9° C, облачно
Най-доброто място, на което ще расте без проблеми, е слънчева, южна страна
Когато сте толкова запален лозар, че искате да създадете лозе и у дома, тогава може да засадите растението в саксия или кашпа – оригинално и ефектно е.
Естествено трябва да се въоръжите с търпение за очакваните чепки грозде, както това става и с лозите навън. Но на третата-четвъртата година би могло да берете грозде собствено производство. Една саксия ще може да ви роди 5-6 чепки.
Едно от предимствата на лозето в саксия е, че е преносимо. Можете да го предпазите от слана и студове през ранната пролет. През лятото пък можете да го пренесете до слънчева южна страна, за да роди наесен повече.
Засаждането може да започне в по-малка саксия и после да прехвърлите в по-голяма. За предпочитане е да е глинена, а не пластмасова.
В нея поставете най-долу стабилен пласт глина, а след това да има плодородна почва. Запомнете, че не се се препоръчва торна смес за цветя и с по-голямо съдържание на торф.
След като засадите лозата, е време да помислите и за конструкцията й. Поставете в средата на саксията пръчка с височина метър и половина, след това и втора до нея и летвички, пръчки или тел между тях, за да се получи подпорната рамка, наподобяваща стълбица.
Резитба
Целта на отглеждането е лозата у дома е да достигне приблизителна височина 1,20 -1,30 метра, не повече. Резитбата ще е задължителна операция, прави се под формата на подкастряне.
За начало веднага щом засадите лозата, отрежете я на две пъпки.
През първата година оставете растението да развие едно разклонение, като премахвате всяко по-слабо.
Вертикалният растеж се подобрява, ако поддържате само по едно листо. Преди да се прекрати растежа, лозата трябва да достигне височина до метър и половина.
На втората година лозата се реже до 1,20 м височина, което трябва да се пада до нивото на горната част на конструкцията-стълба.
На третата година се оставят две плодни разклонения откъм върха и се прикрепят към конструкцията. Всяко от двете разклонения ще поеме тежестта на по една чепка.
Накрая е редно да се допусне лозата да развие до 5 плодни разклонения откъм върха, на всяко от които да израства по една, добре оформена чепка.
Има и втори вариант за формировката на лозата. Вместо тя да се формира с височина 1,20 метра, може да се остави само едно плодно разклонение откъм върха, то да се увие около стълбицата като венец и тогава да се спре растежът. Това води до създаването на едно стъбло, от което ще растат плодните звена. При това положение чепките да се оставят на 30-40 см една от друга.
Сортове
Често препоръчвани за отглеждане в саксия са Buckland Sweewater, Black Hamburg, Chasselas. Те са самоопрашващи се.
Можете да направите и своя избор на сорт и да направите свой собствен експеримент. Задължително е обаче да изберете сорт със слаб годишен прираст.
Най-доброто място, на което лозето ви ще расте без проблеми е слънчева, южна страна.
Имайте и едно наум
* Както е известно лозата страда от немалко заболявания, сред тях са мана, оидиум и други, които лозарите много добре познават.
* Нападат я и гроздови молци и акари, както и други инсектицидни неприятели. Това означава, че когато се иска да има реколта, би трябвало да се предпочита засаждането на устойчиви сортове на определени болести. Но и това няма да даде пълна гаранция.
* Може, разбира се, да се следва път, който не препоръчваме - той е за лечение на тези заболявания. Само че обикновено за това се използват фунгициди, които обаче не са одобрени за употреба на закрито.
* Използвайки дори и най-слабото лекарство, като бордолезов разтвор, можем да се изложим на опасност.
Каква среда да създадете
При лозите след двугодишно отглеждане при добри условия настъпва цъфтеж и плододаване. Ако се захванете с отглеждането, до тригодишна възраст на растението е необходимо всяка година да го пресаждате от по-малък в по-голям съд.
Иска се да осигурите хранителна, въздухопроницаема (добре аерирана) и структурна почва. Например тя може да бъде смес от: чимова пръст, листовка, малко торф и речен пясък в пропорции 2:2:2:1.
Нужна е голяма глинена кашпа и внея да бъде направен дренаж от керамични късове, керамзит, малки камъни.
На много младите лозови растения им е необходима много рохкава почва, за да развият мощна коренова система. За растения, които са по-стари от 3 г., е добре да се използва чимова пръст от угнили листа, оборски тор, торф, речен пясък - този път в пропорции 4:2:2:1:1
За по-големи лози ще ви е необходим съд с обем повече от 10 литра и пак с дренажни дупки.
Какво още трябва да знаем за домашната лоза?
