В зависимост от продължителността и степента на понижение на температурата измръзват частично или напълно зимните очи. При по-голям студ това може да се отнася обаче и за пръчките, и за многогодишните части.

Опитните лозари знаят, че зимните очи са сложни пъпки, които се състоят от една главна и няколко заместващи по-малки. Главната е по-чувствителна на ниски температури в сравнение с резервните си побратими.

Често при отрицателни стойности може главната пъпка да измръзне и да се развият само резервните. В такъв случай стопаните решават, че ще разчитат на тях, но трябва да знаят, че те са с по-малка родовитост. Тогава трябва да се очаква, че и добивите ще бъдат малко по-ниски от обикновените.

В замяна на това зимните очи, които са разположени по страничните леторасти - колтуците, са по-студоустойчиви от тези на главните леторасти.

Любителите трябва още да са наясно, че пъпките на по-тънките, но по-добре узрели пръчки, са по-устойчиви на измръзване от по-дебелите.
Най-устойчиви на мразовете са спящите пъпки по многогодишната дървесина.