А козето мляко, месо и сирене се търсят и в бедните, и в богатите страни * И трите продукта са със сериозна заявка за новата световна хранителна тенденция

Жени Владинова

Производството и пазарът на кози продукти – мляко и месо, са много перспективни. Сега е моментът да излезете на този пазар, съветват специалистите. Според тях отрасълът е

привлекателна инвестиционна

ниша в световен мащаб

Прогнозите на Rabobank са, че ще се наблюдава процес на увеличаване на козевъдните ферми и нарастване на обемите на производство на млечни и месни продукти съобразно нарастващото население в света. Още повече, че към активните потребители се присъединяват и азиатските държави.

Днес световното производство на козе мляко се развива в два типа държави – в най-бедните и в най-богатите. Това става ясно при изброяването на най-големите производители на козе мляко: Индия, Судан, Бангладеш, Пакистан и едва след тях - Франция и Холандия. Но тук е важно да се подчертае, че докато в най-бедните страни почти цялото количество козе мляко се произвежда в дребни лични стопанства,

в Европа козето мляко се преработва
в продукти с добавена стойност.

Според експертите като много перспективен се очертава и пазарът на детски храни - сухи смеси на козе мляко. А този пазар е огромен.
Но за качествени кози продукти трябва качествен генетичен материал. Такъв произвеждат в Холандия, Австрия, Унгария и Австралия. Но много козевъди са доволни и от френската генетика, показва статистиката.
Производителите на козе мляко е добре да са подготвени и с рисковете, свързани с пазара на продукти от козе мляко.Те са свързани с въвеждането на различни видове забрани и санкции, свързани с търговските войни в световен мащаб.

По отношение на типа на козефермата според Евростат най-продуктивни са семейните ферми. Доказва го практиката на френските и холандските козевъди. Друг плюс в сектора е автоматизацията, сериозно застъпена в повечето европейски козеферми. Тя решава проблема с човешкия фактор и скъпата работна ръка. А бъдещето на животновъдството са интелектуалните системи на управление. И козевъдството не е изключение. В европейските козеферми е автоматизирано храненето, доенето и охлаждането на млякото. А това веднага се отразява на рентабилността: намалява броят на фаталните грешки и позволява да се избегнат проблемите с дефицита на обучен персонал. Машините не излизат в отпуск, не се уморяват. А анализът на големи масиви данни ще позволи постоянно наблюдение и контрол на чипираните животни. Електронните чипове вече са фактор и в по-дребните козевъдни ферми. Те могат "да разпознават" от 100 до 800 кози в стадото и помагат да се идентифицира огромен обем информация за всяко отделно животно.

А що се отнася до месния сектор в бранша, според статистиката

козето месо съставлява 60% от
червеното месо в световен мащаб

През последните години то е най-консумираното червено месо и популярността му расте. В много държави дори изпреварва другите червени меса, водещи доскоро класацията в потребителското търсене. Това веднага раздвижва пазара на живи животни и се отчита ръст на пазара за породи кози за месо. Но въпреки тази положителна тенденция за козевъдството, прогнозите за ЕС (оповестени от Европейската комисия) са тревожни. А те са, че при износа на козе месо в ЕС се наблюдава сериозен спад за 2018 и 2019 г. Но засега, според статистиката, този негатив се компенсира от повишеното търсене на вътрешния европейски пазар.

Може ли да се гарантира рентабилност

И то при такъв рисков бизнес като животновъдството? Да, категорични са анализаторите на сектора от ФАО. Професионалните животновъди знаят, че има пряка зависимост между правилното управление на ресурсите на фермата и нейната рентабилност. Добрите практики показват, че колкото по-добре работи фермата, толкова по-продуктивно е производството. Според данни на ФАО развъждането на кози в страните от Централна и Източна Европа традиционно има важна роля в агросектора, като доскоро то е осигурявало прехрана предимно на селското население. Но според анализаторите, структурата на сектора вече е променена. Търсенето на висококачествено козе месо расте, затова е необходим по-голям акцент не само за избягване на съществуващи и потенциални проблеми в сектора, но и

фермерите да могат да
се възползват от новите
пазарни възможности

Затова козевъдите трябва да акцентират върху развъждането, храненето, опазване на околната среда и производствените добри практики, здравето на животните, хуманното отношение и новите технологии за асистирано възпроизводство. Всички тези практики ще допринесат за устойчивостта на сектора. Факт е, че в повечето страни в ЕС козите се отглежат в малки стада и съотношението на печелившите специализирани козевъдни ферми (все още преобладават млекодайните стада) е ниско.

В момента в света има почти 1 милиард кози (996 120 851 според FAOSTAT). Повече от 90% са разположени в Азия и Африка и само 1,8% в Европа, а Гърция и Испания са страните с най-много кози стада. Според ФАО световното производство на козе месо е повече от 5 млн. т, което представлява увеличение от 36% от 2000 г. насам. Но по-голямата част от това месо се произвежда в Азия и Африка - 93,6% от световното производство на козе месо и 94,5% от производството на месо.
Производство на козе месо в Европа е много по-ниско, като най-голямо количество идва от Гърция. Според данни на ФАО

Франция има четвъртата по големина популация

от кози в Европа. Тя произвежда най-голямото количество козе мляко и сирене. Но вече е сероизен конкурент в производството и на козе месо и дори изпреварва Испания, въпреки че има само половината кози.

