физическите особености на течния и на твърдия отток показват, че количеството на някои основни почвени компоненти, като на хумуса, на фината част от ситнозема, на N и в много случаи на P и на K е значително по-голямо в оттока, отколкото в почвата, от която тези компоненти са изнесени.

Установено е, че колкото съдържанието на даден компонент или елемент в почвата е по-ниско, толкова степента на неговата ерозионна измиваемост е по-голяма. При по-високо съдържание на съответните компоненти коефициентът на ерозионната им измиваемост намалява или се изравнява с тоталното ерозионно изнасяне на почвата. Колкото почвите са по-бедни на основните компоненти (хумус, глинести частици и хранителни елементи), толкова по-интензивно се поддават на ерозия.

От много голямо значение за замърсяващата роля на повърностния отток от водната ерозия е и степента на наситеност на оттока с разтворени във вода вещества. Основно внимание в тази насока се обръща на

съдържанието на разтворения във вода N

(и по-специално на нитратния N) и P.

От проведени изследвания както в чужбина, така и у нас е установено, че тези разтворени във водата от ерозионния отток два елемента са все още далече от установените вредни концентрации за хората и животните. Но обогатяването на ерозионния отток с тези елементи създава обективни условия за протичане на токсични микробиологични процеси във водоемите.

Много по-близки до вредните са концентрациите на нитратите и P в оттока от дворовете на животновъдните ферми и угоителните стопанства. Поради това, насочването на отточните води от оборите и стопанските дворове трябва да бъде предшествано от обезвреждане и разреждане до допустимите от здравно хигиенната и агрохимическата наука норми.

Основните мероприятия за ограничаване

на ролята на водната ерозия в замърсяванията се свеждат до ограничаване на формирането на повърхностен отток или регулиране и локализиране на неговото движение. Тук влизат всички мероприятия на противоерозионната агротехника.

Към тях се причисляват преди всичко контурната почвообработка и сеитба на културите, оттокозадържащото браздуване, минималните и мулчиращи почвообработки, противоерозионните сеитбообращения, тревните буферни пояси и поясното редуване на културите, междинните култури и др.

Много ефективно в това отношение е и самото торене, което способства за

формиране на по-голям и по-плътен растителен покров

върху почвената повърхност и по-голямо количество на следжътвени и вътрепочвени органични остатъци, които силно ограничават количеството на повърхностния отток. При повечето селскостопански култури торенето намалява 2-3 пъти ерозионния отток в сравнение с неторените площи. В същата насока влияят и всички други мероприятия, които повишават плодородието и подобряват физичните свойства на почвата.

С много голям непосредствен ефект върху намаляването и локализирането на повърхностния отток са и инженерно техническите противоерозионни мероприятия. На първо място в това отношение са оттокозадържащите обработваеми каналотераси, оттокозадържащите канавки, наорни и изкопнонасипни тераси, малките оттокозадържащи водоеми, както и всички оттокорегулиращи мероприятия, като оттокоотвеждащи колектори, отклоняващи колектори и канавки, подземното отвеждане на оттока и др.