Цветята са незаменим акцент на всеки празник и през всеки сезон се дивим на разнообразието в царството им. Ако се замислим, всеки месец цъфти поне едно любимо и неповторимо за останалата част от годината цвете.

Още през януари може да разцъфти кокичето. Февруари е запазен за минзухарчетата, март, естествено, за мартенските лалета. През април и май пък се възхищаваме на разнообразието от лалета. Малко след това разцъфтяват божурите и ружите…

Всеки градинар може да назове поне едно цвете, емблематично за точно определен месец през топлата част от годината. Трудното е обаче да отбележим онези, които украсяват зимата.

Ако оставим настрана коледната звезда и коледничето, какво остава? Досещате ли се?

Ние ще ви кажем – плодчета, пухчета и щипка екзотика в съчетание с красиви линии и лъскави листа.

В следващите редове ще научите повече за интересното новозеландско коледно дърво и неговите разкошни съцветия и за ардизията с лачените листа и червените плодчета.

Новозеландско коледно дърво 

Metrosideros excels или по-познато като новозеландското коледно дърво е възхитително вечно зелено растение. Местните го наричат “pohutukawa” В родината си достига височина и ширина около 10 метра, но в нашите условия е доста по-компактно.

Цъфтежът му е обилен и много внушителен. Червените пухчета всъщност са тичинките на цветовете, събрани в големи клъстерни съцветия. Те са онези, които придават пухкав вид и заради които растението е получило името си.

У нас метросидерос се появява рядко в търговската мрежа и противно на очакванията не е много скъпо растение. Зацъфтява още в млада възраст. Голям екземпляр може да бъде видян в ботаническата градина на БАН.

Отгледайте го в саксия 

Новозеландското коледно дърво е красиво през всички сезони. Отглеждането му в саксия следва да се подчинява на няколко правила, предвид произхода на растението.

Метросидерос обича слънцето, но е доволно и на леко засенчено място. Почвата трябва да бъде неутрална до слабо алкална, да има отлични дренажни свойства и да се поддържа сравнително суха до умерено влажна.

Растението понася добре силни въздушни течения и засоляване, което го превръща в перфектен акцент за морски градини. Може да живее над 1000 години. Не страда от болести и неприятели. Не се нуждае от специфични резитби.

Цъфтежът започва в края на пролетта и навява спомени за най-сантименталните и уютни зимни празници.

Ардизията – скъпа, капризна и ефектна 

Ардизията е малко позната у нас. Растението е скъпо, но много ефектно, особено в този сезон. Под корона от лъскави, тъмнозелени листа се откроява плътен венец от червени, бели или кремави плодчета. Красавицата е капризна до някаква степен, но ако ѝ се угоди, е невероятно растение. Достига височина до метър.

Плодчетата са много трайни. Всъщност, могат да се запазят над 6 месеца, като в един момент по клонките едновременно да има и цветове, и плодове.

Желателно е цветовете да бъдат опрашвани ръчно, ако ардизията обитава само закрити помещения. Така се гарантира обилно образуване на плодове, а следователно и по-пищен ефект по празниците.

Иска по много от всичко 

Като започнем от светлината и стигнем до влажността на въздуха, това растение има нужда по много от всичко. Висока температура (над 15 градуса), много светлина, но не пряка слънчева, умерено поливане и редовно подхранване през топлата част от годината и оскъдни през зимните месеци, висока въздушна влажност, редовни проверки за болести и неприятели и т.н.

През лятото ардизията може да се изнесе навън, но задължително на шарена сянка. В противен случай се появяват пригори по листата. Така не се налага градинарят да играе ролята на пчеличка и да опрашва. През зимата тя ще бъде прекрасен празничен акцент в растителната ви колекция.

Мястото ѝ е далеч от отоплителни уреди. Препоръчително е да се оросява честичко.