От основно значение са начините на обработка на почвата

Проучванията върху почвените ресурси в нашата страна показват, че значителна част от тях са подложени в различна степен на почвена ерозия.
Според статистически данни около 78,3% от обработваемите земи са подложени на ерозионни процеси. За редуциране на почвоерозионните загуби се прилагат агротехнически, хидромелиоративни, организационно-устройствени и агролесомелиоративни мерки.
Противоерозионната агротехника, прилагана самостоятелно и в системата на противоерозионна мярка, има специално значение в борбата с ерозията и повишаване на плодородието на ерозионните земи. Тя се свежда до начина на извършване и прилагане на агротехническите приоми на отглеждане на земеделски култури.

Основното предназначение на противоерозионната агротехника е

повишаване на ерозионната устойчивост на почвата

подобряване водно-физическите ѝ свойства и обогатяване на съдържанието на органичните вещества в нея.

Тази агротехника е в зависимост от вида на земеделските култури и технологията за тяхното отглеждане. Разликата между нея и обикновената агротехника е в начина на използване на агротехническите мерки и допълнителните приспособления към земеделските машини за обработка на почвата. Нейният ефект се проявява най-пълно при прилагане в комплекс с други противоерозионни мерки.

В статията ще бъдат разгледани само основните звена от противоерозионната агротехника на наклонени терени.
Каква трябва да е противоерозионната агротехника на наклонени терени, засети с полски култури?

1. Основна обработка на почвата

Основната обработка на почвата върху наклонени терени трябва да се извърши така, че да осигури максимален водозадържащ капацитет и висока инфилтрационна способност на почвата.
По-дълбоката основна обработка създава по-добри условия за повишаване и задържане на валежната вода.

Дълбоко разораните почви увеличават порьозността, което спомага за увеличаване на на водопоглъшателната способност на почвата. Следователно, на колкото по-голяма дълбочина се извършва почвообработката, толкова възможностите за образуване на повърностен отток намаляват.

От полски експериментални изследвания е установено, че при увеличаване дълбочината на оранта с 5 см (от 20 до 25 см) количеството на повърхностно оттичащи се води се намалява с 7,9%, а при увеличаване с 10 см повърхостния воден отток се намалява с 12 до 16%.

При по-слаба степен на ерозия (хумусен хоризонт с по-голяма мощност) се предпочита дълбока оран с обръщане на почвения пласт, който поради по-добрите си водофизични свойства има по-добра водозадържаща инфилтрационна способност.

Установено е, че при слабо ерозирана почва и разораване с обръщане на почвения пласт, средния годишен размер на ерозираната почва е 8 куб. м/ха, а без обръщане – 15,7 куб. м/ха. Дълбоката оран с обръщане на почвения пласт се препоръчва и при почви с по-висока степен на ерозия, когато по-долния хоризонт се отличава с висока водопропускливост, каквито са черноземите в северна България на льосова основа (карбонатните черноземи).

Максималното предпазване от ерозия

на силноерозираните почви с тежък механичен състав се постига при обработка без обръщане на почвения пласт.

Изследванията по този въпрос показват, че при обработка на дълбочина 27-30 см, без обръщане на горния слой, на силно ерозираните почви с дебелина на хумусния хоризонт 18 см и наклон i=3-3,5%, ерозия на почвата не се наблюдава. При оран с дълбочина 20 см с обръщане, ерозираната почва е 12,4 т/ха.

Друг фактор за редуциране на почвено-ерозионните загуби при обработка на почвата е, тя да се извършва по хоризонталите на терена и напречно на наклона на склона. Този начин на обработка значително намалява силата на гравитационното движение на почвата по наклона. Установено е, че при обработка по наклона разместването е два пъти по-голямо (т. е. течният и твърд отток значително се увеличава). Оранта по хоризонталите на терена с обръщане на почвения пласт нагоре се препоръчва за почви със слаба свързаност в тютюневите райони.Следователно посоката на основната обработка е решаваща с оглед запазване на почвата от ерозия.

2. Валуване и браздуване при основната обработка

Същността на валуването и браздуването увеличава водозадържащия капацитет на почвата и повишава грапавината на почвената повърхност. Валуването се извършва с многокорпусен плуг, като се удължава отметателната дъска на едно от плужните тела. Браздуването става с поствяне на отделни приспособления – браздиници към основните плугове, които изкарват бразди през определено разстояние или ги прекъсват по дължината им. Браздуването намалява измиването на почвата (ерозията) от 1,5 до 2,4 пъти.

Наши изследвания показват, че при прокарване на оттокозадържащи бразди в междуредията на царевица при окопаване и при наклон 12° в условията на карбонатни черноземи течният отток е намаляван 2,8 пъти, а твърдият 2,4 пъти, а изнесените хранителни елементи от почвата с твърдия отток от 2,4 до 4,6 пъти.

3. Поясно засяване на културите

Поясното земеделие (поясно засяване, обработка и прибиране) на културите намира широко приложение за борба с ерозията. В САЩ то се прилага като основно противоерозионно агротехническо мероприятие, наречено „поясно земеделие”. Същността му се състои в последователно редуване на хоризонталите на пояси от култури с високи естествени почвозащитни свойства каквито са културите със слята повърхност. Този начин на редуване се налага при необходимост за засилване на окопни култури върху силно наклонени терени.
Проучванията показват, че при поясно редуване на културите – царевица с овес, при ширина на пояса 35 м. Върху наклони 13% измиването на почвата е 2 пъти по-малко в сравнение с ерозионната почва от царевица засята самостоятелно. Основно правило при проектиране на поясите и прилагане на поясно земеделие е поясите с окопни култури да бъдат с еднаква ширина по цялото протежение и направление на хоризонталите на терен.

4. Торенето на почвата при наклонени терени

Известно е, че с измиване на почвата се изнасят огромни количества хранителни елементи, с което се намалява нейното плодородие. Торенето на подложените на ерозия и ерозирани терени има двустранно значение. От една страна, с внасянето на торове се подобрява хранителния режим на почвата, създават се благоприятни условия за развитие на растителността, в това число растителност с противоерозионен ефект. От друга страна, внасянето на органични торове и използването на зелено торене влияе директно върху интензивността на измиването на почвата в резултат от подобряване на водофизичните свойства. Проучвания за ефекта от торенето върху ерозирани земи са извършвани в Института по почвознание „Н. Пушкаров” при слаба, средна и силна степен на ерозия. В САЩ (щата Айова) с внасяне на оборски тор в различни количества на терен с i = 9° е установено прогресивно намаляване на ерозията с увеличаване на торенето.