Защо семейните козеферми за месо са най-успешни? Великобритания и Северна Ирландия са сред първите в Европа, които се насочиха изцяло към поддържане на генетични линии на породи кози за месо. Големият брой кози в Англия изисква значителна адаптация и приспособяване на стратегиите за отглеждане, хранене, общ мениджмънт и маркетинг.
В една семейна козеферма се отглеждат около 100-ина кози. Тук е мястото да споменем, че повечето от тези семейни ферми произвеждат специализирани кози продукти - най-вече сирена, които се радват на голям потребителски интерес. Не по-малък е и пазарът на прясно козе месо, което се търси изключително много като деликатесно месо.
За да създадат необходимия комфорт за козите си, английските козевъди хвърлят немалко средства в изграждането на оборите. Практиката предлага много и различни системи при изграждането на обори за кози. Някои са изцяло нови, други са преустроени от съществуващи стопански сгради.

Най-често срещаната и функционална система при отглеждане на козите е тази с дълги, двустранно разположени пространства за свободно движение и отдих на преживните, с повдигнати, централно разположени пасажи за хранене. Това разположение в обора позволява храната да се поддържа чиста. При този тип обор се осигурява свободен достъп на дневна светлина и чист въздух от прозорците, разположени както на стените, така и на тавана. От голямо значение е и поддържането на добра хигиена и почистването на тора.

Козите са настанени в големи групи върху дълбока постеля, т.е. подът е застлан с прясна слама. Три или четири пъти седмично сламата се подменя. През студените месеци топлата сламена постеля осигурява нужния комфорт на козите.

Най-често използваната система за хранене е подаването ѝ с миксер вагон.

По отношение на фуражите повечето козевъди използват царевичен силаж, като го комбинират с тревен силаж, силаж от червена детелина и захарно цвекло. В дажбата присъстват и протеинови култури като рапично или соево брашно. Съставът на храната може да се променя на дневна база, ако е необходимо. Подлежат на промяна енергийните и протеиновите нива на фуражите. По този начин те могат да се подават към различни групи кози в зависимост от периода на лактация или етап от бременността.

Някои стопани пускат козите си на свободна паша, но преобладават фермерите, които гледат козите си целогодишно оборно. Така те предотвратяват развитието на чревни паразитни инфекции в стадото. А тяхната поява води до големи разходи при лечението, което пък рязко удря по рентабилността на козефермата. Вторият голям минус при откриване на чревни паразити е, че млякото от опаразитени кози не може да се консумира от човек. Ето защо пасищната система е ефективна и застъпена само в райони, където редовно се провежда стратегия за контрол на паразитите.

Каквато и стратегия на хранене да е избрал козевъдът, животните трябва да имат постоянен достъп до качествено сено или слама, ечемик като допълнение към силажа. Концентрираният фураж също така е в основата на всяка хранителна дажба и е от съществено значение за поддържането на доброто здраве на дребните преживни.

И още две важни изисквания:

* чиста и прясна вода за пиене, лесно достъпна за всички кози.

* всички кози да имат на разположение сол за близане.

Доказали се добри практики при хранене

* Целта е да се запази всяка коза в стадото в добро физическо състояние, не твърде тънка и не прекалено мазна, през цялата година.

* Доброто хранене може да бъде ефективно само като част от цялостен пакет от добро управление, включително адекватно жилищно настаняване, физически упражнения и здравеопазване, по-специално предотвратяване и лечение на паразитни инфекции с червеи.

* Храната трябва да се съхранява правилно преди, да се предпази от влага, замърсяване и паразити.

* Да се гарантира всяко животно да получи своя дял.

* Доброто сено е най-важната част от диетата.

* Поне половината храна (на суха маса) трябва да се състои от фураж.

* Зелената храна, концентратът, минералите, витамините и водата също са важни, а балансираното и адекватно хранене е от решаващо значение за успеха.

* Всяка промяна в режима на хранене трябва да се извърши постепенно.

* Яретата трябва да получават коластра веднага след раждането си, последвано от достатъчно мляко и ранно отбиване.

* Питейната вода трябва да бъде чиста, прясна и винаги достъпна.

* Важно е да се създаде редовна програма за хранене. Да се следи, ако някоя от козите не изяжда храната си. Да се има предвид, че на козите им трябват ден-два, за да свикнат с нов хранителен артикул. Но коза, която отхвърля обичайната смес от концентрати, вероятно не е добре.

* Чистите храни и съдове са от съществено значение. Никоя коза няма да докосне храна или вода, замърсена с изпражнения.
(Ползвани данни от Rabobank, British Goat Society, Евростат, ФАО)

* Най-големите производители и пазари за козе месо в света

Страната с най-голям обем на консумация на козе месо е Китай (2,4 млн. т), което представлява 37% от общия обем. Освен това потреблението на козе месо в Китай надвишава пет пъти цифрите, регистрирани от втория по големина потребител - Индия (502 000 т). Третата позиция в тази класация е заета от Пакистан (352 000 т) с дял от 5,5%.

* Най-големите доставчици на козе месо в света

В стойностно изражение Австралия (164 млн. долара) остава най-големият доставчик на козе месо в световен мащаб, съставлявайки 42% от глобалния износ. Втората позиция в класацията беше е от Етиопия (80 млн. долара) с 20% дял от глобалния износ. Следва Кения с 8,4% дял.

* Най-големите вносители в света

В стойностно изражение САЩ (139 млн. долара) представляват най-големият пазар за внос на козе месо в световен мащаб, като съставляват 44% от световния внос. Втората позиция в класацията е на Обединените арабски емирства (41 млн. долара) с 13% дял от световния внос. Следва Оман с дял от 4,7%.

* Средната износна цена на козе месо е била 5 752 долара/тон през 2019 г., с ръст от 7,1% спрямо предходната година.

* Средната цена за внос на козе месо е била 6 067 щатски долара/тон през 2019 г., нараствайки с 9,9% спрямо предходната година.
(По данни на IndexBox)