* По време на вегетацията е нужно обилно да се полива, защото при засушаване корените задържат растежа на леторастите. Водата от чешмата е по-добре да се остави да престои един ден преди поливката.
* Да има редовно подхранване по време на вегетацията. Хубаво е да се прави подхранване 2 пъти в месеца.
* Много е подходящо шербетуване - с ферментирал, прегорял оборски тор - една част тор на две части вода.
* Преди цъфтеж и до разпукване на цветните пъпки е необходимо подхранване със суперфосфат. Дозата е 7 грама на 1 литър вода.
* В края на вегетацията и плододаването, през септември-октомври е необходимо да се подхрани с калий. Ако него го внесете във вид на дървесна пепел, ще е още по-добре. Ако не, се купува тор. С пепелта се борави така: в продължение на две седмици по 1 чаена лъжичка в 1 литър вода всеки ден за поливка. Така ще подготвите добре вашата домашна лозница за зимуване.
* И запомнете - зимуващите в стаята лози трябва да се постават на хладно място.
Декоративно лозарство – грижи
Когато лозите не се режат, те растат като многогодишна дървесна лиана и тогава всичко е подчинено на това да се формират като декоративен храст. Това е клон от лозарството, който се нарича декоративно лозарство, което от някои любители се практикува в стайни условия. В такива случаи вече не бива да говорим за реколта, а съответно и сортовете са други – за декоративно приложение.
Какви грижи трябва да полагаме
Ромбоидната стайна лоза (цисус) е най – разпространената декоративна представителка.Тя придобива красивата форма на лиана, защото от ъглите на листата й израстват спираловидни мустачета, които достигат дължина около 20 см.
Този вид с успех се използва за вертикално озеленяване, може да се увива по решетки и други опори. Изключително подходящ е за засаждане в кашпи.
Трябва да се стремите да поддържате оптимална температура 15-20 градуса през лятото и 10 - 12 градуса през зимата. Светлината да е ярка, но разсеяна - т.е. да се избягват преките слънчеви лъчи.
Необходима е умерена влажност на въздуха - добре е да се опръсква често. Може да се измива и директно под душ.
Помещението трябва да се проветрява редовно. През лятото се полива често, като се избягват преполиването и пресушаването, за да не се образува плесен по листата.
Зимата се полива оскъдно. Тори се веднъж на месец през пролетта и лятото, но може и по-рядко. Най-подходящото място за растението е южен прозорец, а през топлите сезони може да го изнесете и на балкона.
Размножава се чрез върхови резници, взети пролетта или лятото. Те се поставят във вода или пясък, докато пуснат корени, след което се преместват в почва, състояща се от равни количества градинска пръст, листа, дървесина, торф и пясък.
Какви повреди и дефекти могат да се появят?
* Евентуален, но рядко срещан вредител по това растение е брашняният червей. От много яркото слънце листата на растението може да пожълтеят.
* Както става ясно, тази декоративна лоза е прекрасно и непретенциозно растение, защото не изисква прекалено много грижи, а само подходящо място. По тази причина е много удобно и за офиса, и за дома.
* Не е капризна – ще издържи и без редовно торене, и без редовно поливане, и пак ще има има буен растеж, но не е нуждо да се подлага на такива изпитания.
Нарича се цисус - така може да го търсите в магазините за цветя. Rhoicissus rhomboidea е латинското наименование на декоративното растение, ако искате да бъдете изчерпателни, когато го потърсите на пазара.
Сортове, подходящи за отглеждане на закрито
Има няколко сорта, които са специално пригодени за това да се отглеждат у дома. Най-популярен е ромбоидният цисус за който вече споменахче. Той е тревист вид лоза с тройни листа с диамантена форма и тъмнозелен цвят. Имат назъбен ръб. Стъблата и дръжките имат клонки, с помощта на които лозата се закрепва за опората.
Ако опрашването се извърши правилно, тогава се образуват малки цветове, от които след това се получават малки плодове, които имат приятен вкус. От всички сортове домашно грозде Cissus rhomboidе е най-непретенциозният.
Cissus Antarctica е друг сорт декоративна лоза с тъмнозелени и яйцевидни листа, подредени последователно. Не надвишават 10 см. Всички стъбла и антенки са с кафяво окосмяване.
Друг вид е многоцветният цисус – той е един от най-взискателните за отглеждане. Цветът на повърхността на листата е червеникаво зелен, а долната част е лилава. Стъблата и дръжките имат същия нюанс.
Важното за всички тези сортове е да се изберат подходящи контейнери, саксии или вани. През първата година те трябва да са с обем 5 литра, но на втората-третата година за отглеждане на храстите се изисква вече контейнер с конусовидна форма и обем 10 литра.
Коментари